Невъзможните хора в живота ни

Говорим за различни неща. Когато живота те е съборил в локвата, а в живота всичко се случва и не всичко е по твоя отговорност, ако са ти наистина близки, подават ръка и те измъкват. После да ти говорят че трябва да се переш. А не да те донаритват в локвата докато ти се пънеш да се измъкнеш. Голяма услуга да критикуваш “градивно” като му разправяш колко е кален и как няма да се измъкне никога. Нали по това се познава характера - как се държиш с някой, от когото нямаш полза. Ако не можеш да помогнеш поне не пречи. И дърветата се кастрят само напролет като се събудят за растеж. А не зимата докато оцеляват да ги убиеш.
И аз не съм никога чувала на майка ми приказките още с първото ми намиране на работа, че тя работа само с връзки се намирала. Нито съм очаквала или искала от нея “подкрепата” й, когато останах без работа. Просто излишен шум който трябваше да изолирам, за да се измъкна по-бързо. Нито съм имала нужда от нечие разрешение или одобрение за изборите в живота си. Пука ми какво мислят хората. Но в трудни моменти всеки има нужда от добронамерено потупване и е късметлия, ако има кой да му вдъхне вяра и надежда.

Отделно от това, Бианка, има разлика между това родителите да не те харесват теб самата като личност, и това да не одобряват твоите избори. Не е толкова лично. И това, че някои хора се справят по-бързо и успешно с това, е чудесно, но не прави другите нечитави. Това да подкрепиш някого в труден момент не е същото като ръкопляскането на 2 годишно, че се е изакало. И това да ръкопляскаш на внуците си за щяло и нещяло също е много спорно дали е полезно, зависи от конкретика която няма как да наблюдаваме

Хората са различни, с различен темперамент, сила на характера. Има книга - "Семейството и как да оцелеем в него". Близките хора - баща , майка, брат, сестра, когато са нефункционални, психопатични, могат да те бележат, както никой друг няма да успее. Дори партньори ще си избираш според самочувствието и моделите, които са ти изградили. Тоест, може и никога да не успееш да имаш градивна връзка, защото нямаш представа какво е. Дори да си успял да се измъкнеш от влиянието  им ,уж. А  пък слаби хора се алкохолизират, развиват зависимости какви ли не, просто ,защото не знаят близост какво е. Изобщо не е лесно да се измъкнеш от фундамента си . Които успяват - адмирации. Но много просто не могат . Изчитайте ги, има кой да ги критикува.  Иначе и публиката тук става неемпатична, тоест от невъзможните.
  От форума съм изненадана колко хора нямат контакт с  най-близките си биологични роднини - баща, майка , брат , сестра. Толкова ли много хора се оказва , че не стават за родители . Техните деца , според  психологията  , също се лутат един ден в семейните си роли. Изобщо прекъсването на такива фундаментални връзки не е без последствия за психиката и уменията. Майката  е човекът , който учи детето на любов и грижа, на емпатия.

Не ви разбирам какво искате, та спирам да се обяснявам.
Но търсейки причини, оправдания навън, в другите, не се помага на никой.
Двамата с мъжа ми бяхме на различни позиции, той да не хвалиш ,да си вечно недоволен и сочиш грешките директно, силно.Това помагало да вървиш напреди да искаш още.Аз съм да се казва истината, посочват грешки но и поощрява, да казвам "ти можеш" , "ти успя"  и  го правя  и сега.
Човек има нужда да го харесват, но като не го  - не става алкохолик от това.Повечето имат "жилка" викаше баба, имат в рода си алкохолици.И не са ги възпитали като себе си, предопределят други неща.
Няма как човек да се "движи" ако го оправдаваш напълно, замазваш  грешки и виниш околните за тях.
Пък сега всеки с интернет и  информация, не е затворен в Долно нанагорнище  насред нищото и да познава само което има.Та не те предопределя само родител.
Ще чакам да видя как подкрепяте.

