Невъзможните хора в живота ни

  • 404 036
  • 7 489
# 4 005
Искам да попитам как бихте се справили с токсичен преподавател? Веднъж подадох оплакване и от тогава стана съвсем нетърпимо. Спрямо тази жена има безброй оплаквания (нещото, което ме успокоява, че не е на лична основа, а просто защото е луда). Та... оплакванията не вършат очевидно работа защото жената продължава да си преподава и да обижда учениците си, а от дирекцията вдигат рамене "че тя си била такава, пък била пред пенсия, пък нямало заместник". Почвам да си мисля, че цели уволнение, за да взема обезщетение... но и това не ми се вижда логично. Ако аз се разкрещя на клиент или го обидя ще бъда изхвърлена като мръсно коте, но тя може безнаказано да обижда цели класове?!
Не можеш ли просто да не и обръщаш внимание ? Гледай да я избягваш и изобщо не се конфронтирай с нея по никакъв начин. Аз бих постъпила така, бих стояла възможно най-далече. Според мен не е трябвало да подаваш оплакване, виждаш сама, че е станало по-зле за теб. Какво печелиш така ? Ако я уволнят преди пенсия ще е много гадно за нея. Все пак за да преподава толкова години сигурно е добър преподавател. Всеки понякога си изпуска нервите. И аз имах една такава преподавателка, която ми се развика и даже ме изгони от час, обаче аз си бях и виновна де, не си бях изключила телефоба и той звънна 2 пъти. На теб тази за какво ти се развика ? Не се занимавай, моят съвет е това.
Виж целия пост
# 4 006
Моят съвет е да си подбираш битките. Виждаш, че винаги има по някой кофти човек във всеки колектив, общество или каквото и да е там - семейство, работа, учене и т.н. При това забележи, че не зависи от държавата - хората са устроени така. Няма как да изправиш всички гърбици, така че се съсредоточи върху най-важното - да учиш, да завършиш, да си смениш работата.
Виж целия пост
# 4 007
Buttercake, жената се заяде в началото с мен заради уж неособено добрият ми немски, нещо което дори преподавателката по немски го оспори. Оная го изкара, че едва ли не трябва най-високото ниво на немски да знам, за да уча наравно с немците. Аз уча за нискоквалифицирана професия за бога, а не за лекар!!! Ако си бях замълчала тая щеше да си тряска ниските оценки щото тя така си решила и никога не бих си намерила работа след това. Понякога и склонената глава сабя я сече.
Виж целия пост
# 4 008
Е ти няма как да имаш ниво като на немците. Но и те са в правото да не ти харесват немския. Докачливи са много.
Мислех, че става дума за ученици и тя фи бие, написала си класове?! На мен ми звучи като изкукуригала злобарка, но това е лично мнение.
Аз съм имала даскал, който от позицията на времето си мисля, че е нарцис. Но той не викаше по нас, просто пускаше ехидни коментари (на ученици в гимназия...), правеше директни сравнения по гаден начин, подиграваше се дори при грешки и беше инфантилен като цяло. Викаше на черното бяло и се съгласяваше, че д-р Фауст е не знам какъв си (нещо адски нелепо беше) Имаше smirk, който не слизаше от фейса му. Тази бабка ви крещи на всичките, доколкото разбирам. Не че не е гадно и не е тормоз, просто гледай да избуташ годината и да я забравиш.

Това с оценките може да се оспори. Там си има практики, можеш да поискаш да отиде при друг проверяващ и ако има повече от единица разлика - при комисия. Мислила ли си да се възползваш от това?
Виж целия пост
# 4 009
Че то и в България си има практики. Подаваш молба и те оценява комисия.
Виж целия пост
# 4 010
Buttercake, жената се заяде в началото с мен заради уж неособено добрият ми немски, нещо което дори преподавателката по немски го оспори. Оная го изкара, че едва ли не трябва най-високото ниво на немски да знам, за да уча наравно с немците. Аз уча за нискоквалифицирана професия за бога, а не за лекар!!! Ако си бях замълчала тая щеше да си тряска ниските оценки щото тя така си решила и никога не бих си намерила работа след това. Понякога и склонената глава сабя я сече.
Ох, разбирам те Ариел. Тегаво е. Аз също често се чувствам дискриминирана, защото съм от източна Европа (работя в западна компания) и макар да не им отстъпвам по резултати и знания, даже често се допитват до мен, еми ...моята заплата е най-ниска и като цяло върлува някак мнението, че източноевропейците не разбират колкото западняците. Относно езика, нормално е да не говориш, като месните, а и кой го очаква това от теб ? Би трябвало да проявят разбиране. Аз поне за езика не съм имала проблем, нищо че не го говоря добре.
Аз отново бих те посъветвала, ако можеш да я избягваш и да избуташ там обучението без сътресения.
Виж целия пост
# 4 011
Янтре, така е, но тук е малко "гарван на гарван око не вади". Докато там си прашинка, един факултетен номер. Аз даже се учудвам, че изобщо има "лично" отношение към студентите си. Обикновено изобщо не те знаят по име, но може да имам опит с друг тип специалности и големи потоци, не знам.
Виж целия пост
# 4 012
Ариел, доста такива като нея ще срещнеш, това им е национален спорт 🙄

