Паническо разтройство-част 9

  • 94 575
  • 760
# 375
Severina, много хубаво си го казала: "Тъга по миналото" Мисля, че точно тук е моят проблем. Все по често се сещам за едно минало, когато бях усмихната и приятна жена. Сега не мога да се търпя, намръщена, без настроение...отвратителна съм, а как ли ме търпят другите...
Виж целия пост
# 376
 Всеки терапевт би ти казал, че първо трябва да изкорениш проблема и тогава се оправят нещата.
[/quote]

besty, позволих си да те цитирам. Много си права относно това, което си написала. На мен се опитваха да ми го втълпят години наред и аз си казвах - да, ще си реша проблема, но какво от това? Ще продължа да си получавам криза и след това. Не вярвах, наистина не вярвах, че това е решението. Е, реших си проблема и всичко се оправи. Повярвайте ми, че не се чувствате зле, защото ви е топло или защото сте прочели тази или онази диагноза. Чувствата се така, защото нещо вътрешно ви човърка и тормози, дори и на пръв поглед да не го отчитате, като проблем. Ако всичко в подсъзнанието ви е чисто и нямате проблеми, кой ще е фактора, който ще повишава тревогите, страховете, адреналина, които водят до гадните симптоми? Опитвайте постоянно да разчистите нещата, които ви тревожат и наистина ще се оправите. Съгласна съм, че няма как да се предпазим и проблеми винаги ще имаме, но трябва да има причина, която ви е довела да това състояние. Съсредоточете се там и не се оставяйте на течението. Живота е много хубав, за да го пропиляваме в мисли за това, кога и как ще ми стане лошо. Hug
Виж целия пост
# 377
Lili...  Peace така е и най-хубавото е когато човек го осъзнае! Живота е хубав, но кратък, затова трябва да му се наслаждаваме. Hug
Виж целия пост
# 378
Нямам страх от настоящето, а тъга по миналото  Peace
И на мен понякога ми липсва миналото, а сегашното изобщо не е сигурно.
Виж целия пост
# 379
Момичета, аз от три дни бях с кафяво течение преди цикъла. Явно притесненията ми се отразиха и там. Чак днес ми дойде нормално. Вече се бях притеснила. Няколко дни взимах успокоителни билкови хапчета и сега уж се чувстваам малко по-спокойна. Дано да е все така вече, че не ми се мисли, ако пак се ушашкам.
Виж целия пост
# 380
момичета, как е най-правилно да се държа към човек, преживял голяма криза. Дали е редно да съм свръхзагрижена (както ми идва от върте, защото много се притеснявам) или просто да съм загрижена, но без да прекалявам - тоест да не звъня по 10 пъти да питам "Как си", "Добре ли си" и т.н.
Виж целия пост
# 381
Yellow_girl загрижеността е хубаво нещо, но не трябва да се прекалява. По-скоро покажи подкрепа и че във всеки момент може да разчита на теб човекът. Понякога е много дразнещо да те смятат за болен и постоянно да те питат как си, независимо от добрите чувства, които се влагат. Подкрепата и това да има на кого да разчита човек в труден момент е много по-важно! Peace
Виж целия пост
# 382
besty, много ти благодаря за отговора  Hug И аз мислех да не звъня по 10 пъти, ама като се притеснявам. От личен опит знам, че да те считат за болен е супер гадно. Просто понякога се ошашквам как да реагирам  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 383
Имаше една поговорка "Прекаленият светец и Богу не е драг.".
Мисля, че не бива да се прекалявва със загрижеността.
Виж целия пост
# 384
Yellow_girl загрижеността е хубаво нещо, но не трябва да се прекалява. По-скоро покажи подкрепа и че във всеки момент може да разчита на теб човекът. Понякога е много дразнещо да те смятат за болен и постоянно да те питат как си, независимо от добрите чувства, които се влагат. Подкрепата и това да има на кого да разчита човек в труден момент е много по-важно! Peace
да не говорим,че няма да получиш и адекватен отговор! Peace
Виж целия пост
# 385
didiela, напълно си права... не получавам кой знае какъв отговор и това още повече ме тревожи. как се чувства човек след голяма криза? В смисъл много ли потъва надолу или бързо се преодолява? Разбирам, че при всеки от различно, но все пак.
Виж целия пост
# 386
didiela, напълно си права... не получавам кой знае какъв отговор и това още повече ме тревожи. как се чувства човек след голяма криза? В смисъл много ли потъва надолу или бързо се преодолява? Разбирам, че при всеки от различно, но все пак.
И аз имам приятелка с подобен проблем!Беше го преодоляла за известен период и...сега пак наново я връхлетя!Няма спасение!това е медицински проблем и само лекарствата могат да го решат/за съжаление/ Sad
Виж целия пост
# 387
didiela, напълно съм съгласна, но ... при нас ситуацията е по-тежка, защото сестра ми не иска да взема почти никщакви лекарства, а атаките са силни. Една объркана история, от която не знам как да се измъкнем
Виж целия пост
# 388
За каква точмо криза говорим, установено ли е ПР или е нещо друго. Реакцията на близките е много различна при различните състояния. И относно лекарствата, нужни са при тежки депресивни епизоди. Щом тя не желае лакерства, незнам може и да не са и нужни. Но ние с ПР сами посягаме към успокоителните често, за да подтиснем страха от симптомите, въпреки че знаем прекрасно че сме физически здрави. За това при  ПР е важно близките да проявят разбиране относно този страх. Да не задават въпроси от типа как си днес, имаше ли атака, силна ли беше и т.н.
Виж целия пост
# 389
gabriela1121, да, за ПР става въпрос - диагностицирано и всичко както е там. Всички казвате да проявявам разбиране и подкрепа, но ако не питам Как си, Всичко наред ли е, какво друго да направя. Много е объркващо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия