Преобразуват помощните училища и други въпроси относно проекто закона образован

Снеже,
правенето на закони не е лесна работа. Не напразно всяко министерство има юридически отдел. Опитът ми ме е научил преди да употребя някакъв израз да проверя значението му. Не се сърдиш, нали, че ти го казвам така, но не си права за информираното съгласие. Общо взето в България това понятие се използва най-вече в медицинската практика, когато някаква манипулация носи риск. То е до голяма степен защита за мед.персонал. А ето какъв е най-общо неговият смисъл:
"Информираното съгласие е израз, често използван в правото, който се употребява в смисъл, че човекът получава нещо конкретно в отговор на съгласието си. Изразът означава, че човекът, който го е изразил, разбира фактите, целите и последиците от това, за което се съгласява."

Съгласна съм констанца, както и, че е за това при мед. персонал, въпреки, че не го признават, ако водят като право на пациента на избор.
Право на избор с последствията при образованието не може да има, а защита на учителите още по-малко. защита на децата и правото на родителя не трябва да се отнема, защото той носи отговорност за детето. Крупни промени в живота му /каквото е прехвърлянето/ не може да става по усмотрение на каквито и да е длъжностни лица без съгласието на родителя и не бива това да се допуска.

На мен така ми харесва, прочетох не много внимателно дискусията, "писмено изразено съгласие" е много добър израз.


Мисля, че текста покрива този коментар на Снежа.

На мен ми се струва, че имахме един пропуск при първите становища и той беше, че не се застъпихме за ролята на родителя, но с вмъкването на тази алинея
(2) Децата със СОП постъпват или се преместват в групите или паралелките по ал.1 при писмено изразено съгласие на родителите или настойниците.
мисля, че оправяме този пропуск.

За малкото време не можем всичко да обхванем и предлагам да се съсредоточим върху двата проблема - диагнозите и съгласието на родителя.

Ще пиша на Констанца, да започнем разпращането на писмото, ще ви покажем окончателният вариант на базата на двудневната дискусия в темата, който смятаме да пращаме.

Таня и аз харесвам текстовете така. 

Ето текста, който смятаме тази вечер да изпратим на няколко депутати с приложение предишното писмо, което е депозирано в НС.


Запознахме се с последната редакция на проекта за закон, внесена на 5.04.т.г. в НС и решихме да поискаме Вашето съдействие за задълбочено обсъждане на два от членовете на проектозакона, които създават възможности за дискриминиране на децата със специални образователни потребности.
   
   В публикувания на 14.02.т.г. проект член 193 гласеше така:
(1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца и ученици с тежка и с умерена умствена изостаналост, с множество увреждания, със сензорни увреждания и с разстройства от аутистичния спектър в детските градини и в училищата по чл. 36, ал. 1 може да се  организират специални паралелки или групи.

А във внесения на 5.04.т.г. в НС проект той гласи така:
(1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца и ученици с умствена изостаналост, с множество увреждания, със сензорни увреждания и с разстройства от аутистичния спектър в детските градини и в училищата по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, т. 1-3 може да се организират специални паралелки или групи.
   Замяната на „умерена и тежка умствена изостаналост” с общото понятие „умствена изостаналост” и изброяването на конкретни диагнози, при които голяма част от децата нямат никакви когнитивни затруднения е предпоставка за формално спазване на изискването на закона за приобщаващо образование и фактическа изолация на много деца със СОП.
   Освен това ал. 2 на чл. 193: “Обучението на учениците по ал. 1 се организира при условията на чл. 43, ал. 3 и 4.” се отнася само за децата с нарушен слух или зрение, което вероятно е допуснато поради недоглеждане от страна на съставителите на закона. Поради това, няма да коментираме, какво би означавало прилагането на тази алинея по отношение на децата с други диагнози.
   Държим обаче за създаването на нова алинея, отнасяща се до писмено изразено съгласие от страна на родителя/настойника – така, както е в чл.27 на действащия “Закон за народната просвета”    
   Ние даваме следното предложение за текст на член 193:

Чл. 193. (1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца със специални образователни потребности и значителни нарушения на поведението или развитието, изискващи лечение или постоянна корекционна работа,  в детските градини и в училищата по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, т. 1-3 може да се организират специални паралелки или групи.
(2) Децата със СОП постъпват или се преместват в групите или паралелките по ал.1 при писмено изразено съгласие на родителите или настойниците.
(3) Обучението на учениците със сензорни нарушения по ал. 1 се организира при условията на чл. 43, ал. 3 и 4.

Аргументите ни за това предложение са следните:

•   Създаването на списък със заболявания е подход към децата според диагнозата им, а не според състоянието и възможностите им. Изброените диагнози не са единствените, които биха могли да бъдат пречка за обучението на едно дете в обикновена група на ДГ или клас на масовото училище.
•   Децата с лека и умерена степен на умствена изостаналост могат да се обучават в масова група/клас, което е отразено в Международната класификация на болестите. Една част от тези деца имат проблемно поведение, а друга част се приемат добре от останалите деца и не затрудняват с нищо учебния процес.