Ако пак ти каже, че езикът ти не е на нужното ниво, кажи й, че ако ти е на по-високо ниво, няма да стоиш в нейния клас.

Въобще измисли си подобни реплики да ги затапваш. Мълчанието се счита за слабост, както и аргументирането, да не говорим за емоции.
Научи се и да mirror-ваш: да вербализираш нейните емоции. В случая можеш да я попиташ дали се чувства unterfordern, че преподава на чужденци 😁.

Много са така, на всички нива. Даже и на родителска среща в ДГ има подобни изцепки 🙈
Виж целия пост
# 4 013
Не е само в Германия,бътеркъп добре го каза.Има много комплексирани и нещастли хора,чийто радост е да се мислят за по-велики от източноевропейците защото са се родили германци,австрийци и т.н.
Не се гордея с това,но някой път избутвам напред факта,че мъжът ми е местен за да получа по-добро отношение.И се мразя заради това после.
Виж целия пост
# 4 014
Ариел, да беше написала отначало, че става дума за гледане от високо за недобър немски. Пак добре, че не ти е казала да си ходиш откъдето си дошла, защото и това ще го има. Или че детето ти не може да отиде на рождения ден на друго дете, защото не знае добър немски. Или пък да си говориш на детето на друг език, не на техния. Ооо.

Това си е съвсем нормално за Германия, Австрия, Швейцария. БютифулМ се мрази, че  намесва мъжа си, за да получи по-добро отношение. Аз нямам такива скруполи. Веднага спират всякакви коментари към теб (освен ако не заговориш на източноевропейския език пред тях). Ако някой си мисли, че в България е патриархално обществото, да се премести в немскоговоряща страна и да види какво е.

Другото е, че и в Америка е така, даже и в България е така. Като ти заговори някой на лош български или със силно фамилиарничене, което не отговаря на типа познанство и веднага се опитваш да се отървеш от този разговор. Да, дискриминация е, но не случайно я има. Сред тези българи с лош български има и такува, които говорят наистина добре българския език и към тях нямаш причина да си дискриминиращ. Навсякъде е така - в едно общество се интегрираш първо чрез езика.
Виж целия пост
# 4 015
Тези, дето мразят източноевровропейците са допълнително към тези, които имам предвид.
Аз съм била свидетел как немците помежду си говорят на подобна плоскост.
Също коментирахме скоро с бащата на съученичка на сина ми как той културно и възпитано направил забележка на съседа си за паркирането и онзи му се развикал и се опитал да го направи на бъз и коприва. Та коментирахме, че ако бащата пръв се беше развикал, съвсем по друг начин е щял да протече разговора.

Заради имената мен ме мислят за немска рускиня. Имам откази за работа заради езика, но за позициите наистина трябва нейтив. Т.е аз сама отчитам, че това е мой недостатък, не е от дискриминация. Става въпрос за коректури или рекламни текстове,  въобще доста немци също не го могат.