Ама ти защо отговаряш сякаш само с теб водим дискусията. Пак личи липса на пряк опит с наистина отровни, а не просто несъгласни родители. Те нормалните родители са за това - слагат рамката, в която да растеш, па като пораснеш, буташ и строиш свои правила, съвсем нормално. Това не е отровен родител. Къде е моята пълничка самостоятелна успешна приятелка, предприемач, научила сама няколко езика, в чужбина живяла, сега собствен апартамент. Предлага да помогне на баща си, а той я обижда, че щяла с външния си вид да посрами фамилията. Не е годна да поеме щафетата на семейния бизнес. Ми обидно е и за възрастен, не само за детска психика. Боли, как вие обяснявате, че като пораснел човек ставал безчувствен явно. Никой не говори родителите доживот да са отговорни за последствията в живота на синовете и дъщерите си. Супер би било да няма обида и да махнеш с ръка, евала. Но ако успяваш така лесно да махнеш с ръка, явно не са ти бръкнали толкова навътре в душата. Ако не, адмирации. А това че боли не значи ме не продължаваш напред. Вървиш, но болката я има по-дълго, преди да мине.

Дори когато отрича родителите си едно дете, независимо от възрастта, пак търси тяхното одобрение. Ако те не харесват нещо - старае се да постигне успех в това нещо, за да чуе думите "не вярвах, че ще се справиш, но ти успя".

А вие сега не отричате ли опита на Боряна? Само защото е успяла да се събере психически и да достигне зрялост, каквато в темата липсва. Тя е и продукт на съвсем друго време, това също има   значение.
Познава се и по отношението към други страдащи хора, не само по такива, от които нямаш нужда. Давам пример - загуба на дете, смърт на родител, сериозна болест >>> зарязана от гаджето. Обаче на първите се казва "неприятничко" с извъртане на гадни мъртви очи, но ако е за собствения проблем - оооо голяма травма, голяма, няма как да знаеш какво е. Тук се случва същото. Който се е е оттласнал по някакъв начин, не му се казва - ей, браво, как успя, а му се обяснява, че той просто няма този опит, този травматичен опит, просто не е същият. Затова така. Говорете ми за емпатия. Аз не я виждам в част от хората, които твърдят, че са травмирани жертви.
Нито в дамата с имота, която хич не звучи да ѝ е мъчно, че сестра така постъпва с нея, а с хъс и злоба дращи. Ама тя била нееъзможна. Ами, повечето жертви всъщност таят топли, болезнени, ни топли чувства към невъзможните. Не казвам, че в правилно, а че е така от наблюдения.
Тука се разпъват едни чаршафи с недоволни хора, уж белязани и травмирани, но студенина лъха от постовете.

По-скоро се забравя, че процеса на отсъкване, израстване, излекуване, преодолява е, е бавен и всеки върви със своя скорост и е на различен етап. Един от етапите е да се говори за това. Защо трябва да се начука канчето на някой споделил. Няма нужда.
Да, някои случки не звучат като кой знае какво,но ние имаме само няколко сухи факта. Нямаме цялата картинка, предистория, емоции и т.н.  няма как описание на подобен човек да се вмъкне в един пост. Даже и Бояна не може .  Дори безспорно престъпление трудно ще се опише в една страница, а тук говорим за много по-сложно неща.
Затова нека просто споделяме. Подкрепяме. И дотам.
Съвета за прекъсване на контакт и за продължаване на живота самостоятелно е абсолютно адекватен. Просто не е лесно, не става за ден два, нека звучи насърчаващо. А не осъдително.

Нямам чак такива токсични роднини, наистина. Но знам, че за много по-малко от прочетеното в темата съм прекъсвала отношения за години наред. И това е мнение и личен опит. Не може да търсиш и търпиш контакт, да слушаш обиди, а живееш в дом, който е наследен или имат дял тоскичните хора и да искаш спасение. Това просто не е възможно.

