РАЗВОД С ИТАЛИАНЕЦ И ДЕТЕТО ПОМЕЖДУ НИ...

Аз винаги съм била от другата страна: на детето. Понякога родителите не си дават сметка за последствията, до които води един нездравословен семеен живот. Опитвала съм да го кажа на майка ми, но не го разбира. Всичко, което ни се е случило или не случило в живота (на мен и на сестра ми) е в резултат на семейният живот на родителите ми. Винаги е имало психически тормоз и унижения, който е мнооооого по-страшен от физическият. Физическите белези изчезват, а психическите си ги носим до гроб. Хората си мислят, че баща ми е прекрасна личност (човек с две лица е) и никога не са разбирали / виждали истината. А истината е жестока. Майка ми никога не намери и няма да намери сили да се освободи. Финансово не е зависима, с апартамент също, ние не сме там. Боя се, че смъртта му ще е единствено нашето освобождение, защото колкото и да не сме  там, сме засегнати и не можем да избягаме.
  Дано вие имате сили да промените нещата. Децата ви са още малки, но скоро ще започнат да разбират. Не ги обричайте, защото те не са избрали да бъдат жертвата. Вие- да.

момичета,вие не ме познавате.не заключвайте директно колко горката съм аз.ами,ако ви кажа,че си плета още кошницата? ами,ако ви кажа,че съм с него прекалено кратко време,а да мога да остана в страната и след развод? ами знаете ли,че ако се разведа сега си отивам в бг директно,където нямам НИЩО! едно голямо нищо! дори и майка ми е на път да емигрира скоро време.имоти нямам.ами това сега ми е трети брак.другите двама не им търпях изобщо недостатъците и прекалено бързо и лесно се развеждах.ми то семейство не е само цветя и рози.има и много проблеми.там е далаверата-да успееш да минеш през тях.развод се прави,когато нещата са нетърпими и минусите са повече от плюсовете.ми имаме дете,което го обича и си го търси.аз имам син на почти 14 години от първия брак,който едва ли няма психически травми,след като се наложи да израстне основно при баба си и дядо си по бащина линия,а баща му е от 10 години в италия.аз също съм от доста време по чужбина (с една пауза обаче).през последните 3,5 години синът ми е бил с мен точно 20-25 дена.......а аз да ви кажа съм си и поживяла.сега реших да направя пак семейство и пак да родя дете.не бих се развела при първите трудности.ще се разведа само,ако наистина видя,че пречи на детето (следя за това,а имам под ръка и психолози,ако искам.тук постоянно помагат на хората с подобни проблеми,а децата в тази страна са с огромен приоритет) или ако аз вече неискам твърдо да съм с него,а да си призная това не е така.харесвам го физически...и то много,харесвам и секс да правя с него (преди и след смущенията в хормоните около кърменето и пребиваването на детето ни в нашето легло) и общо взето не си представям много живота си без него на този етап.онзи ден му бях казал,че искам развод и той се съгласи.уговорихме се да идем да подадем молба.цял ден изперках и бях мнооого тъжна.вечерта правихме стра-хо-тен секс! ние не сме готови за развод.аз,която два пъти вече съм се развеждала мога д апозная кога съм готова.не,че исках да споделям толкова лични неща (които и на мама не съм споделила даже) в един форум,но неискам и да ме съжалявате чак толкова.вс епак имам глава на раменете.знам какво значи семейно насилие и последиците от него,знам и как да с еосвободя от такова.баща ми пребиваше мама и мен и тя го разкара.абе развода в никакъв случай не ми е чужд и не съм от някакво консервативно семейство,дето майката си търпи,каквото и да е........развода е най-лесното нещо на света! по-лесно е от това да останете заедно.

п.с.в четвъртък имам среща в една организация за защита правата на жените-емигрантки подложени на семеен тормоз и ще ми се изясни абсолютно тотално всичко.поне да знам какво трябва и какво нетрябва да правя,ако реша да го правя.аз лично мисля,че не е зле д аидем на семен консултант двамата заедно.

Маритка, не ни дължиш обяснения. (Иначе, описваш христоматийни примери, но това не прави нещата по-лесни за теб, знам.)
Дано скоро да постигнеш това, което искаш (изяснявайки на себе си какво е важно за теб), и да се освободиш от неприятностите, които си описала.

Ако намериш детайли на такива организации- за защита правата на жените-емигрантки подложени на семеен тормоз - пусни ги тука, може да спестят време на някой друг в същата страна.

Абсолютно , пък какъвто ще да е ..

Във форума много лесно развеждат, нали на чужд гръб и сто тояги са малко, и аз принципно винаги се опитвам да погледна нещата и от другата страна. Но в тези случаи друга страна няма. Дано успеете и двете да се измъкнете от кошмара. 

4аках то4но подобен коментар.