Имах възрастна колежка, парите не й достигаха. Разбирахме се, взимаше ме с колата за една отсечка. Един ден ме попита защо като чужденка взимам повече от нея.
Казах й, защото съм учила повече от нея 🤣
Не й се обидих.
Виж целия пост
# 4 016
Цитат на: Бор_яна link=topic=686117.msg43535205#msg43535205[url
[/url] date=1632724371]
Не ви разбирам какво искате, та спирам да се обяснявам.
Но търсейки причини, оправдания навън, в другите, не се помага на никой.
Двамата с мъжа ми бяхме на различни позиции, той да не хвалиш ,да си вечно недоволен и сочиш грешките директно, силно.Това помагало да вървиш напреди да искаш още.Аз съм да се казва истината, посочват грешки но и поощрява, да казвам "ти можеш" , "ти успя"  и  го правя  и сега.
Човек има нужда да го харесват, но като не го  - не става алкохолик от това.Повечето имат "жилка" викаше баба, имат в рода си алкохолици.И не са ги възпитали като себе си, предопределят други неща.
Няма как човек да се "движи" ако го оправдаваш напълно, замазваш  грешки и виниш околните за тях.
Пък сега всеки с интернет и  информация, не е затворен в Долно нанагорнище  насред нищото и да познава само което има.Та не те предопределя само родител.
Ще чакам да видя как подкрепяте.
Изобщо не вдяваш, че говорите за различни неща. Най-късата клечка я теглят именно хората с токсични майки. Това не гадже, приятелка или колежа, която срещаш в период, в който вече си формиран като личност, това е майка ти, която има пръст в изграждането на личността си. Има проблеми, чиито корени са в детството, а едва ли има нещо по-травматично от това да растеш с майка, която не умее да обича безусловно. Ние, които сме израснали с нормални майки, много трябва да си напрягаме въображението, за си представим какво им е в душите на онези, които не са имали нашия късмет.
Виж целия пост
# 4 017
Не споря.Възможно е нищо да не вдявам.
Може   и да вдявам нещо все пак ,като човек, видял пътя до края.
Надценява се детството исках да кажа.Има достъп до повече източници  и виждаш нормалното, не си ограничен с мама  и какво тя казва и иска.Може да влияят  и гени, да оформят .
Не омаловажавам наследството, детството, но не преувеличавам.
Всъщност с майка си не съм общувала много, тя все на работа ,баба имах да си дърдорим.С нея съм споделяла.
Имаше въпрос за момиче ,дето бащата отхвърля като служител във фирмата си.В този случай(много от богатите го правят) се отива другаде , по възможност в същия бранш и  климат, доказваш се от позиция едно се и връщаш .Вече не става дума за дете.
Не става дума за деца и тук, вече са големи хора.
Според мен не  е услуга да сервилнича  пред човек, страдащ от демони, майка в случая и неподкрепян.И аз не съм. За средно ,което е задължително ,целувах ръка на баща си аз издръжката за седмицата или месеца там.Защото я поднася и няма как. Бягах една нощ, но се върнах, че без средно пък и на онова време бе  на никъде.

Зависи от нагласи ,характер, съпротивителни сили. Но ако ми обясни някой как помагаш, като потупваш по рамото и казваш, те са виновни, всички са виновни, ти си продукт на тормоз и без любовие.
И пренасяй нататък недоволството, няма лошо.
Обичам си децата и съм искала още, ако имах финансите , вече съм се оттеглила, не решавам въпроси.
И има тема - пиша, нямам работа , ако можех да работя нямаше да съм тук въобще.
Виж целия пост
# 4 018
Този възрастен не се буди на 18 завършен индивид, този възрастен е формиран в семейството си и под влиянието на майка си. Това е масовият случай. Самооценката на човека е базирана на това, което е срещал в детството си, съпротивителните му сили са се формирали тогава. Ако майката не умее да обича безусловно, едва ли има нещо, което да компенсира тоя дефицит. Много работа е нужна, за да се оправят по-дребни пропуски и дефекти във възпитанието. Това не са лигави хора, на които все другите са им криви, това са хора със сериозни дефицити. Не казвам, че е непоправимо, но се иска осъзнаване на проблема и много работа върху него.
Виж целия пост
# 4 019
Този възрастен не се буди на 18 завършен индивид, този възрастен е формиран в семейството си и под влиянието на майка си. Това е масовият случай. Самооценката на човека е базирана на това, което е срещал в детството си, съпротивителните му сили са се формирали тогава. Ако майката не умее да обича безусловно, едва ли има нещо, което да компенсира тоя дефицит. Много работа е нужна, за да се оправят по-дребни пропуски и дефекти във възпитанието. Това не са лигави хора, на които все другите са им криви, това са хора със сериозни дефицити. Не казвам, че е непоправимо, но се иска осъзнаване на проблема и много работа върху него.

Абсолютно! Нищо не може да компенсира липсата на майчината обич. Мой близък познат с който съм отраснала, под тежестта на нарцистична майка (каквато е и моята), завърши висше, ожени се, създаде две прекрасни деца (да са му живи и здрави), на него светла му памет не издържа и се самоуби. През годините се лекуваше, споделяше, страдаше, но безутешно. Няма лек за това, хора! Разберете ме правилно. Дори и силната психика. Е, колко да си силен за това!? Не знам дали има по-смазващо, като изключвам загубата на близък. Най-важните години от живота и то под тежестта на най-важния човек. А това е само един случай сред многото. Знам още, но и един е достатъчен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия