Невъзможните хора в живота ни

  • 400 959
  • 7 409
# 3 975
Не съм се стремила да съм токсична.
Напълнял(отслабнал) е констатация.Няма коментар.
Мисля ,че търси съвет всеки оплакал се.Дадох каквото имах.
А иначе за моя син точно - дори когато никой не е вярвал в него аз  съм вярвала, оправдано  е.
Така че, ако е към мен, излишно.
Токсично е  и да стоиш в контакти с някой, който те мачка  на пюре, при възможност да не стоиш.Не всеки поддава ,някои  напук се доказват на  мачкащия и успяват не само да игнорират ,но и да му натрият носа.
Който може ,нека да го прави, вместо да се трови от думи  и действия.
Виж целия пост
# 3 976
Бор_яна, когато писах поста, твоят още не го бях прочела. Констатацията ми е генерално мои впечатления от темата.
Виж целия пост
# 3 977
Ох да се смея ли. Темата е, невъзможните хора. Някой опише случай, следва вълна - ми ти си невъзможната 😂
Смей се, колкото щеш. Много хора са споделяли през годините. Не помня някой да е казал на Джудит, примерно, или Аида, че те са невъзможни. Щото посоката на мисълта не е нарцистична. Ооо пак неоценени, пак не им дали достатъчно, с имоти ги измамили и да не цитирам поименно. Все нарцистичен булшит. Ами, личи се, хората не са балами. Сори нот сори.
Виж целия пост
# 3 978
Наистина стана абсурдно. Майката има изключително влияние върху детето си. Дори и когато е 50 -годишно. Тя залага основите на самовъзприемането и самочувствието. Ако сте израстнали с майчино, бащино нехаресване , ще се чувствате цял живот незаслужаващи приемане, камо ли обич. Много е трудно човек да се еманципира от родителските оценки. Много по-трудно отколкото от колежките, които не харесваме или не ни харесват - защото някой от списващите имат късмет да познават невъзможни хора само в колегиална среда, която лесно и безвъзвратно се сменя.
Виж целия пост
# 3 979
Ако питате моята майка,  и аз ще съм  дебела Simple Smile Тя признава само слаботелесни жени за хубави във фигурата Simple Smile Що се връзвате на такива неща Simple Smile Нали има огледала, всеки се вижда и това е. Моята ми е казвала, че съм наддала, аз й казвам, че вярно имам няколко излишни кила, но не ми пука и разговора приключва. Веднъж бях преди години буквално като клечка, похвали ме, ама това не значи, че ще се запътя към анорексията, за да ме харесва тя, нали Simple Smile Това са роднински мнения някакви, не си ги слагайте на сърце. Аз поне не го правя. Нашите са се усетили и си ме хвалят редовно колко съм хубава и успешна, защото знаят, че само това чувам, за забележки все едно съм глуха.
Виж целия пост
# 3 980
Всеки се чувства добре, когато майка му го похвали или го насърчава. Няма значение на колко години е.
Виж целия пост
# 3 981
Всеки се чувства добре, когато майка му го похвали или го насърчава. Няма значение на колко години е.

Така е. Майка ми и баща ми ми съсипаха самочувствието като дете и сега се чудят защо съм това, което съм.
Опитват се да "поправят" стореното, но то няма как да мине за ден-два.
Не и след като цял живот си слушала как Петърчо имал по-хубави оценки, бил по-умен, по-кадърен, а от тебе нищо не ставало. От такива родители се раждат комплексирани хора... и то много комплексирани хора.
Виж целия пост
# 3 982
Никой не ме е хвалил.Доста проблеми са минали през живота ми, вече забравям, отплесвам се, правя бели, но има още от мен , не всичко е изфирясало. И  съм излизала от всякакви ситуации  без проблем.Напук понякога у с много труд  и нерви, но на моята. Отстъпвам за да се засиля, имам търпение да изчакам подходящ момент, не се отказвам.Дори сега.
Ако споделянето е да излезе от теб злото , и  аз съм го правила, бяхме 4 колежки и си говорехме открито ,нищо не е излязло до днес. Приятелки са издавали ,тези жени - не.Всеки има някого , пред когото да е искрен. Сега анонимността и голямата аудитория също помагат.
Но споделям и продължавам.Не се връзвам трагично  и  не спирам  да мухлясам на едно място , особено на самосъжалително.
И който ме е чел зае какво е дереджето ми, не е розово.
Синът ми учи малко психология ,при него за кеф беше.Като ми се появи с един въпросник, се ококорих.Па детството ,па  и преди раждането отиват.Пък ровят  дето е зарасло даже.
Никой не ми е щадил психиката.Да чукна на дърво ,малко неща могат да я разклатят.И то временно.
Виж целия пост
# 3 983
Ми тя Кукувица което пише е стъпка прогрес, при всеки става с различно темпо индивидуално. Зависи колко багаж са ти натоварили да се вдигнеш с него. Па и аз, не се свих в миша дупка да вдигна ръце безработна. Нали се споделя. Иначе, да вьеме да я закриваме тигава тая мухлясала тема по тая логика.
Виж целия пост
# 3 984
Всеки се чувства добре, когато майка му го похвали или го насърчава. Няма значение на колко години е.

