Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

Не мога да се съглася с това, че толкова лесно ще "шитнат" деца с лека умствена изостаналост, защото ще има противоречие с чл.191 и за да бъде приложен чл.193 трябва това дете да е било в у-щето и да се използвани всички възможности изброени в закона и никоя да не е сработила. По чл.194, съгласно чл.26 ал. 2  детето остава без образование, което е противоконституционно и пак подлежи да оспорване.
Мисълта ми е, че написаното в ТЕЛК не е достатъчно основание за да се прилагат с лекота визираните от теб членове. ТЕЛК може да бъде причина детето да се яви на комисия, да се третира като дете със СОП, но не и автоматично да отива към "изключения" и директно да отпада или отива в "стаичката".

Аз очаквам и предложението на Таня и Констанца да са премахнати диагнозите в двата члена. Този вариант на мен ми харесва и мисля, че е добър
Чл. 193. (1) По изключение и ако целите на образованието не
могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение
на деца със специални образователни потребности и значително нарушение на поведението и развитието, изискващо лечение или усилена корекционна работа
в детските градини и в училищата по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, т. 1-3
може да се организират специални паралелки или групи
 


 

Тук трябва да има кой определя това. Не може да се мине без лекар, а най- добре да е лекари - комисия.

http://www.youtube.com/watch?v=DcXRL1HAH_4&feature=youtu.be

Мами, този път пускаме тук основната част от писмото. Отгоре и отдолу ще има текст до кого е и друга стандартна информация

---------------------------
Запознахме се с последната редакция на проекта за закон, внесена на 5.04.т.г. в НС и решихме да поискаме Вашето съдействие за задълбочено обсъждане на два от членовете на проектозакона, които създават възможности за дискриминиране на децата със специални образователни потребности.
   
   В публикувания на 14.02.т.г. проект член 193 гласеше така:
(1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца и ученици с тежка и с умерена умствена изостаналост, с множество увреждания, със сензорни увреждания и с разстройства от аутистичния спектър в детските градини и в училищата по чл. 36, ал. 1 може да се  организират специални паралелки или групи.

А във внесения на 5.04.т.г. в НС проект той гласи така:
(1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца и ученици с умствена изостаналост, с множество увреждания, със сензорни увреждания и с разстройства от аутистичния спектър в детските градини и в училищата по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, т. 1-3 може да се организират специални паралелки или групи.
   Замяната на „умерена и тежка умствена изостаналост” с общото понятие „умствена изостаналост” и изброяването на конкретни диагнози, при които голяма част от децата нямат никакви когнитивни затруднения е предпоставка за формално спазване на изискването на закона за приобщаващо образование и фактическа изолация на много деца със СОП.
      
   Ние даваме следното предложение за текст на член 193:

Чл. 193. (1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца със специални образователни потребности и значителни нарушения на поведението или развитието, изискващи лечение или усилена корекционна работа,  в детските градини и в училищата по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, т. 1-3 може да се организират специални паралелки или групи.

Аргументите ни за това предложение са следните:
•   Създаването на списък със заболявания е подход към децата според диагнозата им, а не според състоянието и възможностите им. Изброените диагнози не са единствените, които биха могли да бъдат пречка за обучението на едно дете в обикновена група на ДГ или клас на масовото училище.
•   Децата с лека и умерена степен на умствена изостаналост могат да се обучават в масова група/клас, което е отразено в Международната класификация на болестите. Една част от тези деца имат проблемно поведение, а друга част от тях се приемат добре от останалите деца и не затрудняват с нищо учебния процес.

•   Децата от аутистичния спектър според когнитивните си способности са от такива с тежка умствена изостаналост до високо когнитивни и дори белязани с гениалност. За много от тях, смисълът на обучението с деца “в норма” е в социализирането, а не толкова в ученето, което те могат да осъществят и в самостоятелна или дистанционна форма на обучение.  
  
   Имайки предвид всичко това,  предлагаме водещо да е поведението на детето в масова среда и нуждата му от корекционна работа и/или лечение, а не диагнозата. Считаме, че това е правилният подход, за да не се нарушават правата и на “децата в норма”, от което се боят някои родители и каквито аргументи за неприемане в класовете си на деца със СОП изтъкват някои учители.

