Нещата са много зле, да си призная.
Само от звуковият фон, който създават от сутринта, мозъкът ми просто блокира на моменти.
Не се сещам къде да сложа някоя чиния примерно.
И започвам да крещя като луда.
Определено съм много по-нервна от преди. И забравям много.
Ако кажете за доктор - бях вече. Предписа ми направо лексотан и антидепресант.
Ама, както се сещате, ако все пак се реша да взема едно хапченце, тия зверове ще обърнат къщата наопаки, докато дремя.
Така че тази опция отпада.
Майка ми ги поема, но само понякога /2-3 пъти седмично/ за няколко часа.
Мъжът ми е по цял ден на работа.
Кротки са само когато спят. Или бебето спи, а каката се навие да чете, но това са редки моменти.
Август отсега ми се вижда дълъг като век, Септември е моето спасение с училището и яслата.
А вие как се справяте?