 Защо аз бих се развела ако бях на нейно(на която и да е било от двете) място? Защото няма да си простя до живот да при4иня подобно нещо на детето си.
Доводи хиляди, пове4ето абсурдни- само за да се намери извинение за още една, две, три години в живот, който едно дете ще гледа отсрани и като порастне спомените от него, ще го преследват като кошмар от който ще му трябва много време да се сьбуди.
За жената-майка в слу4ая няма дори да говоря.....

Вьв форума се развеждали много лесно? Хахахахахаха - аз не сьм видяла тук някой ЛЕСНО да ги е развел моми4етата .

Както и да е... хора много-приоритети и извинения много.
Най-ве4е извинения.

Прочети по-внимателно, де. Казах принципно, а в този случай шамар пред майка ми би ми бил достатъчен. А да не говорим за по-голямото дете.

E моят мъж не е италиянец, то и аз не съм сигурна точно какви са му корените, но по въпроса за насилието. Физическо насилие при нас няма поне до сега не се е случвало, защото като видя че нещата вървят натам обикновено си замълчавам и отстъпвам. С други думи хармония и разбирателство има доколкото се съобразяам с него, доколкото му говоря нещата, които иска да чуе или ако просто си говорим за това какво ще се яде за вечеря. Иначе по принцип мнението ми много не се зачита, както се казва през едното ухо влезло през другото излезло. Не съм щастлива в тази връзка поради редица причини, но винаги съм си мислела че то идеално положение няма и че в конкретнив случай доброто е повече от лошото, а и аз по принцип се превързвам силно и ми е трудно да приема промяна. Та до преди година нещата вървяха що годе добре въпреки че доста хора ми казават че и тогава съм се оплаквала, но предполагам на фона на сегашния кошмар в който живея от една година не ми е правило впечатление. Та какъв ми е проблемът в момента, от една година така да се каже мъжът ми отказва да се грижи за семейството си. Не само че не ми дава никакви пари за децата, но и ме пренуждава да тегля заеми на мое име за да мога да издържам семейството поради простата причина че той не иска да работи. Проблемът е че заплатата ми не е толкова висока за да мога да издържам две деца, плус възрстен мъж. Ако получавах достатъчно пари предполагам бих го правила, но случаят не е такъв. Всеки ден се карама но не мога да убедя мъжа си да почне работа или дори да си търси. За протокола той остана без работа преди година, после реши да почне собствен бизнес, който за сега не върви и от който доход няма. Опитвам се да го убедя да си намери работа, за да има доход докато бизнеса тръгне. Но той предпочита да тегли заеми вместо да работи, а още по лошо ме пренуждава и аз да тегля заеми, за да можем да живеем. Та в момента съм сама в чужбина, с две деца и с мъж който не иска да работи и със заплата на половина след като ми удържат удръжките за заемите, които съм взела през последната година и които не виждам мъжа ми да ми ги върне в скоро време. Та моят мъж така да се каже не ме тормози физически, но отказва да се грижи за семейството си въпреки че непркъснато повтаря колко ни обичал. Как да накарам такъв мъж да работи и да се грижи за семейството си. Да бях вдовица или разведена все нещо щеше да ми се полага за децата. А сега при жив мъж се чувствам по зле от самотна майка.

Naistina ситуацията ти е много сложна.
Нямаш ли възможност да започнеш дело за развод .
Все пак е видно , че той не полага никакви грижи за семейството си .
Незнам как ще докаже , че се грижи ..
Нямам представа какви са законите там където живееш , там ли е сключван брака , дали може тук в  бг да се разведеш .. изобщо много въпроси .

Ние не сме женени, но той е признал децата и официално е писан за техен баща в актовете за раждане. Тъй че поне не трябва да се развеждам. Ако някой го пита той ще отрече че не се грижи за децата. Непрекъснато повтаря колко ги обичал, че заради тях е почнал бизнеса, че бизнесът му щял да тръгне всеки момент, а заемите само му давали време, че се съсипвал от работа заради бизнеса, и че всичко това прави заради мен и децата, за да сме осигурени.
На практика обаче и дефакто въпреки всички тези усилия от негова страна, които той твърди че полага, аз сега не съм с него и не знам доколко всичко това е вярно, факт е че той  от 1 година не дава пари за децата. Иначе не е болен да речем, нищо му няма за да не може да работи. Е то според него той работи но пари не изкарва. А и да се махна от него надали нещо ще ми даде, а заемите са ми на мое име и дефакто с това, което ми остава от заплата аз с двете деца не мога да живея тук. То и без удръжките би ми било трудно та какво остава при сегашното положение.
Как е възможно човек, който дължи на семейството си и обича децата да не намери начин да им осигури някакъв доход. Мисля си за въщане в България, но като му кажа той почва да плаче и да разправя колко обичал децата и да ме заплашва че ще се самоубие. А и да се върна в България от този човек така или иначе нищо няма да получа. Просто сърцето ми се е свило на топка и не знам какво да правя. След 12 години в чужбина да стигна до това положение с две деца и мъж, който не може или не иска да ни подпомага финансово.