   Чл.194
   В публикувания на 14.02.т.г. проект този член гласеше така:

 (1) За подпомагане на обучението на деца и ученици с тежка и с умерена
умствена изостаналост, с множество увреждания може да се организират и изнесени
паралелки и групи на деца и ученици от детските градини и училищата по чл. 36, ал. 1 в
центровете за подкрепа за личностно развитие.
   
   Ние предложихме този член да се отнася само за децата с тежка умствена изостаналост, защото от “изнесени” и в “центровете” беше ясно, че се има предвид тези центрове да изпълняват покрай другите си функции и функциите на сегашните ПУ (помощни училища).

   Във внесения на 5.04.т.г. в НС проект член 194 гласи така:

(1) За подпомагане обучението на деца и ученици с умствена изостаналост, с множество увреждания може да се организират и паралелки и групи на деца и ученици от детските градини и училищата по чл. 37 в центровете за подкрепа за личностно развитие и в системата на социалното подпомагане.

   Поради заличаването на “изнесени” и на “тежка” и “умерена” се създава впечатление, че това е едва ли не жест към децата с каквато и да е форма на умствена изостаналост, че тези деца ще си учат в масовото училище, а ще ги подпомагат в усвояването на материала. Но къде? Не само в центровете за подкрепа на личностното развитие, а и в системата за социалното подпомагане.
   Ние възприемаме сегашният текст на чл. 194 като вратичка, деца с каквато и да е степен на умствено изоставане да се насочват към центровете, а тежките форми – към системата за социално подпомагане. Не са малко стеснителните деца, които могат да бъдат определени като страдащи от лека степен на умствено изоставане, както и не винаги може да се направи точно разграничаване между лека и умерена степен на умствено изоставане.
      
   Нашето предложение за текст на този член е следното:

Чл. 194. (1) За подпомагане обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и значителни нарушения на поведението или развитието, изискващи лечение или усилена корекционна работа, може да се организират и паралелки и групи на деца и ученици от детските градини и училищата по чл. 37 в центровете за подкрепа за личностно развитие и в системата на социалното подпомагане.

   Бихме ви помолили да зададете при обсъждането на проектозакона в зала, дали в законодателството на страните от ЕС се визират конкретни диагнози на децата със СОП и ако е така, нека създателите на този проект да предоставят конкретни данни.
Считаме, че изброяването на каквито и да е заболявания в закон за образованието е не само дискриминационен акт спрямо децата с тези заболявания и техните родители и близки, но е и контрапродуктивно за толкова необходимото демократизиране на нашето общество.
   И още нещо – не е ли най-малкото несериозно един толкова важен закон да се приема без стандартите към него?
-------------------------------

Като план смятаме да го пращаме на избрани депутати, на НПО-та, на общественици и на европейски институции. В момента ги селектираме. Ако имаме нужда от помощ за е-майлите ще пишем пак.

Кажете какво мислите за текста?

Здравейте момичета! Сажалявам, че не мога да се включа активно, но малкия ми е болен.
Така, че само на бързо: Подкрепям текстовете, които сте предложили.
ТаняМГ, към аргументите за предложението по чл.193 може да добавиш и, че деца с еднаква диагноза могат да имат съвсем различна степен на развитие. Пълна щуротия е да изброяват диагнози  . И пак да настояваме да бъдем запознати и със стандартите, най - вече този за ПО.

Трябва пояснение и отделяне на второто защото е твърде различно от предходното.

Може ли да редактираш по същия начин и чл.104 за самостоятелното обучение.

Въобще, предложение в закона да няма диагнози, защото деца дори с една и съща диагноза състоянието им е твърде различно, особено при такива диагнози като аутизъм, умствена изостаналост, множествени увреждания.
Видях, че и Ohi   го е отбелязала.

Надяваме се да се включат още майки, за да направим окончателната редакция. Само побързайте, за да започнем изпращането още днес.

Ohi и Снежа, коментара е добър! 

Мами, чакаме и други от вас да го прочетат и коментират, за да го оформим окончателно и да се организираме за изгращане.

Това е моето предложение. С това допълнение се решава разпределението на децата на индивидуално или интегрирано обучение в зависимост от епикризата.

Аргументи. Досегашната практика беше, това да става от ресурсния център от екип специалисти, които се базираха на епикризата. Във всяка епикриза най отдолу има заключение и винаги е упоменато как точно обследващите детето смятат, че детето би могло да се обучава. Винаги тези епикризи се обсъждат с родителите при връчването на епикризата и още там на място при изготвянето на епикризата би могло реално да се прецени има или не възможност за интегриране на детето и под каква форма. По този начин ще отпадне възможността за корупционни практики за прехвърлянето на детето от една в друга форма на обучение от училището. Както и ще им се спести време и нерви за да преценяват как ще бъде обучавано детето.

