Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

Снежа, от кога е последната епикриза на твоето дете? И тогава, когато тя е направена за тогавашното му състояние тя реална ли е била? И как точно ние родителите бихме могли да кажем дали е реална, като нашите желания са по високи от това което пише в епикризата. И кое определя дали нашите мечти съвпадат с реалните възможности на детето. Ако в дадена епикриза пише интегрирано обучение - тоест с ресурсно подпомагане, а ние родителите смятаме, че неее, видиш ли детето ни може без ресурсен учител - дали наистина детето може само. Или ако пише индивидуално обучение, а ние решим, че детето ни може интегрирано въпреки, че още не регулира тазоворезервоарните си функции, и изпитва панически атаки от шума в училище и не може дори да нарисува кръг, а обучението изисква диктовки с правопис и бързина - това дали ще е добре за детето.

Повечето родители са съгласни с препоръките в епикризите. Естествено не можем да останем доволни всички и винаги ще има недоволни от нещо, но нека направим така, че поне болшинството деца да са защитени.
Оставим ли училищното ръководство да определя начина им на обучение - недоволните ще станат болшинство, а така им даваме възможност да задоволят повечето родители и да имат шанс повечето деца.

Вие говорите само за епикриза от Св. Никола. Там може и да е точна, но не всеки ходи там, за да обследват детето. Моето напр. е с генетично заболяване, минавали сме два Телка и дори и през психолог не са ни карали да минем. Цялата работа беше две минути, през които ме питаха два въпроса без значение. Вярно е, че нямам проблем с %, но пък това, което пише , е абсолютно невярно /пълна умствена изостаналост/. И не е мое мнение, а на много други специалисти.

Катина , аз явно не съм била от тези родители.
Първата диагноза беше на 3.5. Без тава обследване при което лекар и психолог бяха на крайно различни позиции, се премина през поредица при което моята оценка беше по- ниска.
Грешката беше моя след ДГ да приема ДЦ. Последствията бяха страшни.
Днес мога да кажа, че няма сила която да ме накара да изпратя детето си в ДЦ, специализирано или масово училище, независимо, че той не е агресивен и не нарушава личното пространство на никой, но не позволява и неговото да нарушават.
Ако приема, то ще бъде само домашно обучение.
Затова въпросът ми беше към чл. 104, въпреки, че сина ми е с последна диагноза от 06.11. F84.1 от 2007 година под диагноза на ГРР.
Преценка на базата на умствена изостаналост за обучение е крайно неточно с изключение на пълна или дълбока / но като чета Алина /...

Епикризата  е водеща и никой не е казал, че не е в основата, защото при такъв случай не могат да се определят деца с СОП без нищо.
Епикризити обаче изискват точно определени условия, които не могат да се осигурят навсякъде. Тогава родителите избират по- малкото зло, според тях.
Не съм и убедена, че лекарите не препоръчват МУ, поради известни причини. Най- малкото защото тези деца са проблематични и никой не желае да работи с тях.
Така поставения закон ще даде възможност за отстраняване по закон на всички тези деца и то без право на родителите на жалба.

Снежа, нищо не разбрах от това, което си написала. Попитах те дали препоръката за вида обучение е била реална. Независимо къде се поставя диагнозата имаме право да обсъдим тази диагноза с поставящите я и да изискаме преразглеждане и допълнителни тестове за това.В момента обсъждаме как и кой орган да определя как да бъдат обучавани децата ни. Ясно е, че в училищата и детските градини не би могло да става това. Диагнозата винаги е била определяща за вида обучение на децата и това е ставало в досегашните ресурсни центрове. Ако се прехвърли тази отговорност на учебните заведения ще стане много голяма каша, защото те не са подготвени за това. Трябва да има насока според която те да се ръководят. Затова предложих да се взима предвид епикризата, както е било досега в ресурсните центрове, и да лобираме за по ясни епикризи. Не вярвам да има епикриза без насока за бъдещо лечение или обучение. Нищо не пречи родителите, които не са доволни от епикризи в които е описано изоставане без проведени законови тестове за това да си направят нова епикриза при оторизирани специалисти. Да, не всеки може да дойде до св. Никола, но във всеки град може да се намери психолог с необходимия лиценз за провеждане на тестове за измерване на готовност на детето за обучение.

