Чувствате ли се напълно "свободно" пред родителите си?

  • 9 895
  • 118
# 75
По-скоро ще се разлигавя ако е до мен майка ми или който и да било.Ако съм сама се стягам и мобилизирам.Така преминавам през всичко,от което ме е страх.Ако някой е с мен се лигавя,хленча и ставам нетърпима.
Не ме е срам от майка ми.Даже наскоро се смяхме двете за това.Тя е тази,която в момента ми обува чораите-от ММ ме е срам.Ако се наложи някой да ме бръсне и подготвя преди раждането пак нея ще викна.В очите на майките си ние винаги ще сме безпомощни и малки,нуждаещи се от помощ и подкрепа,независимо какво сме постигнали в живота си и,че самите ние вече сме родители
Виж целия пост
# 76
Аз изобщо сбърках, че казах на моята майка по телефона когато започнах да раждам (номер 1). Толкова притеснения от нейна страна. За второто бях решила, че ще и кажа чак като се роди и то точно така се случи.

По принцип не одобрявам присъствието на цели делегации по време на раждането. Някакъв вид нарцисизъм е. На бащата на бебето мястото му е там и това е достатъчно.

Отделно от това имам чувството че някои са по-близки с родителите си отколкото с половинката си. В крайна сметка в един момент когато се създаде новото семейство е редно другите да минат на по-заден план (като участие в семейния живот на "младите"), смятам че един такъв момент трябва да бъде само за двойката, да го изживеят заедно и насаме, за роднините и почерпки с тях и споделяне на радостта също има време.
Виж целия пост
# 77
и защо чекненето в родилна агония е единствен признак на освободеност?!
луди ли сте?
аз НЕ съм освободен напълно пред родителите си, както и пред приятели, разбира се - да не съм животно.
Виж целия пост
# 78
и защо чекненето в родилна агония е единствен признак на освободеност?!
луди ли сте?
аз НЕ съм освободен напълно пред родителите си, както и пред приятели, разбира се - да не съм животно.

хехе Дейв, ко се пениш, не си жена не се ръгай там дето не никнеш бре...за друга освободеност иде реч, не за тязи, не за тази... Laughing
Виж целия пост
# 79
Не съм чела цялата тема /така че, тези, които считат, че е нужно да изчетеш всичко преди да кажеш нещо, нека прескочат поста ми, няма да се обидя  Whistling/.
Според мен, тук не става дума, пред кого ти е удобно и "освободено" да се разкрачиш, а за това в присъствието на кого би се чувствала най-спокойно. За мен - това е само добър гинеколог  Peace
Виж целия пост
# 80
и защо чекненето в родилна агония е единствен признак на освободеност?!

Не просто по този начин се раждат нечии деца и за някои хора е необходимост присъствието на друг близък човек.
и защо чекненето в родилна агония е единствен признак на освободеност?!
луди ли сте?
аз НЕ съм освободен напълно пред родителите си, както и пред приятели, разбира се - да не съм животно.

хехе Дейв, ко се пениш, не си жена не се ръгай там дето не никнеш бре...за друга освободеност иде реч, не за тязи, не за тази... Laughing
Не знаеш ли, че някои се раждат на точно определена възраст и майките им никога не са виждали патките им.
Виж целия пост
# 81
И двете деца ги родих пред мъжа си и пред майка си. Е, нямаше как да съм разчекната. Mr. Green
Виж целия пост
# 82
Аз изобщо сбърках, че казах на моята майка по телефона когато започнах да раждам (номер 1). Толкова притеснения от нейна страна.

Минутки след като родих, т.е. още докато си бях на магарето звъннах на мама да и кажа. Дори не бях споделила, че съм в болница.
Виж целия пост
# 83
И двете деца ги родих пред мъжа си и пред майка си. Е, нямаше как да съм разчекната. Mr. Green


Ексхибиционистка  Laughing
Виж целия пост
# 84
И двете деца ги родих пред мъжа си и пред майка си. Е, нямаше как да съм разчекната. Mr. Green


Ексхибиционистка  Laughing

Какво си говориш! Mr. Green
Виж целия пост
# 85
...В очите на майките си ние винаги ще сме безпомощни и малки,нуждаещи се от помощ и подкрепа,независимо какво сме постигнали в живота си и,че самите ние вече сме родители

Моята майка не ме смята за безпомощна.Подкрепата е друго нещо, притеснснието и като родител-също.Аз и децата си не смятам за безпомощни, макар и малки сега.

По темата-раждам и се чекна пред израждащия ме екип, родАта-не и мястото нито в коридора, нито да ми държи краката да напъвам.Мъжа ми не е страхлив и няма да припада, но също го намирам за излишен, нито може да напъне вместо мен, нито през него ще излезе детето, че да пъшка наравно.
Все едно бащите да държат инструмента на синовете си докато си вършат работата, ще прощавате.Това не е точно освободеност... Crazy
Виж целия пост
# 86
С родителите си нямам топли и свободни отношения, но дори и да имах не бих допуснала майка ми да е с мен докато раждам. И мъжът си не исках ( което буквално възмути доктора ), но той настояваше да присъства. В началото ми беше малко стегнато, но като престана да ми действа упойката престана и да ми пука в каква стойка съм и какво вижда.
Виж целия пост
# 87
Е не знам какво точно се има предвид с "напълно", но достатъчно свободно се чувствам в присъствие на родителите си.
И да, майка ми ме е виждала от кръста надолу и доста след бебешката ми възраст. Баща ми - само по прашки. ( За да не стане като в една друга тема пояснявам, че не баща ми ходи по прашки).
Виж целия пост
# 88
Не, чувствам се добре само сама или със съпруга ми и децата.
Виж целия пост
# 89
Видях какво е подтикнала авторката да пусне тази тема.
Но да попитам - до къде стига освободеността ви пред родителите? Сега, когато сте пораснали.
Аз ще си кажа.
Не съм си позволявала моите родители да ме виждат дори и по бельо. Имам някаква граница, която не преминавам.
Това, което четох по-горе ... "разчекната" и т.н. ... дано не ми се налага. Но не искам да ме виждат така.
Може и да е срам ли, не знам как да го нарека. Но да се разхождам пред баща ми по прашки... Не. Няма да го направя.
"Свободно" не е само това.
Споделяте ли с родителите си? До колко им позволявате да са в живота ви днес?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия