Бихте ли помогнали на човек, когото не познавате?

Не съм чела цялата тема, но мисля, че хората помагат. Може да е един от десетки, но все пак не сме толкова озверели. Обикновено жените по-често предлагат помощ. Сякаш по-състрадателни са.
Аз в този случай бих помогнала или най-малкото бих обърнала внимание на останалите, че човека не е добре, за да може да се включат и някои по-силни мъже, ако се наложи някой да го повдигне и да го закараме до болницата.

Имам и един весел случай, в който оказах помощ. Една сутрин вървя към сергийката от която си купувам плодове за работа. На около няма и 10 метра съм от нея и виждам как продавачката хваща един кашон с ябълки и без да иска го обръща. Всички ябълки върху земята, по платното, първата кола се опита да заобиколи. Жената ги погледна, ама й се плачеше, целия кашон беше изсипан. Започна да ги събира. Един дядо беше около нея и той започна, междувременно стигнах и аз започнах, след мен още 2 жени се включиха. Колите спряха и даже не свиркаха, изчакаха ни, събрахме ябълките обратно в кашона - всичко за няма и 3-4 минути.

Ами то май това ни е проблемът - че все чакаме някой друг да започне пръв. След това и останалите се включват охотно.

Помагам и на мен са помагали. Като ученичка два пъти ми се случи да припадна в градски транспорт. И двата пъти хора около мен ми помагаха, събираха ми нещата и ми отстъпваха място. ММ миналата година излезе на един светофар, защото видя, че две коли зад нас някакъв отваря вратата на една жена и замахва към нея. Онзи започна да отстъпва назад и да се оправдава, само като видя, че идва мъж към него. Редовно помагам на майки с колички по стълби. На мен също с количката предимно жени ми помагаха по подлези. Не че не можех сама, но все още ми е странно как жени с токчета са готови да помогнат, а мъжете често минаваха с поглед надолу.

Ами защото когато се опиташ да помогнеш обикновено се случва следното - да ви помогна. - ама не, не аз мога и сама. - не, не, ще ви помогна. - ми, то аз съм свикнала ..... и едно такова напрегнато, сконфузно, предлагаш помощ, отказват ти, ти настояваш и в един момент започваш да се чудиш не ставаш ли нахален настоявайки да дадеш нещо нежелано. Заелязала съм че мъжете се отказват по-бързо. Аз самата съм го правила когато бях с колички.
Случка от преди няколко месеца. Имаме в селото едно семейство, мъжът е в инвалиден стол и непрекъснато е с дъщеря си и жена си. Познаваме се само визуално, той често се опитва да погали дъщеря ми когато се разминаваме по улиците. Една вечер ги гледаме - опитват се да пресекът ( неправилно, защото само няколко метра в страни имаше пешеходна пътека и е пригодено за колички ) и гумите се заклещили в отводнителния улей. Стола се управлява с бутони, обаче просто нямаше начин да го мръднат без да се повдигне. Голямо суетене и мислене, гледахме ги няколко минути докато наближим. Мъжът ми предложи помощ. Двете жени заотказваха разпалено, като продължаваха да натискат хаотично клавиатурата за управление. След няколко изречения на настояване и отказване мъжо повдигна и избута количката и им реши проблема. Благодариха, разменихме по още някоя дума и всеки си продължи. Щеше да е много по лесно нещата да се случат без спор. Видно е че имаш нужда от помощ, сигурно ще се справиш с доста усилия и нерви, ама като ти предлагат да ти улеснят живота - приемаш, благодариш и утре правиш същото за някой друг. Станали сме доста затворени и мнителни и трудно общуваме. Според мен от там идват всичките тия давам/отказвам и редно/нередно.

Винаги, когато мога.  Или поне така беше преди...

Наскоро се прибирах от магазина и на входната врата паднало едно младо момче. Побутнах го, викнах му... никаква реакция. Идва един съсед, спира се и той, започна да му бие шамарчета.....отново без реакция. Звъня на 112, обяснявам че има припаднало момче, не мирише на алкохол (съседа ми го подуши и каза, че не мирише), давам адреса и чакаме. През това време с моя съсед правим опити да установим контакт с припадналия. И докато чакаме бърза помощ, минава една жена от квартала и ни пита какво се е случило. Ние притиснени и казваме, че на входа има непознато момче, което най - вероятно е припаднало и чакаме бърза помощ. Идва тя, вижда лежащия и почва да вика: Владо, Владооо, нищо не става от теб    Та въпросния Владо всъщност имал коронен номер, да пие по 5 - 6 водки на екс, става да си тръгва и просто някъде по път се отрязва, ляга (или пада, както му дойде), поспи малко и като поотрезнее, вземе че си тръгне. Добрееее, поне не е инфаркт. Донякъде се успокоих, но взе да ме притеснява една мисъл, ами ако вземе да се събуди преди да дойде линейката и си тръгне.    Ще дойдат и може да ме глобят. И така докато се притеснявах, те взеха, че дойдоха. Обяснихме на лекарката ситуацията, казахме че вероятно може да е алкохол, за което сме разбрали в последствие, но не може да установим контакт с него. Тя започна да му говори, да го побутва, но не, той направо като умрял. По едно време се размърда и вдигна ръка към нея, тя го прие като знак за агресия и веднага извика полиция. Аз се потя още повече, сега пък и полиция намесихме  . Идват хората, опитват се да влезнат в контакт с човека, но той абсолютно неадекватен. Ясно е, че ще го взимат, но къде? Нямало вече изтрезвително, а в него няма лична карта и не могат да го вземат и болница. И започнаха да спорят, всеки вика на другия: Вие го вземете и те така. Накрая от Пирогов приеха да го приберат, донесоха носилка, няколко човека го вдигнаха, а той пияничкия се намести на носилката (явно реши, че вече си е в леглото) и трънаха. Сто пъти съжалих, че ги извиках, макар че нямаше как да знам (тая водка верно не мирише  ) Полицаите любезно ми благодариха за отзивчивостта, а аз не знам защо изпитах вина, че съм станала причина да се изхарчат държавни средства за редови пияница.

Та това беше последното ми участие в спасителна мисия от подобен род. 

Помагала съм, на мен също са помагали.
Миналото лято, когато с ММ катастрофирахме, бяхме и с още една приятелка. Та едно момче спряло с колата си, взел ни с приятелката и ни е закарал в болницата. Буквално ни е спасил тогава.
Зимата. Подхлъзнах се и паднах много лошо по гръб - изкарах си въздуха, ударих си главата и двата лакътя. Уличката (до един блок) - празна, никой! Първата жена, която мина, веднага попита имам ли нужда от помощ, но вече се бях поосвестила и се изправях.

До скоро помагах на всички, след последния случай, може би няма да е баш на всички.

Преди около месец, слизам от автобуса, пред мен една баба на видима възраст около 80, на последното стъпало се хлъзна и много лошо падна. Аз слязох след нея и и помогнах да стане в същия момент минаха едни цигани които взеха изхвърчалата чанта на бабичката и побягнаха. В  този момент изнемощялата бабка почна да ме удря с бастуна, за благодарност, че съм и помогнала, почна да ме кълне, че съм била с циганите и, че съм я спънала за да падне и да и помогна, а те да и вземат чантата.

Миналата седмица водихме Емма да й пробият ушите по нейно желание и мрънкане. Има фобия от игли. Веднага след пробиването нищо не стана, но в близкия магазин й прилоша. Баба й веднага я изведе и сложи да легне на диванчетата на кафето отвън. Целият персонал заедно с управителя се притекоха. Донесоха вода, през 5мин минаваха да питат дали имаме нужда от нещо, дали е добре. На финала не ми поискаха парите за сладоледа, който изяде. Не бях попадала на такива хора, уникални.

Зимата на една жена в метрото й прилоша. Вдигна я един, друг даде вода, трети се свърза с ватмана, който се свърза с полицаите на следващата станция, които я чакаха да помогнат. Не тръгна, докато не му казахме, че жената е слезнала и при полицаите.

Има надежда

Винаги ще има добри хора! 

Какво му беше в крайна сметка на мъжа?

Помагаме си, ние сме състрадателни хора, но както някой горе писа, имаме нужда от някого, който да поеме инициативата. След това нещата се случват бързо, ако не е намесена Бърза помощ.

Бихте ли помогнали на човек, когото не познавате?


- Да , бих  тъкмо няма да съм 'затормозена' от очаквания 

Миналият месец на изхода на Варна една кола ме блъсна леко,  но понеже те караха многа силно, от удара бая се въртяхя пред мен и аз си изкарах акъла.  Веднага взех да си търся телефона,  защото бях сигурна, че има пострадали. И докато рева и си ровя в чантата изведнъж някою взе да крещи и да блъска по колата и да се мъчат да ми отворят вратите- колата била пълна с мангали. Нямате представа какъв ужас беше, добре че от нищото се появиха 2 момчета и набързо натикаха циганите в солата им, а после стояха 40 минути с мен на пътя да чакаме КАТ.

Хубава тема.Помагам, по-често на мен ми помагат. Преди припадах в градския транспорт като студентка в София, после все се шегуваха моите приятелки, че винаги до красиви мъже, които ми помагат, бяха ме свалили на спирката, донесли ми вода и мокри кърпи. Понякога хората се притесняват, пасивни са, но ако помолиш, вероятно няма да откажат, поне на мен никога не са ми отказвали, когато помоля за помощ за количката например.

Дано повече хора помагат на ближен в беда. Моите лични наблюдения са,че в повечето случаи за съжаление, хората се правят на ни чули ни видяли. Помогала съм на хора в нужда и далеч не с надеждата ,ако ми се наложи да ми се върне и на мен.
Последната ми случка е от зимата, водя дъщеря си на училище 7:30 сутринта. Както се возим в блъсканицата , изведнъж тя се разплака и каза че й е лошо . В следващият миг се свлече, нямам идея как се събрах емоционално , но си вдигнах хлапето и за щастие спирката наближаваше та успях да я извлека от мотрисата - САМА. На столчетата отвън я сложих да легне и започнах да я събличам, тогава една жена се приближи и ме попита дали имам нужда от помощ. За щастие детето се беше окопитило, аз също. В този момент нямам идея дали съм имала нужда от помощ и каква точно, но по-късно през деня се замислих, че никой в претъпканото метро не ми помогна. Ами ако детето ми беше само???? И не не съм циганка, пардон ромка