Децата и партньора в битка за "първото място"
- Публикувана: 13 апр. 2012, 13:49 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2012, 11:27 ч.
# 210
18 апр. 2012, 00:54 ч.
Ти би ли се изказала в лудница че са лудички? Кой е този прост дето се е признал за такъв? За мен всяка жертва на домашно насилие е проста. И най-често самата жертва си е виновна. Както казват всеки народ си заслужава правителството, така и всеки човек си заслужава съдбата. А по-точно сам си я създава.
Нещо не си съгласна че простите жени обичат по-малко децата си?
Разпредели населението на социални слоеве по образование и среда и помисли над въпроса коя по колко ражда и как ги гледа и възпитава! Не е нужно да се прави научно изследване по въпроса- тенденцията се вижда с просто око.
Виж целия пост
Значи, казваш, простички са. Ясно, а би ли се изказала в темите за домашно насилие така, знаейки че те четат жертвите?
Чувала съм, виждала съм, лично съм преживявала и учила много неща, включително съм била на лекции на "Анимус", свързани с темата, примерно.
И никога не бих се изказала за хора, които не познавам, слагайки ги под общ обиден знаменател.
Както и не мисля, че насилниците масово са "на пиедестал" - най-често жертвата съжалява насилника и смята, че той е загубен без нея, без да иска и пр., или се страхува - за себе си, за децата... вместо да му се кланя, или ти как разбираш "пиедестала"?
Може би тук ни се разминават понятията, но жените в никакъв случай не са на конвейер прости, а са попаднали не по свое желание в една сложна ситуация, от която някой може и да се измъкне, но друг много често не би, уви. И именно защото не е толкова лесно има редица организации, занимаващи се именно с тези проблеми.
"Колкото повече простотия, толкова по-малко майчина обич"... Бре. Въобще... големи генерализации
.
Чувала съм, виждала съм, лично съм преживявала и учила много неща, включително съм била на лекции на "Анимус", свързани с темата, примерно.
И никога не бих се изказала за хора, които не познавам, слагайки ги под общ обиден знаменател.
Както и не мисля, че насилниците масово са "на пиедестал" - най-често жертвата съжалява насилника и смята, че той е загубен без нея, без да иска и пр., или се страхува - за себе си, за децата... вместо да му се кланя, или ти как разбираш "пиедестала"?
Може би тук ни се разминават понятията, но жените в никакъв случай не са на конвейер прости, а са попаднали не по свое желание в една сложна ситуация, от която някой може и да се измъкне, но друг много често не би, уви. И именно защото не е толкова лесно има редица организации, занимаващи се именно с тези проблеми.
"Колкото повече простотия, толкова по-малко майчина обич"... Бре. Въобще... големи генерализации
.Ти би ли се изказала в лудница че са лудички? Кой е този прост дето се е признал за такъв? За мен всяка жертва на домашно насилие е проста. И най-често самата жертва си е виновна. Както казват всеки народ си заслужава правителството, така и всеки човек си заслужава съдбата. А по-точно сам си я създава.
Нещо не си съгласна че простите жени обичат по-малко децата си?
Разпредели населението на социални слоеве по образование и среда и помисли над въпроса коя по колко ражда и как ги гледа и възпитава! Не е нужно да се прави научно изследване по въпроса- тенденцията се вижда с просто око.
# 211
18 апр. 2012, 09:26 ч.
И никога не ти се е случвало, от торбата фафли - да има останала една? Или от кюфтетата на обяд - за вечеря да има останали две, които да дадеш и двете на сина, а не поравно на сина и на мъжа? Не че няма друго, ама в тоя момент - това е останало.
Виж целия пост
Абе какви са тия баници и вафли ,дето толкова ги делите? 
След като средствата за храна са достатъчно и предостатъчно, няма да купя една ФаФла и да я деля на 4, а ще купя 4 Фафли, за всеки по една.Или ако са толкова ящни, една торба все ще им стигне....същото и с баницата, хляба или каквото там толкова делите първо за децата.
За децата се предвижда храна преди другите, обикновено когато тя не достига.
Когато обаче е в такъв излишък, както сега по магазините, чак ми е смешно да кажа на мъжа ми "Ама остави да има за детето....!".
