Почвам от сега да си мисля,кои от приятелите ми биха дошли,ако ги поканя на рожден ден, само,за да се наядат и да си пийнат порядъчно /щото вероятно,ако са трезвени ще им е скучно с мен/.
Да знам,да не каня такива хора на моя рожден ден.
П.С.Като студентка бях поканена на рожден ден на момето от съседната стая.Нямах пукната стотинка,абсурд да му купя подарък,нямах с какво.Той и не очакваше,де.
Рових из багажите за някое спасително подаръе,но намерих само един буркан с компот от праскови.
Имах половин кофичка кисело мляко и едно яйце.А сред подправките като по поръчка изпадна пакете нишесте.
Съквартирантката ми даде чаша и половина захар назаем, а другата малко брашно.
Направих торта и я украсих отгоре с прасковите от компота.
Като влязох с тортата при рожденика,той се усмихна и ми каза,е от дете не е имал торта на рождения си ден.Много беше щастлив.После всичките му гости тка ме бяха запомнили-момичето с тортата...И до сега като се видим все за тая измислена торта ми споменават.Е, бяха му подарили пуловери,скъпо уиски и т.н.Аз нямах такива възможности.За сметка на това на моя рожден ден той дойде с китарата си и доведе няколко приятели,всеки с музикален инструмент.Имах жива музика и това ми беше най-големия подарък.Едно от момчетата тъкмо си беше продало саксофона, за да си купи друг,по-хубав,но едва на следващия ден щяха да му го донесат.Цяла веер танцува с една моя приятелка-всички други или свирехме или пеехме...после тя ми каза,че никога не се е чувствала толкова специална,при това на моя рожден ден.
Когато имаш пари е лесно-плашаш и не мислиш.
Когато нямаш пари е по-инстинско-намираш варианти, които с пари не би могъл да си платиш.