Мъжът в развитие ... или какво значи да си истински
Когато момчето расте, чете романи и си представя себе си като истински мъж…ако няма баща по-достоен за пример. Това е добре за него, доколкото създава някаква представа и стремеж. Когато младежът съзрява, разбира за себе си, че истински мъже няма и няма какво да доказва. Това пак е добре за него. Особено, ако се откаже от илюзията да доказва себе си. След това, когато мъжът разбира своята роля в живота, осъзнава, че може да стане истински. И това е пътят на мъжа.
Истински не може да се стане чрез едно сутрешно събуждане, но е голямо събуждане. Всеки неистински ще се опита да запази съненото си състояние, защото това му носи ползи и илюзията, че е някакъв мъж. Истински е този, който не се задоволява с това да бъде някакъв, а иска да бъде точно себе си.
За да бъдеш точно себе си, първо трябва да осъзнаеш, че не си зависим от жената до теб … и не само от нея. А ще бъдеш независим, ако откриеш своята истинска цел в живота. Тази цел да бъде твой приоритет. Жената да е на второ място. Което ще ти позволи да обичаш жена си дори повече. Защото ще следваш своята истинска цел и жената ще оцени това.
Истинската цел в живота въобще не е грижата за жената, грижата за семейството, забавленията, нито духовното усъвършенстване. Истинската цел води до това да правиш нещо, което реализира твоята мъжка сила и безпределна любов в този свят. Иначе казано, ти се свързваш с твоите висши сили, с твоята висша сексуална мощ и пенетрираш този свят, за да му дадеш своя дар на любовта.
Откровено казано, мъжът може много лесно да смени жената и трябва да го направи, ако тя му пречи да постигне своята истинска цел. Защото целта е първична и тя ще му позволи наистина да донесе нещо на света.
Истинският мъж приема да живее в постоянна несигурност, за да реализира в нея своята гъвкавост и да постигне невероятни резултати. Нищо не може да бъде завършено, всичко е в постоянно движение и се променя. За да може да се постигне още нещо, трябва да се забравят предишните постижения. Няма отплата, няма очаквания за похвала, има единствено път напред.
Отваря сърцето си за целия свят и забравя какво са правили неговите предци, неговите родители. Всеки съвет или коментар е изживян живот. А животът на истинския мъж е живот на ръба. Той постоянно изпитва границите на своите възможности. Това го прави жив.
Той не се притеснява да разочарова околните, даже и жена си, ако това е необходимо за неговия път. Отделя внимание на своята цел и нищо друго не трябва да го притеснява, а когато е с жена си, отделя на нея цялото си внимание.
Истинският мъж има верни приятели и сам той е верен приятел. Прекарва нужното време в мъжка компания, обменяйки мъжки идеи и енергия. Там дава и получава неподправена критика за всеки аспект на живота си.
Той не използва семейния си живот за извинение, нито си позволява да мисли, че може да разчита на спокоен живот с жена си. Приема своята половинка като предизвикателство, като стимул, но не и като средство за спокоен живот.
Приема жена си по чувста, а не по логика и винаги е готов да изрази любовта си към нея не само с думи, но и с тяло. Никога не я анализира, не й препоръчва да си оправи емоционалните проблеми, не я критикува, не я кара да взема решения, а я стимулира чрез положителни похвали. Никога, никога не я оставя да задълбава в мрачни чувства и настроения. Не загубва самообладание независимо от повишения тон, трясъка на счупени чинии и свистенето на прелитащи предмети. Тези положения са предизвикателство за него и всеки истински мъж трябва да може да даде любов на жена си и да я успокои за по-малко от пет минути независимо от това какво е станало.
Истинският мъж избира жена, с която се допълват и избира тази, която е избрала него. Той разбира, че зад нейните думи и критики, независимо какви са, стои нейното желание да получи любов от него. И в края на краищата жената предпочита мъжът да се грижи за управлението на семейството, а тя да има възможност да се наслаждава на спокойствието да се отпусне.
Виж целия пост
Когато момчето расте, чете романи и си представя себе си като истински мъж…ако няма баща по-достоен за пример. Това е добре за него, доколкото създава някаква представа и стремеж. Когато младежът съзрява, разбира за себе си, че истински мъже няма и няма какво да доказва. Това пак е добре за него. Особено, ако се откаже от илюзията да доказва себе си. След това, когато мъжът разбира своята роля в живота, осъзнава, че може да стане истински. И това е пътят на мъжа.
Истински не може да се стане чрез едно сутрешно събуждане, но е голямо събуждане. Всеки неистински ще се опита да запази съненото си състояние, защото това му носи ползи и илюзията, че е някакъв мъж. Истински е този, който не се задоволява с това да бъде някакъв, а иска да бъде точно себе си.
За да бъдеш точно себе си, първо трябва да осъзнаеш, че не си зависим от жената до теб … и не само от нея. А ще бъдеш независим, ако откриеш своята истинска цел в живота. Тази цел да бъде твой приоритет. Жената да е на второ място. Което ще ти позволи да обичаш жена си дори повече. Защото ще следваш своята истинска цел и жената ще оцени това.
Истинската цел в живота въобще не е грижата за жената, грижата за семейството, забавленията, нито духовното усъвършенстване. Истинската цел води до това да правиш нещо, което реализира твоята мъжка сила и безпределна любов в този свят. Иначе казано, ти се свързваш с твоите висши сили, с твоята висша сексуална мощ и пенетрираш този свят, за да му дадеш своя дар на любовта.
Откровено казано, мъжът може много лесно да смени жената и трябва да го направи, ако тя му пречи да постигне своята истинска цел. Защото целта е първична и тя ще му позволи наистина да донесе нещо на света.
Истинският мъж приема да живее в постоянна несигурност, за да реализира в нея своята гъвкавост и да постигне невероятни резултати. Нищо не може да бъде завършено, всичко е в постоянно движение и се променя. За да може да се постигне още нещо, трябва да се забравят предишните постижения. Няма отплата, няма очаквания за похвала, има единствено път напред.
Отваря сърцето си за целия свят и забравя какво са правили неговите предци, неговите родители. Всеки съвет или коментар е изживян живот. А животът на истинския мъж е живот на ръба. Той постоянно изпитва границите на своите възможности. Това го прави жив.
Той не се притеснява да разочарова околните, даже и жена си, ако това е необходимо за неговия път. Отделя внимание на своята цел и нищо друго не трябва да го притеснява, а когато е с жена си, отделя на нея цялото си внимание.
Истинският мъж има верни приятели и сам той е верен приятел. Прекарва нужното време в мъжка компания, обменяйки мъжки идеи и енергия. Там дава и получава неподправена критика за всеки аспект на живота си.
Той не използва семейния си живот за извинение, нито си позволява да мисли, че може да разчита на спокоен живот с жена си. Приема своята половинка като предизвикателство, като стимул, но не и като средство за спокоен живот.
Приема жена си по чувста, а не по логика и винаги е готов да изрази любовта си към нея не само с думи, но и с тяло. Никога не я анализира, не й препоръчва да си оправи емоционалните проблеми, не я критикува, не я кара да взема решения, а я стимулира чрез положителни похвали. Никога, никога не я оставя да задълбава в мрачни чувства и настроения. Не загубва самообладание независимо от повишения тон, трясъка на счупени чинии и свистенето на прелитащи предмети. Тези положения са предизвикателство за него и всеки истински мъж трябва да може да даде любов на жена си и да я успокои за по-малко от пет минути независимо от това какво е станало.
Истинският мъж избира жена, с която се допълват и избира тази, която е избрала него. Той разбира, че зад нейните думи и критики, независимо какви са, стои нейното желание да получи любов от него. И в края на краищата жената предпочита мъжът да се грижи за управлението на семейството, а тя да има възможност да се наслаждава на спокойствието да се отпусне.
Ще ми се "мъжът" сам да се е "направил". Поне с мойто вкъщи се старая в тази посока, нищо, че е още малко..... 