Катина, аз такава не съм имала, ако изключим първото предложение за оставяне на детето на държавата и последващото на 8 години, поради липса на други възможности.
Когато излезе първата епикриза сина ми ходеше на обикновена ДГ и никой не ми е правил проблем в градината, нито нещо пишеше в епикризата.
Когато стана на 8 години и трябваше да постъпи в училище / аз го отложих на моя отговорност/, но за ДЦ ми искаха ТЕЛК и минаване през комисия от просветата. В епикризата пишеше, че препоръчват да посещава ДЦ, а комисията определи в същия клас към ПУ.
След преживяното там през първата година и последствията при следващата реоценка в София ми предложиха да пише "необучаем". Отказах и отложих 2 години на фиктивно водене в ДЦ.   След поредния безуспешен опит го отписах.
Сега в епикризата нищо не се споменава, нито пък някой ме пита.
При нас нямаше ресурсни центрове.
Реална, нереална не ми е известно, но неподходяща.
Аз преди няколко поста писах, че ако сина ми би продължил след предучилищната със същата група където той възприемаше децата и те него, вероятно резултатът щеше да е друг.
Категорично отхвърлям за моето дете ходенето в специализирани училища и го оценям като груба грешка. Не защото съм родител с високи амбиции, а защото считам, че за такъв тип деца е крайна грешка.
Последствията от ДЦ не са за коментар. Не съм само аз родителя, който се отказа от там.
Крайно съм против специализираните училища с деца за всякакъв вид увреждания, както и такива за събрани аутисти.
За уточнение става въпрос за св. Никола и бившия им филиал на Горно бански път.

Значи от думите ти разбирам, че в София са ти предложили да пише "необучаем" и са се оказали прави - нали така.
Считаш за грешка, че не си го записала с връстниците си, но решението е било твое, а не на специалистите. От което съдя, че в твоя случай ти нямаш основание да считаш епикризата като определяща вида на обучение за дете като лош вариант.

Снежа, когато е излязла първата епикриза на сина ти, имаше много по малко варианти отколкото сега и епикризите бяха други. Затова в момента епикризите са по ясни и с ясни препоръки. Не случайно на ТЕЛК се минава регулярно през определен пероид от време и се изисква етапна епикриза.И с течение на времето диагностикага става все по точна. Както знаете медицината не е математика с точни формули и единственото точно и ясно в една епикриза е явната липса на част от човешкото тяло. За това и диагностиката търпи развитие и се променя, така както се променят и децата ни.

Катина, не си разбрала.
За невербални аутисти обучение в масово училище не можеше и дума да става.
Второто беше в ДЦ или седмично или болнично в София, което аз отказах. Интернат, полуинтервнат има и на други места в страната.
"Необучаем" беше предложение след като аз отказах по горепосочените варианти, след развитие на "агресия" според специалистите и бягството за около 24 ч.
Искрено се надявам, че само моя случай е бил така заплетен, но като чета за съжаление си мисля, че ние сме доста добре.
За врачанския ТЕЛК, не ми се говори, ако сондирам мнения на други родители.
Враца не разполага с детски психиатър и е към София. Децата се явяват на ТЕЛК с комисия за възрастни. Да поясня, че е регионален за Северозападна България.

Аз разбирам опасенията, че ще се пренебрегнат препоръките на лекарите и те по-скоро са свързани с член 187, казващ, че директора и училищният психолог в най-добрият случай, определят вида на ресурсната подкрепа. Според мен те ще  вземат предвид и епикризата, защото пишеше като вземат предвид всички медицински документи. Също мисля ,че решението за отделна група или клас би трябвало да се взима от регионалният инспекторат, описан в чл. 189, (задължително се включват експерт по приобщаващото образование, психолог и логопед) така че няма директора на училището  само да решава. Предполагам, че това ще е в стандартите.

Обаче не във всички епикризи пише в каква среда да се обучава детето. В нашият документ от Свети Никола пише "да се подпомага в съответствие със затрудненията й" . Ние питахме в какво училище да запишем детето - частно или държавно, или да я отложим 1 година. Написаното всяка учителка може да го изтълкува както иска. Аз разбира се, ако имам трудности, ще отида пак в Свети Никола на 6 месечната реоценка и ще ги помоля да напишат вида среда.

Но не може всяка майка да води детето си със СОП в Свети Никола в София при конфликти с училището. Доколкото знам такива обследвания около 5 дневни има само в Свети Никола. Знам, че билницата има нещо като филиали в Варна и Русе, но не съм чула майки от тези градове да ги викат за продължително наблюдение както е в София.

Трябва да се помисли и по този въпрос. Аз също си мислех за медицинският документ, но не знам дали всички имат  препоръки. Доколкото знам от Свети Никола толерират постъпването в масов клас, за да се види как се държи детето. И също мисля, че по наблюдения в среда на клиничен психолог и най-много още едно дете не може да се каже точно как ще се държи дете в следа на още 24 други деца и голямо училище. И за това се прави реоценка на 6 месеца и се взима предвид какво показва детето. Например на нас ни казаха "Започнете в масово училище и елате след 6 месеца да видим дъщеря ви да не се е стреснала нещо". Някак с този коментар не мога да съм сигурна само по техните наблюдения за какво училище е детето.

Но можем да добавим нещо за вида медицински документи.

Хм, сега се обърна дискусията във въриант да останат диагнозите, а да добавим становището на лекарите.

Мами,
припомням ви, че в сега действащия "Закон за народната просвета" текстът за децата със СОП, които не могат да се впишат в масовата паралелка е следният:

"Децата със специални образователни потребности и/или с хронични
заболявания постъпват в училищата и обслужващите звена по ал. 3, когато
всички други възможности за обучение и възпитание в държавни и общински
училища са изчерпани и при писмено изразено желание на родителите или
настойниците.

