Вяра разбирам разсъжденията ти и с по-голямата част от тях съм съгласна. Напълно си права за интереса на детето и за съобразяването с него. И аз не бих мъчила детето с нещо което му е скучно....... и т.н.
Но не става въпрос да изолираш дедето си от реалността. Въпросът е в дозировката на тази реалност съобразно възрастта. Не намирам как да обясня на 2 годишно което обожава римите в Дядовата ръкавичка и разкошните картинки че животните не се бият както е направил дядото. А тази книжка точно в този й вариант е предлагана от издателството за 2-3 годишни приятелчета.
За мен звучи много по-лесно да Не изключиш радиото и да се опираш на оправдания че такава е реалността отколкото човек да полага постоянни усилия да съобразява реалността в която попада детето му да е съобразена с възрастта му!
Ти как обясни на детето си репортажа който сте слушали? По-вероятно ми се струва детето да не попита а родителят да отмине и да си каже че детето не разбира и към момента няма нужда да се обяснява! Но децата събират много в подсъзнанието си! Всъщност предполагам че ти си обяснила все пак но всеки познава себе си и от там приема че и относно детето си знае най-добре! Аз примерно никога не бих оставила детето да слуша подобен репортаж на възрастта на твоето (разбирам че е в детската градина)
За телевизията да кажа че сме по-скоро на едно мнение с теб! У дома не пускаме ТВ освен сутрин за 30 мин когато се подготвяме за излизане и то само бебешки предавания за сега с много музика и ведро настроение!