Невъзможните хора в живота ни

Златното дете, ще развие вина, ако успее да се откъсне от нея. Докато е с нея, то ще бъде манипулирано, че те двамата са добрите, а другите са лошите , че са жертва и т.н.

За жалост несъзнаваното на нормалните хора не работи така. Дали се осъзнава или не, вината е там, а с нея и наказанието. Дали наказанието ще е злоупотреба с вещества или нещо друго, но ще го има. Това си важи да всички хора, които правят нещо лошо и имат съвест, така работи човешката психика. Затова по-разумният избор е човек да е добър. 

Чудя се последните дни, има ли нещо като липсващият психопат....т.е. чрез пасивно-агресивно поведение и физическо неприсъствие да упражняваш тормоз над детето си или децата...не съм сигурна как точно да го формулирам дори. Няма и кукла на конци, която да въздеиства от името на психопата. Много е неуловимо.

Да, възможно е, като изтръгнеш от себе си напълно чувството за вина спрямо психопата и му покажеш тотална липса на страх.Така му се отнема всяка възможност да манипулира другия и се отправя на лов за друга жертва.Те не виждат другия нито като жертва, нито като мишена.За тях той е само обект с нужната за извратеното им съзнание емоция, която умишлено провокират.Когато емоцията липсва, на тях не им е интересно.Дали агресията им ще е активна или пасивна, от жертвата зависи да не се поддава на провокацията, не от психопата.Така се оцелява.Жалко за следващата жертва, но оцеляващият не трябва да се интересува от това.За съжаление, когато един човек е видял лицето на истинското зло, дори за миг, той никога повече не може да повярва в доброто.Това е истинската загуба за жертвата.Тя е духовно ограбена.

Не може, факт е
Затворена съм, цинична, като цяло имам си доста негативи, които ще нося цял живот...

Психопатът оставя у жертвата спомен, който може да я управлява и без той да прави нищо. Така както пишат, че майката психопат може само да погледне вече порасналото дете и то да изпита тотален ужас, то може и да не го погледне, може даже да не е там. Достатъчен ти е страха, напрежението какво ще измисли, кога ще появи, какво е казал на някой... Та параноята, страха са неуловими, може да са с причина, може и без, но как да знаеш това. Така терорът продължава. Затова казват, че възстановяването продължава цял живот.

Като например да 'настройва' или 'привлича' към себе си 'златното дете'? 
Бояна, като те чета, все едно за моя 'психопат' говориш.  /не че съм го 'диагностицирала' като такъв де/.

Като чета тук - аз такива драми не съм преживявала, слава Богу, но баща ми е властен и по-студен тип, макар и безкрайно грижлив, но само когато му играеш по свирката.
Без в детството ми да ме е бил или да се е карал много - допреди 10-тина години изобщо не можех да споря с него, той винаги така авторитарно и убедено се намесва където прецени, че човек трудно го оборва.
Най-мъчно ми беше, че в спор между мен и ММ застана на негова страна... но си направих изводите. Няма как да воювам с човек на 80 години, не се знае докога ще сме заедно, но вече съм по-дистанцирана

Аз също определям моя баща като невъзможен човек без да е психопат.Като малки не ни обръщаше особено внимание,груб и недодялан е в обноските си,но съм сигурна,че ни обича.Проблемът муД е,че вижда света в черно-бяло.Всяко нещо,което излиза извън определената от него рамка,е отхвърнено с агресия.Не може по никакъв начин да контролира негативните си емоции,вика крещи,обижда.Към най-близките си хора не е агресивен,само към външни.Не може да работи с хора,заради безумното си поведение.Няма приятели.Държи се и неадекватно в присъствието на внуците си-позволява си да обижда снаха ми в присъствието на детето и  Всичко сме пробвали-и с лошо и с добро.Бях го завела на терапия,но терапевдката вдигна ръце от него.В момента и аз съм вдигнала ръце.

Още едно включване от мен.

Бояна, по стечение на обстоятелствата, преди няколко дни имах възможност най-накрая да се свържа с една далечна роднина, с която опитвам това от години. В общи линии, потвърди всичко, което помня, като се оказва, че и към нея е имало подобни изстъпления, но поради далечната връзка, тя е съумяла да изолира не само родителите ми, но и всички, които участват и поддържат схемите им.