Разбирате, че става дума за ПУ и ДЦ. Никъде в този закон и правилника за приложението му няма изброени диагнози.

Напомням ви също за Наредбата за образованието на децата със СОП от 2009г. Можете да я видите в интернет. Засега тя не е отменена. Това вероятно ще стане след влизането на закона в сила, но мисля, че няма да има драстични промени. Тя работи добре по отношение на всичко, което обсъждате - кой как определя кое дете е за интегрирано обучение, в каква форма и т.н.

Предлагам на вниманието ви и един текст, който да сложим на мястото, което ще видите в края на предложения от Таня текст. Ще го изпратя и на нея и ако нямате други съображения, мисля с Таня да започнем разпращането му.

Бихме ви помолили също при обсъждането на проектозакона в зала да зададете следните въпроси:
   (1) Какво налага в един закон за предучилищното и училищното образование да се визират изобщо диагнози?
   (2) Случайно ли в сега действащите “Закон за народната просвета” и правилника за приложението му това не се прави?
   (3) Дали в законодателството на други страни от ЕС, които не са обект на критика и наказателни мерки от страна на ЕС се визират конкретни диагнози на децата със СОП и се предвиждат мерки като тези, предвидени в чл.193? . Ако е така, нека създателите на проекта предоставят  данни за това.
   Ние считаме, че изброяването на каквито и да е заболявания в закон за образованието е не само дискриминационен акт спрямо децата с тези заболявания и техните родители и близки, но е и контрапродуктивно за толкова необходимото демократизиране на нашето общество.
   Считаме също, че сега действащата Наредба № 1 от 23 януари 2009г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания отговаря на реалностите и възможностите за приобщаващо образование на целия спектър от деца със СОП, без да бъдат нарушавани техните права. Именно тя трябва да служи като база за прилагането на подходите, заложени в чл.193 и 194, но без дискриминационните им формулировки. 
   И още нещо – не е ли най-малкото несериозно един толкова важен закон да се приема без стандартите към него? Ако обществото като цяло и ние като родители на деца със СОП, имахме възможност да се запознаем с тях паралелно с проекта за закон, вероятно въпросите и безпокойствата ни щяха да са по-малко.

Сегашното  предложение за закона трябваше да премахне скритите подводни камъни на това, а не да конкретизира диагнози при които нямаш право да обжалваш.
Аз съм за оставане на писменото съгласие на родителя.

Мен най-много ме смущава изборяването на диагнози в чл. 193 и чл. 194. Такова изброяване не  е имало преди в закон. Може в Правилник към Закона, в Наредба към Закона , ако се налага да се конкретизира нещо.

Така че обмислете добре конкретизирините диагнози, пускам чл. 193 пак:

Чл. 193. (1) По изключение и ако целите на образованието не
могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца и
ученици с умствена изостаналост, с множество увреждания, със сензорни
увреждания и с разстройства от аутистичния спектър в детските градини и в
училищата по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, т. 1-3 може да се организират
специални паралелки или групи.

Нашето предложение

Чл. 193. (1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца със специални образователни потребности и значителни нарушения на поведението или развитието, изискващи лечение или значителна корекционна работа,  в детските градини и в училищата по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, т. 1-3 може да се организират специални паралелки или гру

В следващите дни ще участвам само с техническа помощ. Писмото е подготвено, объсъждаме каква промяна в чл. 193 и чл.194 да сложим.

Аз си казах мнението, аз съм против изброяването на диагнозите.

Хубаво е повече хора да си кажат мнението, защото сме посочили темата като място за дискусии, обсъждания и предложения.

Първо може ли някой да коментира защо действащия закон е променен по този начин?
Какво му е на действащия закон в тази част?
Какви са мотивите за промяна?
Наредбите се променят след закона.
При отпадане на закона отпадат всички наредби автоматично.
Само при незначителни промени в закона наредбите към закона остават.
Промените в този закон са много и мисля, че предходния ще бъде отменен.

В епикризата от МБАЛНП"Св.Наум" при нас има препоръка: включване в интегрирана форма на обучение с ресурсно подпомагане в ДГ/логопед и психолог/.
Явно е неуместно изброяването на диагнози в ЗПУО.

Снеже,
кого питаш, защо е променен законът? Ние едва ли сме хората, които могат да ти обяснят. Истината е, че предишният е от 1991г. и многократно е променян и допълван. Ако отвориш текста в интернет, ще видиш, че той е почти нечитабилен. Разбира се, това не е основание да се правят такива промени като във въпросните членове. По-резонен е обаче въпросът, защо НПО на децата с увреждания са позволили това да стане? Когато се прави нов закон, се вземат старият и всички подзаконови документи, както и законите, които имат допирни точки с проектирания нов закон. Не трябва да има никакво противоречие. Е, когато са се гледали специално частите, отнасящи се до децата със СОП, тези НПО къде са гледали? Единственият разумен отговор е, че или те са предложили въпросното изброяване на диагнози, или са решили, че така е правилно и дори може би по-добре, отколкото в стария закон.