Невъзможните хора в живота ни

Аз пък съм бедна като църковна мишка. Ни пари имам ни имоти. Пък съм единствено дете. Ама и родителите ми и те бедни като мишки ще си идат.
И на мен подобни тематики са ми наистина смешни при положение, "мишките" отдавна са в чужбина. Като имаш какво да продаваш супер - продавай. А тия дето нямат, какво да продават? В чужбина отдавна не се печели така както преди 15-20 години, така че Анонимната да не лае много а да се хваща да работи като всички останали,  а не да ламти за чужди имоти. Поста й звучи наистина грозно и тя самата звучи като отровен/невъзможен човек.

Темата е за невъзможни хора, които с години упражняват психически тормоз върху близките си – деца най-вече, но и родители, половинки. Делбите на имоти у нас са си класическа селска история, с цялото ми уважение. Иначе невъзможните могат да се увличат и по финансов тормоз, но не това е централния проблем с тях, т.е. не това е същественото в преживяванията на жертвите.

Ще си позволя да отговоря на всички персонално.

Бoяна, въпреки че става дума за пари, проблемът е във взаимоотношенията. Затова написах тук. Формалните неща, документите ще си се оправят. Тя сестра ми може да иска и пентхаус на Парк Авеню, ама няма. Последен пост. Обещавам.

anonymiss, и аз и сестра ми участваме в чужда сделка като собственички на част от имот, който се продава от друг.

_Bianka__, благодаря ти за коментарите. Много добра обратна връзка. В случая знам, защото тя ми каза. Както ми каза и че се радва като прави такива номера. Например, беше много доволна, че е изиграла брокерите при продажбата на апартамента й и не им е платила комисионна. Оставила ги е да свършат цялата работа по набавяне на документи, намиране на купувачи, довеждане до сделката до нотариус и в последния момент тя си се разбрала с купувачите да отидат друга дата при нотариуса и да не плаща на брокера.

Същото го прави и тук. Бави нещата, разиграва номера, излиза с историята за съжаление, а реално тя си има и работа и пари в банката. Проблемът не е в имота, проблемът не е в парите. Тя няма никаква причина да разиграва освен за удоволствие. И това, което много ме дразни е, че тя много парадира че е майка, обаче няма никакво майчинско чувство. Една майка няма да вреди на друга майка ей така, защото има нужда да си направи някоя и друга драма и да разлюлее на някой нервите.

Arielle, и богатството и бедността не са порок. Иисус е казал на богатия, че докато не раздаде богатството си няма място в Рая за него. Това не значи като си беден като църковна мишка ти си по-напред пред богатия. Ти може нищо да нямаш, но да ламтиш за тухли и наследства. Аз това, което имам съм си го постигнала с труд и не ми пречи да ме съдят хора, които хем нямат, хем завиждат на тези които имат, хем си мислят, че да имаш значи трябва или да си го откраднал или да ти го е подарил някой, хем не знаят колко труд влиза в това да имаш, колко копане на тръстиката, колко учене, колко безсънни нощи. Приятелски ти казвам, погледни себе си, защото аз за отношение пиша, ти за ламтене за имоти четеш.

The Catcher in the Rye, оставям те за най-накрая, защото си мисля, че пак няма да ме разбереш. Има хора, които са като тенекиеният човек. Като не можеш да прекараш нещата през сърцето си, колкото и да четеш и да си мислиш, че разбираш, бие на кухо.

Моля да приключите с имотните въпроси в неподходящата тема.

За отношения става дума почти винаги.Не се сещам дори за изключение, но сигурно има.
Роднини близки.Починаха , остана един наследник.Имотите са от деди, нищо ново след тях, отчуждават и  получават, лека добавка.
Живее с жена, която отряза сестра си и  получи всичко от своите родители. Като почина  неговата сестра му се развихри на погребението още за наследство.Сега  и свекървата почина и пое  отново. Нямат брак ,тя не иска и дете няма ,тя си има нейно.Едно.
Тази жена отрови живота на всички с претенции  и стремежи.Сега иска брак, че изгодно, като изтърси " като умре момчето и "   и ми стана горещо и излязох.Това на погребението още. Проучила наследници, възможности.Да продаде всичко и да купи къща, след брак. Тук са наясно защо, всеки ден теми по темата.
Това е накратко. Въпросът не е в имотите. В отровните отношения, скъсването им с близките, повтаряне на едно и също.За мен е типичен насилник.С меки ръкавици.
Не съм срещала друго същество  от този калибър.
А я приеха нормално и  с уважение.
Така че и имотните въпроси могат да доведат до нетърпимост  , не са основа , но от тях се почва.
Както и сестрата на анонимната съм сигурна ,че дразни повече със стремежа си да ги прави на луди и глупави, отколкото реалните финанси ,замесени в това.
Бубанка , извинявам се бях написала преди да видя твоя  пост, ако е нужно изтрий.