Това, което ме остави безмълвна, обаче, е фактът, че досега, се оказва, че родителите ми продължават да се свързват с всякакви роднини, приятели и съседи (въпросната родственица живее от години в чужбина) и да им говорят такива потресаващи неистини за мен и моето семейство, че умът ми не побира как човек може да измисли и да се занимава с такива работи на стари години. Говоря за грозни, уронващи авторитета и изобщо - човешкото достойнство лъжи. На хора, с които от години не поддържам връзка и които си имат собствени животи, за да се интересуват какво правя, каква съм или не съм според моите родители. Много странно ми се вижда, но го отдавам на тази мания за контрол и подаване на "правилната" според тях информация.

А защо ровиш? Това вече не те касае. Какво те интересува, какво говорят родителите ти? Не могат вече да те засегнат, освен, ако не им позволиш.

Кришка, както обясних в един предишен пост - имах нужда, чисто човешки, да (си) изясня някои неща откъм спомени. Когато аз помня, например зверски бой пред 15 роднини, но майка ми и баща ми отричат и  ме наричат лъжкиня, 10 от въпросните роднини не помнят, 3ма избягват темата, двама потвърждават - и това е само един от много случаи,в които представите ми са били 'нагаждани' - ами да, нужно ми е да си сверя часовника, защото е много неприятно да си расъл с убеждение, че:
1. не ставаш за нищо
2. не помниш правилно
3. не можеш да разчиташ на собствената си преценка за нещата

Ровене чак не е, но се появи възможност да се свържа с този човек, който беше доста встрани от цялата неразбория и можа да даде обективно мнение по темата. Това ми стига. Просто уточних, че се изумих от нещата говорени зад гърба ми. Странно ми е какво мотивира хора да отделят толкова време за такива манипулации, представления и злонамерени театри. Но нали темата е за психопатите 

Забавляват се хората явно, раздялата не им пречи, напротив, помага да си творят историята.
Надявам се, че си по-спокойна щом вече си наясно, че не си си измисляла. Пак отварям врамата да се прегледаш ако имаш съмнения, за да не те мъчи мисълта, това прилича на някакво самонаказание и самоизтезание, което са ти завещали. Може да продължи вечно ако не кажеш "Край".

И по този повод, но не като коментар към теб, babunka,  има един много интересен феномен. Той не се наблюдава само при роднини на психопати, а при много други случаи на преживели кошмар или лошо детство дори. Някои хора не могат да победят случилото се и все се връщат, даже някак се държат за него. Сякаш без това животът им ще остане пуст. Защото, за да преживее трагедията жертвата осъзнава, че преживяното е нещо специално, което я отдалечава от останалите хора, понякога в превъзходна степен, друг път просто отдалечава. Но има риск в един моменти единствените хора, които да разбират такъв човек да са неговите мъчители, да са единствените, с които продължава да се чувства свързана истински емоционално.

Та като външен на тези случаи човек и с ясното съзнание, че отсрани винаги нещата изглеждат по-лесни, бих казала на всеки – тегли чертата на всичко това и си живей живота, толкова щастливо, колкото можеш. Пък разглезените хора може трудно да намерят нещо, което да ги екзалтира, но един човек живял в кошмар може да се радва дълго време и на това колко нормални са повечето хора. защото всеки е особен, но за щастието повечето хора са си съвсем обикновени и нормални, и с тях отношенията могат да бъдат нормални. Ако миналото остане където му е мястото. 

Благодаря ти, Бояна. Изключително добре си синтезирала всичко, което би могло да се каже по темата. С ръка на сърцето мога да кажа, че (и) при мен имаше такъв момент в продължение на години. Къде неосъзнат, къде - не толкова, но действително се имах за спешъл сноуфлейк  докато един ден, търсейки подкрепа (с други думи: съжаление) от много необичайно място, вместо това получих заветното 'зЕми се в ръце, нито си специална, нито толкова важна, че само с твоите глупости да се занимават хората и изобщо - слез на земята' и това определено ме извади от тази дупка на въртене в един и същи порочен кръг на (само)съжаление.

Сега, за първи път съм на място, в живота си, където вече не нося огорчение и/или озлобление за случилите се неща. Надявам се на прозвучи глупаво, но ми става мъчно за тези неща, които чух по свой адрес, защото просто не искам да съм причина някой да злобее изобщо. Нито съм толкова интересна, нито важна, за да си слага някой грях заради мен. Това е всичко. 

Това със загърбването и тегленето на чертата го разбирам само донякъде - нали аз съм същият човек, не съм се преродила, без да помня миналото си. Човек става по-мнителен, по-недоверчив, и както Бояна чудесно го е казала - единствените хора които го разбират, са неговите мъчители. Другите отстрани ще ти кажат - стана кисела и невротична, с теб не може вече да се говори. А за причините - никой не се интересува.