Паническо разтройство-част 9

Здравей, iorry,
Мога да ти предложа нещо подходящо с което да си набавиш серотонин.....
http://apteka.framar.bg/30014798/%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%B5% … 0-%D0%BC%D0%B3-30
Прочети ако искаш и коментарите:
http://discussions.framar.bg/1/30014798

Здравейте, да се включа и аз в статистиката на хора с ПА.
На 27 г. съм и от две години имам ПА. Накратко - получих първата си ПА явно от стрес, бях на работа - добре платена и свръхотговорна. Предстоеше ми и сватба, живеехме в столицата, а почти не се засичахме със съпруга ми у дома. Налагаше се да стигам до работа с градския, по час и нещо в едната посока. Разбира се, ПА ме свари неподготвена, бях на работа и получих внезапното чувство на потъване, придружено от треперене, силен задух и сърцебиене. Измериха ми кръвното 140 на 90. Помислих, че ще припадна, като видях, че не се случва, реших, че направо ще умра. Започна се всеизвестното ходене по лекари и всеизвестния им отговор - нищо ми няма и това е.
Един кардиолог в Окръжна ми даде номера на психиатърка във Военна болница, ходих цели два пъти. Първия път им изписа Неолексан и сиропче Алора, но нямаше никакъв ефект, дори вече повръщах от напрежение преди работа, най-вече се страхувах как ще стигна до далечния квартал, няма ли да ми стане нещо в градския и хората около мен как ще реагират. Писхиатърката ми изписа някакви други по-силни хапчета - розови. Взех ги от апетката и само като прочетох в листовката им как трябвало да кажа на някой, че ги пия и как в началото може да имам мисли за самоубийство и т.н. реших да ги изхвърля. А при въпросната повече и не отидох, защото втория път като ходих ми взе пари като за частен преглед, при все че имах направление и не беше изтекъл и един месец от първото ходене при нея. 
Вместо това мъжът ми, напусна работата си, тъй като често го обвинявах, че все не се засичаме у дома заради гадното му работно време (до полунощ и почивка през седмицата, когато пък аз съм на работа). Но това не ми помогна, продължих с напрежението в моята работа, чакаше ме стягане на сватба в неговия роден град, а аз зациклях ли, зациклях в работа, която ми беше станала противна. Не чаках дълго и аз напуснах - трудно решение по мое мнение тогава, а е трябвало много по-рано да стане.
Към днешна дата останахме да живеем в родния град на съпруга ми, тъй като аз повече не желаех и да чуя за София - свързвах я само с последните гадни преживявания, а и вече бях достигнала стадия на ПР, в който ме беше страх да съм сама където и да е, защото ей сега може да умра. Тъкмо си стъпих на краката - завърших курс, съвсем различен от естеството на работата, която работех преди, започнах да практикувам завършеното, отначало с триста зора и вътрешни уговорки сама със себе си, че нищо няма да ми стане, а после се пооправих повече. Едно зло никога не идва само, са казали хората обаче. За тези две години освен че отворих очите си за много неща (в София живеех като кон с капаци за света извън работата ми) се случиха и доста гадни неща за нас като семейство - оказа се, че не можем да имаме дете, не и по лесния начин - проблем има и у двамата, тъкмо започнахме да работим по "отстраняването му", когато на мъжа ми му откриха вроден недостатък на бъбрека. Тая година я започнахме с операция на бъбрека му, но все още вярвам, че ще я завършим положително!