Ами това за ролите аз го научих от темата и всъщност сега като се вглеждам, го виждам кристално ясно. У другите де. У себе си по-трудно виждам грешките, макар че със сигурност следвам някой клиширан модел. Поне преди. Сега се стара да не го правя, но разбира се, преценката ми е съвсем субективна. Отделно избягвайки някои грешки, правя обратните.

Бианка, именно. Когато не си расъл в токсична среда, много по-лесно и бързо разбираш кога някой те настъпва, и реагираш бързо да се спасяваш. Затова ти е трудно да се пъхнеш в обувките на такива, които са израснали научени на изкривени граници на Аза и толерират много по-дълго. Еле па понеже вяеата им в себе си е прекършена, както писа Елфичка, първо прекарват едно солидно време в мисли, абе аз съм си виновна, че ме настъпаха. Бая време да се събуди от хипнозата и програмите от родителите. И таман надигне малко глава, понеже на непатили или неемпатични им звучи като жалване и жертва, пак му набият канчето. А в това време ти вече си си плюла на петите и си забравила дори нямаш вътрешни съмнения, които те карат да търсиш коректив от външни хора, ти ли си кривата или другия. което е супер и към това се стремим. Но когато човек в учен да се съмнява в себе си, не в себе си - ми в собствените си ВЪЗПРИЯТИЯ за реалността, учен да разчита само на чужда тенденциозна интерпретация - има нужда и търси външни мнения

Може, може да си права. И на мен нашите са ми чели лекции как няма начин да се справя, но кой да слуша...

Искам да попитам как бихте се справили с токсичен преподавател? Веднъж подадох оплакване и от тогава стана съвсем нетърпимо. Спрямо тази жена има безброй оплаквания (нещото, което ме успокоява, че не е на лична основа, а просто защото е луда). Та... оплакванията не вършат очевидно работа защото жената продължава да си преподава и да обижда учениците си, а от дирекцията вдигат рамене "че тя си била такава, пък била пред пенсия, пък нямало заместник". Почвам да си мисля, че цели уволнение, за да взема обезщетение... но и това не ми се вижда логично. Ако аз се разкрещя на клиент или го обидя ще бъда изхвърлена като мръсно коте, но тя може безнаказано да обижда цели класове?!

Пиши по-нагоре - жалба до РИО или МОН

То действието не се ли развива в Германия?Аз не мога да повярвам, че не са ѝ дали еднопосочен билет към уволнение. Но в случая решението е чисто практическо, тъй като не става дума за лични отношения - да се доведе до там, че да направи нещо, за което се уволнява дисциплинарно. Там няма да я пощадят според мен.

При нас новите хора са що- годе нормални. Аз се убеждавам, че човек трябва много да си вярва на шестото чувство. Първите впечатления никога не са ме излъгали. Дори години след общуване може да е, пак се връщам на първото. За една имах много неприятен вайб като се представяше на екипа,вмъкна нещо супер комплексарско, което няма място в работната среда. Наскоро ми донесе какво бил говорил някакъв колега (когото действително никой не понася и според повечето е супер нарцистичен) но тя как ме била ме защитила с инфо, което обаче разбра същия ден. Дошла си от седмици и вече плетеш интриги. Показва ми чатове и все насочва разговора към мен тънко, че да може той да ме наплюе. Вкарва някакви думи (има A2 отдавна в школа...) на езика, едва ли не не се сеща за българския еквивалент на страница, копче и други. Според мен ме mirror-ва. Това се случва импулсивно само при хора, живели дълги години в държавата, а не някой, посетил две нива в школа. Ох, дано не съм права,ама надали

Сред учителите не е рядкост да има комплексари и дори откровени садисти. Често у нас родителите ги харесват и им се радват, че са строги. Мисля, че това пречи да се вземат мерки срещу подобни вредители. Наистина нанасят сериозни щети.