Чудех се дали да пиша , но ви чета отдавна и ви чувствам близки ... Нужно ми е някой да ме побутне в правилната посока ...
Имам съпруг , който би се сторил прекрасен на всеки отстрани . Изглежда чудесно . Обожава детето . Живеем добре . Ако обаче не съм аз да го бутам и натискам няма да мръдне и крачка напред .
Тотално сме различни като светоусещане ...
Досега си мислех , че гледаме в една посока . Имаме страхотно дете , хубава къща , нямаме сериозни проблеми ... но аз не съм щастлива с него . Никак . Просто ми е ... пусто ...
Сега сме на път да направим нещо , което беше дълго чакано и мечтано . На финала сме . С две думи - направих така , че той да има собствен бизнес , негово местенце в което вложихме доста пари ... и вместо да е най - щастливия човек на света , около него не се живее
Парите ги дадох аз . По принцип изкарвам , около 10 пъти повече от него . Прекрасно се справям сама с пари , дете и т.н.
И ми писна . Дълго е . И отегчително за разказване . Но се питам - трябва ли да си затрая. Пак ... за кой ли път . Защото ми се иска да си хвана шапката и да го оставя да си троши главата .
Сещате се защо се чудя ... заради детето . То го обожава ...
Каквито и съвети да дадете - ще са от полза . В хода на темата ще пояснявам каквото не е ясно ...