Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

Таня,
нито в закона за народната просвета, нито в правилника за приложението му има диагнози. В наредбата за обучението на деца със СОП мисля само на едно място има някакво изброяване.

констанца, диагнозите които са изброени не са случайни.
Мотиви за точно тези диагнози за образованието са много.
Лошото е, че на точно тези диагнози най-много им трябва обучение и то не по традиционния път т.е. просто преподаване.
На точно тези диагнози им трябва и социализация която е и от двете страни.
Когато други закони се променят т.е. не променят, а заменят с нови това или е при промяна на условията или директно поставяне на европейските норми без съобразяване на конкретните условия.
На мен също ми е интересно дали в европейското законодателство има изброяване на диагнози и начин на действие при такива условия.

Считам, че предложението за чл.193 и 194, без диагнози и епикризи е най разумно предвид условията, наложени от другите членове в закона.




На този етап няма кой и как да осигури това, за което говориш. Нищо, че министърът го повтаря, а именно - образованието ще е пригодено към детето, а не детето към образованието.
Първо липсва база, второ специалисти готови срещу това заплащане, което имат да правят повече от минимума, който е нужен.
От където и да го погледнеш, този закон е направен така, че малки и бедни общини след няколко години може и да нямат училища, какво остава за центрове, че и специални грижи за такива, като нашите деца.

Аз мога да ви кажа една дата 7.06.2012 год. Това е датата, на която в България ще пристигне комисия от ЕС, на която трябва да се представи нов закон за образованието. Аз немога да коментирам защо искат от България такова нещо, но откакто гръмна скандала с Могилино взеха да ни натискат отвън. За нашите управници явно това е варианта!
С риск да се повторя и пак да ме захапят-НПО-тата си гонят интереса (колкото и да ви е неприятно). Ще получат проекти и тям подобни неща, тоест гледат в правилната за тях посока .
По повод разделянето  и споменаването на конкретни диагнози-наскоро чух мнение на родител, че е целенасочено за да могат да се вкарат определена група деца в частните училища, които пък ще бъдат финансирани от държавата. Сладък бизнес!

Момичета, ако искате да обърнем внимание и на чл. 188 ал. 2 във връзка с чл. 187. Беше ни обяснено, че всичко ще се случва с изричното съгласие на родителя, но в гореспоменатия член, ролята на родителя е само пожелателна.

Ohi,
Това, което цитирам е чл.27 от "Закон за народната просвета". Забележи, че в него се говори за специални училища и обслужващи звена (ПУ и ДЦ) и за тях се иска "писмено изразено желание на родителите". В проекта за нов закон не се иска писмено изразено желание, защото специалните групи и паралелки (чл.193) са към общообразователните училища. Центровете пък ще са автономни и в системата на образованието (чл.194), но е възможно, както е записано в ал.2 да има  текст за съгласие на родителите в държавните образователни стандарти. Може би някоя от майките от НПО, работещи по стандартите, би могла да ни го каже.

А за допълнителната помощ, се иска съгласие на родителя за плана за индивидуално обучение, защото той е част от екипа в ДГ/училището. Но с идването на подчинение на ресурсните и логопедите на директорите на ДГ и училищата, родителят става един срещу няколко. Кой ще посмее да се противопостави на директора, щом от него зависи хлябът му? От нашия опит мога за кажа, че сме намирали подкрепа от ресурсната и логопеда, но едва ли ще е така за вбъдеще.

Снеже,
ти на моменти ме изненадваш страшно с някое наивно твърдение и се чуда, дали влагаш ирония или не. Откъде съдиш, че предложението за нов закон "трябваше да премахне скритите подводни камъни"? Точно обратното - сложи камъни, знякои от които открихме, но със сигурност са доста повече.

Напълно, но ако не се поставят диагнози в закона ще се даде правото на родителите поне да се борят за най-доброто на децата им според състоянието на детето и възможностите им.
При така поставените неща все повече родители ще избягват до крайна възможност въпросните диагнози / не, че в момента не е така/ и съответно всякаква класифицирана помощ.
И да и не.
Ако не си наивен, поне малко, не мисля, че ще оцелееш, а за нашите деца за да си реалист трябва да си и малко ироничен към действителността.

Привилегиите от един закон се вземат по- лесно, но поставените ограничения се преодоляват по-трудно.
Най- вече, че за първите винаги има хора които да твърдят, че не ги заслужаваш, а второто, че си си заслужил.
Не конкретизираното много по- лесно се конкретизира, отколкото да се обобщава. Дори и след това да се обобщи тези диагнози ще останат поне поколение като подразбиране.

За сегашното интегрирано обучение не се ли изисква подпис на родителя? Съответно приложение на документи. При индивидуалното обучение също трябва да се изисква подпис, иначе не виждам как ще ти назначат учители, които да идват в дома ти без твое съгласие.
Да приложим тогава "информирано съгласие" от здравеопазването.

Вижте пак постинга на Констанца. Предлагам да включим и този текст към писмото. И днес да започнем разпращането.

Много интересни теории споделихте, защо са сложени диагнозите, за някои от тях не се бях сетила
 - че са писта за лесно и задължително изпращане към частно училище. Частното училище няма да се доплаща, има достатъчно пари за сформиране на място за престои за безащитни деца в "частно училище".
- че родителите ще избягват тези диагнози, защото те им отнемат децата , може да ги пращат в каквато паралелка решат образователните специалисти.

Не трябва да спираме да питаме, защо диагнозите са в закон?

Констанца, аз казвам същото, което и ти. Ето какво имам предвид:
Чл. 187. (1) Допълнителната подкрепа се предоставя въз основа на оценката на
индивидуалните потребности, която се извършва от екип за подкрепа за личностно развитие
в детската градина или в училището.
(2) Екипът по ал. 1 осъществява и допълнителната подкрепа по чл. 186, ал.1, т. 1.
(3) Екипът за подкрепа за личностно развитие се създава със заповед на директора за
определено дете или ученик по чл. 186, ал. 2.
(4) В състава на екипа за подкрепа за личностно развитие задължително се включва
психолог или педагогически съветник и може да се включват и представители на органите за
закрила правата на детето, по предложение на съответните ръководители.
Чл. 188. (1) Екипът за подкрепа за личностно развитие в детската градина или
училището:
1. идентифицира силните страни на детето или ученика, затрудненията, свързани с
развитието, обучението и поведението му, както и причините за тяхното възникване;
2. извършва оценка на образователните потребности на детето или ученика;
3. изготвя и реализират план за подкрепа;
4. извършва наблюдение и оценка за развитие на случая;
5. изпълнява и други функции, предвидени в държавния образователен стандарт за
приобщаващото образование.
(2) Екипът за подкрепа за личностно развитие работят съвместно с родителите,
органите за закрила правата на детето и органите за борба срещу противообществените
прояви на малолетни и непълнолетни.
"Работят съвместно с родителите" и толкова. Въобще не става ясно, че родителите имат думата.

ТаняМГ, включи постинга на Констанца, пък дано има кой да отговори на въпросите и обърне внимание на писмото.

- където и двете не става - остава домашното обучение при което могат да се промушат деца от високата част на аутистичния спектър и сензорни нарушения

Съгласна съм, че решението на родителя, трябва да бъде изрично посочено в закона, както в досега действащия закон.

Стандартите се изготвят да обслужват закона. Не виждам те как ще променят предложения закон.
Поправката трябва да е в закона.
При промяна на закона няма начин да не се променят наредбите. Наредбите следват закона и  Наредба № 1 от 23 януари 2009г. ще бъде променена при случай, че в закона това не е отразено по същия начин.

Наредбите могат да се променят без да е променен закона, но промени ли се закона и конкретизирането е в дадена наредба, то няма начин тя да остане.
Начина по който е зададен закона, означава, че предходния закон за образованието ще бъде отменен .  Не изменен  и допълнен С ДВ, а отменен.Това означава нов закон с нови наредби.

чл.187 (3) Екипът за подкрепа за личностно развитие се създава със
заповед на директора за определено дете или ученик по чл. 186, ал. 2.

Вероятно за да бъде изготвена тази заповед директорът ще иска заявление от родителя, в което да е опоменато за какво точно иде реч. /освен деца със СОП има и други/.Тогава родителят ще има възможност да си каже изискванията, както и ако сметне за разумно да приложи съответните епикризи и др.документи. Ако родителят не е съгласен с решението на комисията би трябвало да има възможност да го обжалва или оспорва. Това, че не е регламентирано точно в закона, не значи, че е невъзможно.

Както в някой от членовете беше посочено, че ученикът избира формата си на обучение, нали не приемате, че дете на 8 години може да реши дали да ходи на училище или да се обучава на индивидуален план и т.н.


Всъщност защо самостоятелната форма - чл.110 не е позволена за деца с множество увреждания?!

Чл. 110. (1) В самостоятелна форма може да се обучават:
1. ученици в задължителна училищна възраст, които по
здравословни причини, удостоверени с медицински документ, издаден от
(ЛКК), (ТЕЛК), (ДЕЛК) или от (НЕЛК), не могат да се обучават в дневна форма;
2. ученици с изявени дарби;
3. лица, навършили 16 години.
(2) Самостоятелна форма на обучение не може да се организира за
ученици с умствена изостаналост и с множество увреждания.

Аз зададох същия въпрос преди време и не успях да го разбера, освен ироничния / беше ироничен, та дори и жлъчен/ коментар който направих?

На мен също ми направи впечатление, че родителя е споменат мимоходом в чл. 187 . Но както е отбелязала мама Нана ученикът не може сам да избира формите си на обучение, подкрепата и т.н. и в закона пишеше, че непълнолетните деца ги представляват родителите им.

За съгласието на родителя си мислех преди време в старият клас имахме много агресивно момче, 5 учителки казаха, че това дете не е като другите и искат да го прегледа психиатър, за да може да му се помогне както на него, така и на класа. Но майката каза "не детето си е добре, вие драматизирате" и нищо не последва и преди 2 седмици разбрах, че агресивното дете още бие децата. Въпреки, че според мен и този случай е от липса на опит в училището, няма училищен психолог, никой не работеше с детето, а и в междучасията другите деца доволно го дразнеха и той тях. Ако се предпиреме обследване ще е добре за всички - ще се дадат указания и на родителите, и на учителите как да се държат.
Не знам как да процедираме за тези случаи... Аз си го представям, че родителят трябва да е информиран, а ако отказва да участва в обследванията се предприема без негово съгласие. Родителят е поставен заедно с агенцията за закрила на детето и това е добре. Може да измислим и по-силна дума за участнието на родителя, поне да е ясно, че сме протестирали срещу възможността да е без знанието на родителите.

А за самостоятелната форма на обучение писахме във всички становища и за мен е обидно изолацията на определена група деца. Според мен причината е, че няма стандарт и изисквания какво да научат тези деца. Останалите деца с умствена достатъчност трябва да покриват ДОИ, включили са и голяма грепа деца със заболявания, но без недостатъчност, а децата с умствена недостатъчност не е ясно какво покриват? Но може да им се направи програма какво трябва да покрият за срока и родителите сами да го постигат.

Аз предлагам съвсем скоро да започнем изпращането на материала. Ние сме превидили да атачваме и последното становище, заведено в НС, така че ще е напомнено и за него. Не сме се отказали от всички предишните неща, написани в становището. Но акцентираме особено на диагнозите.