Умерената умствена изостаналост може да е диагноза / т.е. първопричина/, но и следствие от друго заболяване.
При първия случай е необходимо само различен образователен подход, при втория лечение на другото заболяване / ако има начин/.
Установяването й е доста неточно защото не се разполага с точни методи за определянето.
Коефициента на интелигентност дава изключително голяма заблуда при не вербалните деца.
Второ - децата имат различни методи за компенсация на това, което не пречи на запаметяването им.
Точно определение на умствена изостаналост няма.
Катина , точно в преценката на лекари и родители има огромно разминаване и в двете посоки и много често неправилна преценка. Заключението на двете страни е още по - неправилно и за сметка на детето.

Ами с Катинината реплика, най-ми става ясно за какво иде реч.  Но все пак моето и нейното са в масов клас и нямат проблем с това.

Продължавам с аргументите си.
Снежа, според моите наблюдения досега точно обследващите детето поставят по реална оценка от родителите. Едно е желанието на родителя, съвсем друго е реалните възможности на детето. В случая на моето дете даже са били леко завишени досега оценките му. Досегашната практика е показвала, че прогнозите им са по точни от моите, и със сигурност ще са по точни от тези на училищният екип.
И така когато детето достигне училищна възраст се прави IQ тест и според него се определя има или не изоставане детето и какво. Точно тези специалисти в св. Никола имат най много наблюдения върху деца от всякакъв тип и биха могли най реално да преценят неговите възможности. Те в клиниката нямат никакви лични подбуди да игнорират децата ни в отделни класове и да препоръчват индивидуални обучения, защото няма те да ги обучават. Практиката им е почти винаги да препоръчват масово обучение с някои изключения, когато това не е добре за самото дете ( тежък СИД, или тежка хиперактивност например)
В случаите на деца с физически увреждания, но със съхранен интелект се препоръчва интегрирано обучение - тоест масов клас с подпомагане от обучени специалисти. Когато обаче детето не би се чувствало добре на интегрирано обучение, обикновено лекарите препоръчват индивидуално обучение в подкрепяща среда и рядко грешат. След даден период, когато родителя прецени, че детето им вече е готово да бъде обучавано по стандартен начин, винаги биха могли да поискат изготвяне на нова епикриза и съответно прехвърлено детето в нов вид обучение.

Обаче, ако оставим решението за начин на обучение да се взима от училището - ще стане "Царя дава, пъдаря не дава" Не може екип от обучени и лицензирани специалисти да дава една препоръка, а обикновен училищен общ психолог или мед. сестра да взима различни решения за детето. Не може нелицензирания персонал в училище да взима решения за които няма нужните права. Защото диагноза на дете не може да бъде поставена от общ психолог или медицинската сестра. Диагнозата се поставя от лицензиран за това специалисти, също така и бъдещото развитие и прогнозата за това развитие се поставя от лицензирани специалисти, а не от училищния персонал, който както казахме вече би могъл да взима тези решения на корупционен принцип.
 Сега по ясна ли съм.

Допълвам се. Всички тези неясноти за умерена или тежка изостаналост и причини за това и определяне на това биха решени именно с ясна препоръка в епикризата. Там ( прочетете си епикризите за справка)  си е описан проблема на детето и препоръки за начин на неговото лечение и обучение. Аз съм си правила на детето индивидуално обследване за училищна готовност от психолог извън клиника св. Никола на частна практика. Изготвен ми беше официален документ с описание на неговите възможности, с препоръка за начина му на обучение и този документ с подпис и печат от психолога е добавен към документацията на сина ми в училище. Този документ е със същите препоръки като тези в епикризата, и повярвайте ми по реален от моите мечти и желания. Има ли някой тук, който не е съгласен с препоръката в епикризата ? Мислите ли, че ако пренебрегнете тази препоръка ще е добре за детето ви.

Съгласна съм с предложението на Катина!

Катина, може и да си права в болшинството случаи, но за моето дете преценката не беше вярна, нито моята, нито тяхната.
Решенията на базата на тази преценка които взех ги определям като крайно погрешни.
Аз съм в закона да не се поставят диагнози и да не се позовават на епикризи под ГРР, каквито са обикновено до 5-7 години. Това последното е много "гадателско".