Никой не е писал обратното. Но не можеш, а според мен и не бива, да очакваш само позтивите да се казват от...родител. Това не ти е съседката. Ролята на родителя е да култивира и самокритичност, заземеност и умение да пресяваш ситуации и качества.
Ще пея като гарга аз и ще ме насърчават да ходя по кастиниги, примерно, за да не ме счупят ли? И ще ме хвалят за това, което не мога, вместо да се пренасочва енергия и ресурси, където мога?
Айде да не се впускам в още неугодни мнения, че и подборът на речник за роднини и семейство "комплимент" също говори от къде извира това желание за "одобрение" уж.

Темата няма да мухляса, има достатъчно наистина тормозени хора за съжаление.
Виж целия пост
# 3 985
Именно, добре че пише.
Що да закриваме темата, аз се впечатлих от форума като почнах да чета, защото видях наистина проблемни случаи.Иначе ти се струва ,че най-трудното е при теб, ами не  е.
Но да подкрепям отпускане, вина в другите само, вредя.
При нея  е подействало с натрупване, подчинила  е живота си на вярването ,че не струва.
Всеки струва.У всеки има нещо уникално и добро, заредено и чака да му отворят път.
Особено при млад човек.
Наистина коментирам,  а може да е  само за споделяне, да се редят случаи .
И все пак поне до тук, няма съвет стой си  дето си, търпи, не се променяй, подчини се на дразнителя ,терориста.Напротив,  измъквай се ,  игнорирай съветват.Няма да промениш другите ,себе си можеш.
Имах период като почина мъжа ми да се чудя накъде и как.Една виртуална приятелка ми написа - застани пред огледалото и си кажи ,че се харесваш ,че се обичаш. Кажи си добър ден,  и ще е добър денят. Кажи си ,ще се справя, мога и ще го докажа.
Виж целия пост
# 3 986

Често хората просто споделят факти от живота си. А се възприема от аудиторията като мрънкане, оплакване, оправдания. Не бъдете токсични към хората, които споделят и не се дръжте като техните невъзможни...

Много точно казано! Направо си е звънче, будилник!
Виж целия пост
# 3 987
Бор_яна, личи си, че не си имала досег с такива хора и нямаш такива близки. Което е чудесно.
Много хубаво, че пляскаш на внучето, така трябва. Моята майка не го прави с внуците, всъщност не ги е виждала от месеци, може би години. Аз лично не съм я виждала от няколко години. Не е лесно и приятно такова решение и "Ами не стой при нея" е едновременно хубав съвет и леко обидно...защото така написано с лека ръка...ти представш ли си живота ти без да виждаш децата си, внуците? Доколкото съм те чела-не си такъв човек. Представяш ли си как се взима такова решение, как се отразява психически и емоционално? Не е никак приятно,това не е колежка или съседка. Дори и без контакт, чисто подсъзнателно очакваш одобрение, обич, подкрепа. Просто такива са ролите родители-дете.
Виж целия пост
# 3 988
Мислих дали да отговоря.
Знам какво е.
Не толкова фрапиращо като изнесените случаи тук, но знам.
Можеш да ги виждаш.Може да простиш и да продължиш.
Грях е да  подложиш живота си на такива да правят каквото решат с теб.Че  е тежко, трудно, чувстваш се предаден и сам, , знам, преодолява се.

И понеже съм в края си, имам  и  равносметката и мисля, че съм такава, точно заради което преживях.Съпротивляваш се или се предаваш.
Виж целия пост
# 3 989
Моите родители никога не са искали да се занимавам с частен бизнес и не са ме насърчавали. За тях това е едно глупаво и безсмислено начинание. Трябва човек да си е на заплата, да не поема никакви рискове. Но вече близо 20 години аз върша това и техните коментари наистина не си ги слагам на сърце. Наскоро започнаха да се чудят как е възможно пък все пак да вървят при мен нещата - не могат да си го обяснят Simple Smile Извинявайте, ама на 30-40-50 години да чакаш само одобрение от родителите си...? Не ми се струва разумно. Те са съвсем други хора, от друго поколение, как да живее човек, че да заслужи на всяка цена тяхната похвала? Това чий живот е?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия