Мъжът в развитие ... или какво значи да си истински
- Публикувана: 19 юни 2012, 11:02 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2012, 23:22 ч.
# 136
28 юни 2012, 16:54 ч.
Глей сега, истинският мъж ще постъпи, както си иска. Ако иска, ще постъпва и като женчо. Ако има смисъл и наистина го желае
Тва ли било да си истински мъж? Ми то по тая логика може и голия задник да си покаже през терасата, ако иска. Щото искал и щото бил решил. Това му действие ще го направи ли истински?
Виж целия пост
Глей сега, истинският мъж ще постъпи, както си иска. Ако иска, ще постъпва и като женчо. Ако има смисъл и наистина го желае
# 137
28 юни 2012, 17:04 ч.
Ето това вече няма как да го подмина...
Да Мишона.. конфронтацията мъже/жени е ненужна но и неизбежна... точно тя е основният магнит дето ни привлича... но някои са прекалено заслепени покрай личните си драми и методи как да жегнат мъжо, за да му е ясно с коя си имат работа!!!
Не се сърди Човече.. опитвах се да съм любезен!!!
Виж целия пост
Аз само някакви жени виждам да обсъждат туй мюре - "истинският мъж". Според мен нито една от нас няма съвсем еднакво светоусещане за въпросното мюре, тъй като произходът ни, възпитанието ни, опитът ни, мечтите ни, функциите ни са ра различни и много индивидуални.
Не смятам, че половината мъже са чукундури, а другата половина неориентирани тийнейджъри. Според мен, за да бъде истински един мъж, първо той трябва да осъзнава функциите си като такъв, после да е готов да ги даде в полза на партньорката си и трето да е готов да обича безусловно децата си. Същото се отнася и за "истинската" жена.
Не разбирам конфронтацията жени-мъже. Не може да има съперничество на полова основа. Единственият избор е двата пола да си се развиват паралелно и в сътрудничество. Разбира се, в множество семейства и съжителста конфликтът идва от непропорционално разпределените функции и отговорности, но ако е така - вижте по-горе определението ми за "истински мъж" и "истинска жена".
Не смятам, че половината мъже са чукундури, а другата половина неориентирани тийнейджъри. Според мен, за да бъде истински един мъж, първо той трябва да осъзнава функциите си като такъв, после да е готов да ги даде в полза на партньорката си и трето да е готов да обича безусловно децата си. Същото се отнася и за "истинската" жена.
Не разбирам конфронтацията жени-мъже. Не може да има съперничество на полова основа. Единственият избор е двата пола да си се развиват паралелно и в сътрудничество. Разбира се, в множество семейства и съжителста конфликтът идва от непропорционално разпределените функции и отговорности, но ако е така - вижте по-горе определението ми за "истински мъж" и "истинска жена".
Ето това вече няма как да го подмина...
Да Мишона.. конфронтацията мъже/жени е ненужна но и неизбежна... точно тя е основният магнит дето ни привлича... но някои са прекалено заслепени покрай личните си драми и методи как да жегнат мъжо, за да му е ясно с коя си имат работа!!!
Не се сърди Човече.. опитвах се да съм любезен!!!
# 141
29 юни 2012, 13:46 ч.
Истинският мъж, за разлика от истинската жена , има в лицето на стечението на обстоятелствата верен приятл. Не знам как, но мъжете, които спаред мен могат да бъдат признати за антентични, някак съумяват да нагодят ситуацията според вижданията си. Жените не го умеят това - винаги се нагаждат според ситуацията.
Виж целия пост
# 142
2 юли 2012, 23:22 ч.
Интересна тема и много актуална за мен. Човека до мен отговаря на профила
Според мен един такъв екземпляр независимо от пола трябва да се събере с подобен на него, иначе връзката няма да е задълго. Коя неосъзната личност ще издържи на второстепенната си роля в живота на другия!?
Какво значи да разочароваш другия- да не изпълниш неговите очаквания. Това е най-голямата заблуда за човешкия род- да очакваш, че някой ще направи нещо за теб, защото спи с теб /примерно/, защото ти е направил дете, защото така трябва. Може би точно тук двойките се разминават най-много.
Най-лошото при мен е, че понякога имам двоен стандарт, това много ме тормози, а и тормозя мъжа до мен. Т.е аз съм най-големия си враг. Добре, че е търпелив.
Наистина изглежда, че мъжете не ни обичат с логиката си, а с чувствата. Ние жените сме тези с логиката и вадим вода от 100 кладенеца, за да е на нашата. Изкривяваме се дотолкова, че материализмът и битовизмът управляват любовта ни. И това определено са страшните заблуди, които са ни набивани с поколения от родители и прародители. Като казвам страшно, наистина имам предвид, че е страшно в какво се превръщаме- зомбита, които за жалост осъзнават нещата твърде късно, или още по-зле никога.
Не е истина как ние жените използваме всички начини, за да се опитаме да подчиним мъжа на глупавия битовизъм. Осъзнавам го, и честно казано се опитвам да се променя, но определено не е лесно да скъсам корените. Да не говорим за материализма- баща ми само за къщи, пари и коли ми говори. Сигурна съм, че докато стигна годините на моя мъж ще съм успяла, жалко, че той винаги ще е с 17 в повече.
Имам много за писане /или пък твърде малко/, но се деконцентрирах от разговор с мъжът ми за отговорността при правенето на деца и тяхното отглеждане и хормоните ми изиграха шегичка, така че лека вечер.....
Виж целия пост
Според мен един такъв екземпляр независимо от пола трябва да се събере с подобен на него, иначе връзката няма да е задълго. Коя неосъзната личност ще издържи на второстепенната си роля в живота на другия!?
Какво значи да разочароваш другия- да не изпълниш неговите очаквания. Това е най-голямата заблуда за човешкия род- да очакваш, че някой ще направи нещо за теб, защото спи с теб /примерно/, защото ти е направил дете, защото така трябва. Може би точно тук двойките се разминават най-много.
Най-лошото при мен е, че понякога имам двоен стандарт, това много ме тормози, а и тормозя мъжа до мен. Т.е аз съм най-големия си враг. Добре, че е търпелив.
Наистина изглежда, че мъжете не ни обичат с логиката си, а с чувствата. Ние жените сме тези с логиката и вадим вода от 100 кладенеца, за да е на нашата. Изкривяваме се дотолкова, че материализмът и битовизмът управляват любовта ни. И това определено са страшните заблуди, които са ни набивани с поколения от родители и прародители. Като казвам страшно, наистина имам предвид, че е страшно в какво се превръщаме- зомбита, които за жалост осъзнават нещата твърде късно, или още по-зле никога.
Не е истина как ние жените използваме всички начини, за да се опитаме да подчиним мъжа на глупавия битовизъм. Осъзнавам го, и честно казано се опитвам да се променя, но определено не е лесно да скъсам корените. Да не говорим за материализма- баща ми само за къщи, пари и коли ми говори. Сигурна съм, че докато стигна годините на моя мъж ще съм успяла, жалко, че той винаги ще е с 17 в повече.
Имам много за писане /или пък твърде малко/, но се деконцентрирах от разговор с мъжът ми за отговорността при правенето на деца и тяхното отглеждане и хормоните ми изиграха шегичка, така че лека вечер.....
Препоръчани теми