venus1, ето тази част Мисля си за въщане в България, но като му кажа той почва да плаче и да разправя колко обичал децата и да ме заплашва че ще се самоубие. ми говори за манипулатор и то от най-гнусните. Извинявай, че съм толкова директна, но такъв мъж не заслужава и минута повече от твоя живот. Ако обичаше децата си, щеше да направи и невъзможното да ги осигури. Извинявай пак за директното ми изказване, животът е твой, ти си познаваш ситуацията най-добре, моето изказване е на база цитираното изречение.   

venus1,на твое място и аз бих го зарязала.мъже,които не се грижат за мен,а още повече пък и за децата си за мен не са хора.жената е на първо място жена и аз съм против тя да изземва функциите на мъжа.да им раждаме,да им чистим,готвим,да гледаме деца,да работим,че и да ги храним,а те да лежат ли? ай сиктир казвам аз! та ти без него ще си живееш много по-добре! той само те дърпа назад.

ти не беше ли тази с 14-годишно дете, което мъж ти не иска да гледа? 
че нещо не ми се вързват съветите ти с личната ти ситуация 

аз пък мисля, че живеем във времена, в които никой не е застрахован и разни игри на роли по полова принадлежност са абсолютно неуместни. равностойното партньорство, за което врънкаме, май се отнася само, когато трябва да ни се помага в чистене, гледане на деца и тем подобни "женски задължения". ама сакън, ако жената докарва парите, изземвала функции 

Венус, твоята ситуация е по-друга и не смея да изказвам. беше писала и преди време за финансови затруднения и те са едно, но началото на поста ти звучи притеснително.

тази тема е доказателство, че психологичческият тормоз е силно подценяван 

venus1, на първо място спри да теглиш заеми, защото се закопаваш сама в дългова яма. Явно твоят мъж вярва, че някога ще му тръгне бизнеса, но кога? Дай му определен срок да започне да изкарва някакви пари, дали от бизнеса, дали от работа не е от значение. Не е нормално здрав човек (независимо мъж или жена) да отказва да работи и да не носи приход в семейството, при положение, че единият сам не се справя. Ако продадете бизнеса няма ли да успеете да покриете поне част от заемите?

labulgara, докато четох постовете ти нямаше как да не усетя всичкият  страх и ужас, който изпитваш... Момичетата са ти дали съвети - подай оплакване в полицията, намери местно организации, но направи всичко възможно да спасиш себе си и детенцето си от този човек. В никакъв случай не си тръгвай сама, този човек е болен и НЕ трябва да се оставя сам с детето, колкото и прекрасен баща да е.

Маритка, унижението на което си подложена ПРЕЧИ на детето ти. То израства в семейство, в което майката бива унижавана и психически тормозена. Също така зарязваш едно дете в БГ, което бива отглеждано от баби и дядовци...
В стемежа си да си играеш на семейсвто и да си материално осигурена, създаваш неблагоприятна среда за развитието на двете си деца...
А за съвета, който си дала на Венус ще се въздържа от коментар, защото в противен случай рискувам да напиша не особено красиви думи.

мъжът ми неиска да се грижи за детето ми ОТ ДРУГ БРАК,а не за неговото собствено! за него прави всичко по силите си и както споменах горе работи на три работи в момента,а от три години насам постоянно има по две работи.

на мен никой не ми помага в домакинските задължения и физическите по отглеждането на детето.разпределили сме си задълженията по полове.(въпреки,че аз и малко пари изкарвам,но от вкъщи).

изказвайте се колкото си искате ласкаво или обратното.на никой на мястото не сте и никой неможете да съдите само тук-в клюкарника.

.......и мисля,че веднъж го написах,но ако не съм го повтарям: психологическият ми тормоз е скрит и мнооого рядко детето ни вижда да се караме.то живее в нормална среда и който го види на улицата (познати разни) винаги отбелязва колко щастливо изглежда то.на мен също така ми изглежда.в случая само аз и евентуално големият ми син си патим,но той не държи особено да живее извън българия за момента,а и психоложката ми тук ми каза,че не това е особено подходящият момент да го местим.в бг учи в езикова гимназия и е отличник,а тук две години назад ще го върнат и ще бъде някакъв си загубен чужденец от източна европа,на който крилцата ще бъдат подрязани.така,че пак повтарям: не сте ми В живота и на положението и на чужд гръб и 100 тояги са малко.мислите ли,че като зарежа мъжа си,който в никакъв случай не ми е опротивял чак толкова (установих го последната седмица,защото бях решила да се разведем,казах му го и той се съгласи),с който имаме добре развиващо се дете,остана сама,изнервя се,започна да ходя по разни други мъже (аз немога нито без секс да остана,нито без емоции),взема големия ми син тук,ходя на 100% на работа да ги изхранвам,на него ще му се наложи д ами помага с малкото,няма д аме виждат достатъчно,защото ще съм гроги от интензитета на живота,който ще се наложи да водя и ще бъде всичко цветя и рози? така двете ми деца ще израстнат сами на практика.аз не мисля.