И най-важното, на което искам да обърна внимание - разбрах, че страдам от панически атаки от интернет!!! Не е за вярване, че от толкова лекари, които посетих, и които ми казаха "момиче, няма ти нищо, гледай си живота", нито един не спомена термина паническа атака или паническо разстройство - никой, дори психиатърката! Защо?  Вярвам, че ако ми бяха споменали само тези думи, щях да си дам сметка за това какво става с мен мноооого по-рано, а не да губя поне една година докато разбера. Защото стана по трудния начин - първо намерих информация за агорафобията (беше ме страх да прекося равния обширен площад в гарда) и оттам за ПА, после направо плаках като разбрах, че все пак обяснение за състоянието ми има...
ПР наистина е състояние, убеждавам се със всеки изминал ден, разбрах и колко мощно е подсъзнанието ни, прочетох толкова много книги, на някои от тях нараво плаках, други си преписах дословно, трети нося със себе си в чаната, но имам толкова много още да уча за себе си...
Остана ми страха от нова работа с работодател (шеф). Не забелязах друг някой да е писал за такъв страх, но само като отида на интервю и  започнат да ми казват изискванията си, директно получавам ПА, както съм си на стола срещу човека. Много зле бяха работодателите на последната ми работа в София, аз преглъщах, спойтайвах си чувствата в себе си и ето - било е въпрос на време подсъзнанието ми да се разбунтува във формата на ПА. Сега си бера "плодовете"... днес пак съм на интервю, работата е повече от добра за малкия град, а аз вече пресмятам как ще се държа и дали най-накрая да не изкарам хапчетата, които невроложката най-първоначално ми беше изписала - неуролакс...

Честно казано, когато имам възможност да се подготвя за съответното нещо, което ме притеснява - например интервю, важна среща или пък както ми се наложи миналата година да ходя на ядрено-магнитен резонанс, тогава нещата ми се получават. Най-удачно ми е ако имам цяла седмица (както с резонанса) - четях книжките, набих си някакси в главата, че това е необходимо, че нищо кой знае какво няма да ми стане там, тренирах си техниките за релаксация - най-вече тези за правилно дишане и нямах никакъв проблем над половин час да седя в оная бучаща машина.
Но животът, както казва съпругът ми, е низ от неочаквани събития и няма сигурност в нищо (камо ли време да премислиш и отреагираш на всяко случващо се нещо), така че това към което се стремя сега е да успея да се абстрахирам от страха "какво ще се случи сега". А да се отпусна и да не си въобразявам, че трябва да контролирам каквото и да е е най-трудната част поне при мен...

Здравейте момичета,
отдавна не съм писала ,но ви следях отвреме на време.Значи имах двугодишен период на значително подобрение ноо до миналата седмица.ПА се завърнаха със страшна сила .Детето ми претърпя злополука с кола,славаБОГУ "малкия дявол",но а не съм на себе.И кризите не са това което получавах преди.Ето пиша в момента,но ми е страшно зле.Ходих на док.,изписа ми лекарства които притъпяват донякаде кризите но едни страшни 4рни мисли са ме обзели и не ме оставят.Освен това имам и проблеми с цикъл,съмняват се за щитовидна жлеза ,но ме е страх да ходя на пове4е лекари.Зверски съм уплашена и ще се побъркам..Момичета пишете нещо окуражаващо,може и на лс ....не знам как ще изкарам а детето има нужда от мен..

мишичка, нещо окурожаващо...освен повече спокойствие да ти пожелая, нищо повече не мога да кажа за съжаление.ПА правят по чувствителните хора по думите на една лекарка.
Миналата седмица трябваше да мина на ядрено магнитен резонанс, е познайте  как съм го минала - под пълна анастезия.Още с влизането в кабинета,направих криза, тежка, събрах лекарите и сестрите, изведохаме веднага на стълбите при един прозорец.Мина всичко, но защо трябваше да се излагам и да ме гледат учудващо..защо не мога да се контролирам, това ме дразни и обърква.После се прибрах вкъщи, и все едно нищо не е имало.Четох , че някои взимат Neolaxan, хранителна добавка, ще пробвам и аз.Всякакви други препарати, категорично отказвам, ще се боря сама.

АЗ НЕ ИЗПОЛЗВАХ ДОСКОРО ГРАДСКИЯ ТРАНСПОРТ.....ДА СТРАХ МЕ Е САМА В МЕТРОТО И В МОЛОВЕ СЪЩО
ПОНЯКОГА И НА КИНО МИ ПРИЛОШАВА 
СЪВСЕМ СЕРИОЗНО....АКО НЯКОЙ ИСКА ДА СЕ ВИДИМ И ДА СИ НАПРАВИМ НЕЩО КАТО ГРУПИЧКА ЗА ВЗАИМОПОМОЩ И ОЩЕ НЕЩО.....ЧЕРНИТЕ МИСЛИ - ДА ТОВА Е ПРОБЛЕМ....АЗ СИ КАЗВАМ, ЧЕ КАКВОТО И ДА ПРАВЯ ВСИЧКО Е БОЖА РАБОТА И ВЕДНАГА ПРОМЕНЯМ ПОСОКАТА НА МИСЛЕНЕ. НАЙ-ТЕЖКО Е НОЩЕМ...ПРЕДИ ДА ЗАСПЯ, ТОГАВА МИ Е ТРУДНО ДА КОНТРОЛИРАМ ЧЕРНИТЕ МИСЛИ. ЗАТОВА НЕ МОГА ДА СПРА ЦИПРАЛЕКСА, ЗАЩОТО МЕ Е СТРАХ ДА НЕ ЗАГУБЯ КОНТРОЛ НАД ТЯЛОТО СИ....МОМИЧЕТА И МОМЧЕТА....ТРЯБВА НЕЩО ДА СЕ ПРОМЕНИ В ОБКРЪЖЕНИЕТО И НАЧИНА НА ЖИВОТ! ВСЕ ПАК НИКОЙ НЯМА ДА НИ ПОМОГНЕ АКО САМИ НЕ СЕ ПОСТАРАЕМ ДА СЕ СПРАВИМ. ДАДОХА МИ НАПРАВЛЕНИЕ ЗА СПЕЦИАЛИСТ, НО ЩЕ ТРЯБВА ДА СПРА ХАПЧЕТАТА!!!
ДАЙТЕ ДА СИ НАПРАВИМ СРЕЩА НА БЪЗЛИВЦИТЕ И ДА ПОКОРИМ СВЕТА!!!!!

АЗ СЪМ ЗА СРЕЩАТА САМО ДЕТО НЯМА ДА МОГА ДА ДОИДА ЧЕ СЪМ МНОГО ДАЛЕЧ АМА СЪМ ЗА С ДВЕТЕ РЪЦЕ.

И при мен вечер преди да заспя намат гонене тия лоши мисли еи сега съм в командировка сама съм и откачам направо чудя се с кой да си говоря та да се разсея малко

Смехът е силен лек срещу страха....също и секса. Ама като няма с кого...
Ходих преди време при известен български психиатър- голяма загуба на време, та той ми каза че секса е същото чувство като страха,но обратно....абе не го схванах много много, но отидох на друг психо и тя ми даде ципралекса от който сега съм добре( Пу-пу)

Къде си?

живея в милано (италия) а сега съм в командировка на френската граница в едно малко селце от което получавам клаустрофобия само да издържа до утре вечер и ще се прибирам в къщи 

вярно....далеч
ами чети
или нямаш книга

чета на компютъра в чантата си имам и книгата  тайната ама не мога да се съсредоточа а за секса наистина помага кара те да забравич за паниката поне мен

на теб психиатъра не ти ли помогна на мен много ми се иска да започна да ходя на консултции с надеждата че ще ми налее мозък в главата  и ще спра с тия страхове и разни глупости

Здравейте, момичета! Не съм се появявала тук от октомври 2011 г., не щот ми е разкарало, но толкоз съм се вгледала в себе си и мойте проблеми, че всичко друго ми отиде на заден план. Като съм решила, че съм болна от всички болести на света, стой та гледай.Но както и да е, искам само да ви споделя, че от известно време правя нещо което малко ми помага или по точно ме разсейва по време на....... Имам тетрадка и химикал постоянно, и усетя ли че започва вадя и почвам да пиша /после някой неща изобщо не мога да си ги разчета но/ какво чувствам в момента и физическите ми болки и чувства и усещането и някак си по лесно минава. Защото не мога да плача, след като приключа писането понякога успявам да си поплача от което ми олеква.Правя това ,защото всички лекарства за успокоение ме СКАПВАТ.