•   Децата от аутистичния спектър според когнитивните си способности са от такива с тежка умствена изостаналост до високо когнитивни и дори белязани с гениалност. За много от тях, смисълът на обучението с деца “в норма” е в социализирането, а не толкова в ученето, което те могат да осъществят и в самостоятелна или дистанционна форма на обучение.
•   Писмено изразено съгласие от родителите или настойниците е необходимо поради същите причини, по които това условие съществува в сега действащия закон (чл.27). 
   
   Имайки предвид всичко това,  предлагаме водещо да е поведението на детето в масова среда и нуждата му от корекционна работа и/или лечение, а не диагнозата. Считаме, че това е правилният подход, за да не се нарушават правата и на “децата в норма”, от което се боят някои родители и каквито аргументи за неприемане в класовете си на деца със СОП изтъкват някои учители.

   В публикувания на 14.02.т.г. проект член 194 гласеше така:


 (1) За подпомагане на обучението на деца и ученици с тежка и с умерена
умствена изостаналост, с множество увреждания може да се организират и изнесени
паралелки и групи на деца и ученици от детските градини и училищата по чл. 36, ал. 1 в
центровете за подкрепа за личностно развитие.
   
   Ние предложихме този член да се отнася само за децата с тежка умствена изостаналост, защото от “изнесени” и в “центровете” беше ясно, че се има предвид тези центрове да изпълняват покрай другите си функции и функциите на сегашните ПУ (помощни училища).

   Във внесения на 5.04.т.г. в НС проект член 194 гласи така:

(1) За подпомагане обучението на деца и ученици с умствена изостаналост, с множество увреждания може да се организират и паралелки и групи на деца и ученици от детските градини и училищата по чл. 37 в центровете за подкрепа за личностно развитие и в системата на социалното подпомагане.

   Поради заличаването на “изнесени” и на “тежка” и “умерена” се създава впечатление, че това е едва ли не жест към децата с каквато и да е форма на умствена изостаналост, че тези деца ще си учат в масовото училище, а ще ги подпомагат в усвояването на материала. Но къде? Не само в центровете за подкрепа на личностното развитие, а и в системата за социалното подпомагане.
   Ние възприемаме сегашният текст на чл. 194 като вратичка, деца с каквато и да е степен на умствено изоставане да се насочват към центровете, а тежките форми – към системата за социално подпомагане. Не са малко стеснителните деца, които могат да бъдат определени като страдащи от лека степен на умствено изоставане, както и не винаги може да се направи точно разграничаване между лека и умерена степен на умствено изоставане.
      
   Нашето предложение за текст на този член е следното:

Чл. 194. (1) За подпомагане обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и значителни нарушения на поведението или развитието, изискващи лечение или постоянна корекционна работа, може да се организират и паралелки и групи на деца и ученици от детските градини и училищата по чл. 37 в центровете за подкрепа за личностно развитие и в системата на социалното подпомагане.

   Бихме ви помолили също при обсъждането на проектозакона в зала да зададете следните въпроси:
   (1) Какво налага в един закон за предучилищното и училищното образование да се визират изобщо диагнози?
   (2) Случайно ли в сега действащите “Закон за народната просвета” и правилника за приложението му това не се прави?
   (3) Дали в законодателството на други страни от ЕС, които не са обект на критика и наказателни мерки от страна на ЕС се визират конкретни диагнози на децата със СОП и се предвиждат мерки като тези, предвидени в чл.193? . Ако е така, нека създателите на проекта предоставят  данни за това.
   Ние считаме, че изброяването на каквито и да е заболявания в закон за образованието е не само дискриминационен акт спрямо децата с тези заболявания и техните родители и близки, но е и контрапродуктивно за толкова необходимото демократизиране на нашето общество.
   Считаме също, че сега действащата Наредба № 1 от 23 януари 2009г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания отговаря на реалностите и възможностите за приобщаващо образование на целия спектър от деца със СОП, без да бъдат нарушавани техните права. Именно тя трябва да служи като база за прилагането на подходите, заложени в чл.193 и 194, но без дискриминационните им формулировки. 
   И още нещо – не е ли най-малкото несериозно един толкова важен закон да се приема без стандартите към него? Ако обществото като цяло и ние като родители на деца със СОП, имахме възможност да се запознаем с тях паралелно с проекта за закон, вероятно въпросите и безпокойствата ни щяха да са по-малко.

Мисля, че е добре.

Държавата ще преструктурира хиляди училища в изборната 2013 г.
http://www.kadedaucha.com/?id=1313&aid=10706

Момичета,
Днес сутринта изпратихме на осем депутати подготвеното писмо за оказване на съдействие за задълбочено обсъждане на членове 193 и 194 от проекта за закон.

И аз мисля, че е добре. Благодаря на Таня и Констанца за положения труд!

Чудесни сте! 

Таня и Констанца,
Благодаря!

Не е по темата, но трябва да се види Колко сме бедни:
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=Brs7gJUkzOY#!

http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/232/sittings/ID/5628

Момичета,
Днес от 14,30 комисията по образованието ще гледа отново проекта за закон (линка, даден от Таня). Добре, че успяхме вчера да пуснем личното писмо до нар.представители, двама от които са членове на тази комисия. Стискайте палци да вземат под внимание становищата ни.

Не е по темата, но е интересно