След като средствата за храна са достатъчно и предостатъчно, няма да купя една ФаФла и да я деля на 4, а ще купя 4 Фафли, за всеки по една.Или ако са толкова ящни, една торба все ще им стигне....същото и с баницата, хляба или каквото там толкова делите първо за децата.
За децата се предвижда храна преди другите, обикновено когато тя не достига.
Когато обаче е в такъв излишък, както сега по магазините, чак ми е смешно да кажа на мъжа ми "Ама остави да има за детето....!".
И никога не ти се е случвало, от торбата фафли - да има останала една? Или от кюфтетата на обяд - за вечеря да има останали две, които да дадеш и двете на сина, а не поравно на сина и на мъжа? Не че няма друго, ама в тоя момент - това е останало.
# 212
18 апр. 2012, 09:29 ч.
За случване, случвало се е .Ама да е било .....3-4-5 пъти за тия 22 години, откакто имам деца.Не е като да ми е начин на мислене "Първо за детето, после за другите!".
Виж целия пост
# 213
18 апр. 2012, 09:32 ч.
Е, така де - случва се и без въобще да се замисляш - поставяш детето първо. Не само за храната. И, разбира се, това става основно - когато е малко детето. 
Виж целия пост
За случване, случвало се е .Ама да е било .....3-4-5 пъти за тия 22 години, откакто имам деца.Не е като да ми е начин на мислене "Първо за детето, после за другите!".
# 214
18 апр. 2012, 09:39 ч.
не е въпросът във вафлите, нито в торбата, а в принципа. Има толкова много неща, които са тип "съвети за млади булки" - например, като сипваш, първо да сложиш най-хубавото парче месо или най-хубавата порция на мъжа, защото той е мъж и цял ден е работил (а сигурно жената си е чоплила тутурутката), и да е пилешка кълка (примерно) и никога крилце, а на всички останали да се слага "по-лошото" месо. Също да има особено внимание при поднасянето. Или винаги съобразяването какво да се готви да е с вкусовете на мъжа. Това са все ритуали, които гледани всеки ден вкъщи, както и предавани като очаквания от добрата съпруга през поколенията, се вклиняват в ума, дори младото момиче да не иска. Не знам, на мен ми се вижда много сбъркана цялата работа. Дори да го обърна на аналогия с животинския свят, един стопанин с една ферма, гледа да пази женските животни, а не първо да слага на мъжкия и после на останалите, защото женските дават поколението.
Виж целия пост
# 215
18 апр. 2012, 09:54 ч.
Да, така е, моята баба сервира първо на мъжете - по възраст, двойни порции, на жените накрая. Какво пък - аз не мога да изям две пържоли с двойна гарнитура плюс мезета и салати, те обаче - виждам - могат.
Виж целия пост
Какво пък - аз не мога да изям две пържоли с двойна гарнитура плюс мезета и салати, те обаче - виждам - могат. 
# 216
18 апр. 2012, 09:54 ч.
елементарното уважение към съпруга понякога предполага да му дадеш и кълка ай стига с тези деца, голямо квакане по тия деца..... те растат достатъчно добре и без да им се лази в краката.
Виж целия пост
ай стига с тези деца, голямо квакане по тия деца..... те растат достатъчно добре и без да им се лази в краката.
# 217
18 апр. 2012, 09:57 ч.
Между другото, баба ти, без да иска, дори е правила добра услуга на жените и лоша услуга на мъжете. Вярно, по нейно време мъжете са работили повече физическа работа, трябвала им е добра храна, беднотията също я е имало, но двойна порция както и да го гледа човек, си е рецепта за здравословни проблеми.
Виж целия пост
Да, така е, моята баба сервира първо на мъжете - по възраст, двойни порции, на жените накрая. Какво пък - аз не мога да изям две пържоли с двойна гарнитура плюс мезета и салати, те обаче - виждам - могат.
Какво пък - аз не мога да изям две пържоли с двойна гарнитура плюс мезета и салати, те обаче - виждам - могат.Между другото, баба ти, без да иска, дори е правила добра услуга на жените и лоша услуга на мъжете. Вярно, по нейно време мъжете са работили повече физическа работа, трябвала им е добра храна, беднотията също я е имало, но двойна порция както и да го гледа човек, си е рецепта за здравословни проблеми.
# 218
18 апр. 2012, 10:02 ч.
Примерът с баницата не беше буквален, а беше сравнение с вниманието.