За сестрите. За съжаление, често се случва отношенията да не се развият в зряла сестринска/братска обич. Остават на примитивна сиблинг конкуренция. Най-неприятното е, когато примерно ти си узряла, а сестрата/брата продължава с детските номера. Само че като големи, играчките се превръщат в имоти, гаджета и тн. А комплекса за любимец на родителите се изражда в манипулации за по-голямото наследство. Само че като се опитваш да опишеш техните действия с конкретика, излиза, че ти си тази, която само говори и мисли за материалните неща. Това е маст от манипулацията и капана. Представям си, поне при мен, най-голямата емоционална отрова идва от разочарованието от нейната незрялост да порасне и да се държи сестрински и спортсментски. Пример пак личен, като почнах работа, а сестра ми до ден днешен счита фамилията за длъжна да я издържат, на 34 години… нооо как така, честно ли е аз да си позволя, сама при това, еди-какво си… дето тя няма… не може така - трябва да вземе от мен, полага й се. Същата нелепо незряла сиблинг конкуренция. Отделно както за твоята ти описваш страстта й към драмата и използването на хората в схеми.

Ще се впиша, но по темата. Имам си такъв човек и отърване няма да има. Става дума за моята "очарователна" майка. В годините тази жена просто не се отказа да ме тормози по един или друг начин. На нея дължа ниското си самочувствие, което се отразява във всеки един аспект от живота ми. За съжаление на мен всичко казано от нея ми влиза в главата и си остава там. Не успях да овладея магията на това да я чуваш, но да не я слушаш. Нещо което сестра ми прави безумно успешно. Хубавото, е че тя вече каза всичко и няма нов връх, който да може да изкачи. "Напълняла си трябва да отслабнеш. Отслабнала си много, сигурно не ядеш. Няма да си намериш мъж ако не си хубава и слаба. Провалила си се в живота и това е, няма какво повече да направиш. Ти не знаеш какво искаш. Няма да успееш(това и е любимото). Няма как да се оправяш сама." и много други подобни и производни. Постоянно ми обяснява, че имам високи критерии за мъжете(не искам алкохолици, биячи и т.н.). Здравословно дължа на нея доста проблеми - отказваше да се погрижи за тези неща, когато трябваше и все още бях малка(причините бяха всякакви - не вярва на лекарите, в този ден точно ако има записан час има нещо друго важно да се върши, отказваше защото примерно ще изпусна някой час от училище и т.н.). Въобще "прекрасна" жена . Не знам дали това е успех или само моментно, но последният път като се видяхме беше различно - аз започнах да правя нещата, които винаги съм искала, но съм се страхувала да направя по една или друга причина. Предимно от нейната реакция се страхувах разбира се - направих си няколко огромни татуйровки, обличам се както ми харесва(неподходящо за моята възраст - на 35 съм). Може и да е защото вече съм запозната с целият репертоар и първоначалният шок го няма, може и да е защото тя вижда че губи магическите си сили над мен - все още не съм сигурна. Но едно е факт - станах по-спокойна когато и отговарям и това малко я изненадва. Сякаш чака скандала, но той не идва. Даже ми каза: "Ти много философки си започанала да гледаш на нещата."
п.п. Опитвала съм се да говоря с нея за всички тези неща - отрича че ги е казвала и че ги е правила.

Е, така е! С най-близките хора е най-трудно (поне на някои от нас ни е най-трудно)!

Че ако най- близкките ти не ти кажат, че си напълняла или се обличаш неподходящо, кой друг... И вярно ли е, че не знаеш какво искаш?
Това човек сам трябва да си го отработи и разбере.
Не отричам опита ти,но напоследък срещам един кравн инфантилизъм от големи хора,които очакват пълно ,ама пълно обслужване на абсолютно всички нужди от родителя.

Днес индиректно казах на сина си , че е  напълнял. Защото не се движи било. Ами движи се викам.
Не личи да е сърдит или друго.Все едно не чу.