В нашето семейство вниманието се дели между всички, а не се угажда само на един. Храната също се яде от всички. Когато сме заедно у дома, винаги сядаме заедно на масата.
Не приемам модел, в който един получава всичко, а другите гледат и чакат. Не приемам и научаването на детето, че всичко е само за него. Едно семейство е едно цяло, което естествено иска и постоянно поддържане на отношенията между членовете му. И на първо място на хубавите отношения между родителите, за да са пълноценни отношенията с децата.
Виж целия пост
В нашето семейство вниманието се дели между всички, а не се угажда само на един. Храната също се яде от всички. Когато сме заедно у дома, винаги сядаме заедно на масата.
Не приемам модел, в който един получава всичко, а другите гледат и чакат. Не приемам и научаването на детето, че всичко е само за него. Едно семейство е едно цяло, което естествено иска и постоянно поддържане на отношенията между членовете му. И на първо място на хубавите отношения между родителите, за да са пълноценни отношенията с децата.
# 219
18 апр. 2012, 10:04 ч.
Винаги така е било у нас - като малка, и до ден днешен - ако тя е домакинята. Долива на мъжете питиета, допълва мезетата пред тях, защото счита - че жената сама може да го направи за себе си и не е нужно. И още нещо - не приема снахите и зетьовете наравно, тоест - на тях не по възраст сервира - а последни 
Азаф - извини ме, но пишеш глупости. Мъжът ми и през ум не му е минало да откаже храна на сина - ако поиска от чинията или порцията му! И на мен също, а като гледам - ни детето е звяр, нито ние сме в лоши отношения.
Виж целия пост
Азаф - извини ме, но пишеш глупости. Мъжът ми и през ум не му е минало да откаже храна на сина - ако поиска от чинията или порцията му! И на мен също, а като гледам - ни детето е звяр, нито ние сме в лоши отношения.
# 220
18 апр. 2012, 10:05 ч.
Хм, ако има две кюфтета, никога няма да дам и двете на сина си, освен ако нищо друго няма за ядене. Ще му дам едното - и двамата с баща му ще си разделим другото. Освен ако това не е любимата храна на детето, тогава може и двете да му дадем.
Виж целия пост
# 221
18 апр. 2012, 10:07 ч.
е не го ли учите, че това противоречи на добрите обноски на масата?
Виж целия пост
Мъжът ми и през ум не му е минало да откаже храна на сина - ако поиска от чинията или порцията му!
е не го ли учите, че това противоречи на добрите обноски на масата?
# 222
18 апр. 2012, 10:07 ч.
И защо ще си разделите другото? За да се нахраните? За да не ви стане нещо, че не сте опитали половин кюфте? Или?
е не го ли учите, че това противоречи на добрите обноски на масата?
На кое?
Е, не знаех, че трябва с кухненска везна да делим всичко по равно, по грамове. Явно сме невъзпитани.
Виж целия пост
Хм, ако има две кюфтета, никога няма да дам и двете на сина си, освен ако нищо друго няма за ядене. Ще му дам едното - и двамата с баща му ще си разделим другото. Освен ако това не е любимата храна на детето, тогава може и двете да му дадем.
И защо ще си разделите другото? За да се нахраните? За да не ви стане нещо, че не сте опитали половин кюфте? Или? Мъжът ми и през ум не му е минало да откаже храна на сина - ако поиска от чинията или порцията му!
е не го ли учите, че това противоречи на добрите обноски на масата?
На кое?
Е, не знаех, че трябва с кухненска везна да делим всичко по равно, по грамове. Явно сме невъзпитани.
# 223
18 апр. 2012, 10:09 ч.
Азаф, генерализираш и се вкарваш в капана на крайностите. Не прочетох тук някой да е написал "всичко за детето", а за това, че когато има един ограничен ресурс, той се разпределя така, че децата са с предимство, а не че всичко е за тях. Колкото по-малки са децата, толкова по-големи нужди имат и толкова от по-голяма закрила се нуждаят. Първо слагаш в човката на пилето, и после пълниш собствения си стомах.
Виж целия пост
# 224
18 апр. 2012, 10:11 ч.
Какви делби, какво чудо! У дома за себе си отделям от най-хубавото една втора, другото деля според заслугите за деня. 
Виж целия пост
Препоръчани теми