Да, добре да се казва и най-близките да ти казват къде започваш да се отклоняваш от правия път. Но, има и близки, които вечно са критични, вечно са недоволни от своя роднина, все му натякват, че нещо не му е наред!  И не във всички случаи осъзнават, че са много, ама много черногледи!  Трябва да им се напомни, че не бива да се месят в чуждия живот, пък дори и този живот да е на порасналото им дете. До вчера, детето е било дете, но днес е възрастен и вече родителят следва да премине в ролята на приятел, на съветник, но в никакъв случай - на раздаващ ултиматоми!

В никакъв случай не искам да ме обслужва по никакъв начин, ама поне един път - браво, ще успееш, изглеждаш добре, ако го каже съм убедена че няма да и стане зле.
Ами честно да кажа аз не правя забележки в родата кой колко отслабнал и напълнял, интересува ме кой как е, да се похвали нещо, да се оплаче нещо. Предпочитам да направя комплимент вместо да си давам субективното мнение. И знам какво искам, но майчинското тяло има друг вкус, следователно щом не е на нейната значи не става.

Права си, просто си казах, че само напълнял, отслабнал, не е тормоз.
Иначе днес внукът се научи да скача с въженце, то няма другаде въженца , та баба взела  и има мерак. Ами поздравих го, плясках с ръце, все пак е  на 6, да го зарадвам и  окуража, че първо веднъж успее ,две не успее , докато се научи.
Дребно нещо ,но нужно.
 Но да те владее до степен  депресиране мнението  на някой  ,дори майка ти, за голям човек е  нередно.Все пак има избор да е отделно, веднага след като не зависи с финанси от нея. Пък и  да зависи,  някои  от 7 клас излизат, други малко по-късо, но виждат и  други хора  и имат коректив.
Не бива детството да се вини за всичко.Търсиш мястото ,което те удовлетворява  и  оставаш там, близки срещи с дразнител се  разреждат , ако не може съвсем да се игнорират.

Ох да се смея ли. Темата е, невъзможните хора. Някой опише случай, следва вълна - ми ти си невъзможната 😂 имам позната, с доста наднормено тегло. Тя го знае. На психологическа основа е това, трудно да го преодолее. Не просто до решение да се стегне. Има травма, има блокаж някъде. В това време, семеен бизнес. Тя е супер компетентна. Баща й се оплаква, че му дотежава вече. Тя предлага да му помогне. И той й отговорил, че тя щяла да постами семейството и фирмата с външния си вид. Вменявайки й неговите собствени изкривени възприятия. Без изобщо да отчете, че тя всъщност е супер общителна и лъчезарна! Беше изключително обидена, но и донякъде неосъзната до степента, в която самата тя е вързала професионалния си успех с външния си вид. Същата работа с намирането на мъж - един вид, не си достойно за любов мойто дете, такава каквато си. При това, непоискан коментар - тя питала ли е, дали е напълняла? Като родител и пораснало дете, не сте ли равни възрастни? Ти ако отидеш на кафе с друг възрастен, и без да го питаш за мнение, абе напълняла ли съм, той вземе че самоинициативно си позволи да коментира - ок ли е?? Условна любов е това. А родителят трябва да обича безусловно. Да насърчава, да изразява загриженост, а не да ранява и да отучва от вяра в себе си. Такива родители тайно се съревновават с децата си, и не искат те да успеят и да спечелят. За целта ги подбиват. Както когато останах без работа преди няколко години. Майка ми вместо да ми помага морално, да ми е опора, ми обясняваше, как никой нямало да ме наеме. Дори английски не съм знаела (абсурд, имам ниво С1 се тествах заради нея, въпреки сама знаейки но съмнявайки се в опита си 10 години в американски компании). Изолирах се от нея, за да се самонафъхам, и гледай как се намира работа. Това е токсично.

Когато са ти сривали самочувствието от ден 1ви на този свят...и с 200 да се изнесеш - емоционалното багажче не може да си го оставиш вкъщи и да отлетиш към новия живот, прероден като птица Феникс. Да, не е може цял живот да се оправдава човек с детството си, но и не става толкова лесно препрограмирането, когато изначално са те бъгнали.

Често хората просто споделят факти от живота си. А се възприема от аудиторията като мрънкане, оплакване, оправдания. Не бъдете токсични към хората, които споделят и не се дръжте като техните невъзможни...