Все нещо недостига...

Прочетох темата отгоре отгоре. Но ми прави впечатление, че ви липсва спойка (освен детето и секса). Всеки е хванал на някъде самосиндикално....все едно сте ергенчета. Колко вечери в седмицата сте заедно и колко сте по отделно с приятелите си? Не, че семейните трябва да са 24/7 г*з до г*з. Да, имате общи вечери, срещи през деня, но нещо не ми лъха на емоция....сякаш го правите протоколно или поне той го прави така. На мъжа ти у вас му липсва усещането за дом и това се отразява във всяка сфера, свързана с дома. Например в храненето. Другият вариант е, че ако стои доста време вкъщи, заради естеството на работата си.....може да му е писнало от еднообразието в обстановката. Но това с нежеланието да му готвиш и да яде - нещо не ми се вписва.

Не разбрах съвсем сами ли работите? Без шефове, без персонал и живи контакти през работния ден?

А това с киселеенето на мъжа е отвратно. Познавам такъв мъж и като влезе в киселата си фаза - така се омотава и изгубва в това си състояние, че може да откара така поне 2-3 месеца. А околните търпят ежедневни мрънканици, кофти настроения, кисели муцуни, заяжданици, иронии, дрънканици колко всичко е черно....е, никой нормален човек не може да издържи такова поведение толкова дълго време...и неусетно киселяците ни изпиват енергията и доброто настроение и ни превръщат в едни от тях. Когато киселеенето е рецидив - няма спасение. И изходът е само един

Tука и аз разбрах за какво говориш.  Дано мъжът на авторката да не е чак такъв кривоч.  Че това наистина са енергийни вампири. Трябва им 24/7 някой да ги убеждава колко е хубав светът. И пак няма полза.

Учителят по йога каза нещо много умно: най-големият проблем на хората е, че чакат проблемите да свършат, за да бъдат щастливи, а те проблемите никога не свършват. Най-добре се оценява за какви глупости се ядосваш, когато ти се случи по-голямо нешастие, да кажем от липсата на комуникация. Тогава вече виждаш какъв си глупак и колко лесно е било да не е така.

Авторката, какво си го заръфала горкия ти мъж, не му даваш мира. Трябват ти още две-три деца и хубава лопата, да копаеш на нивата от сутрин до вечер. С тази енергия, дето си го заяла, по една къща на ден можеш да строиш, тухла по тухла и малко ще ти е натоварването. Спри се и си намери някакво енергоемко занимание.

Подобни теми винаг ипредизвикват особен интерес, съветите винаги са еднакви.
После авторката се кротва и така.
Само из форумите битуват идеалните семейства, дават се трезвите изтъркани съвети. Реално обаче всеки човек си намира мястото сам. Дали ще свикне, ще приеме, ще намери таен изход - няма значение. Съвети тук не могат да се раздават.
Понякога в едно семейство отношенията се установяват точно наопаки на очакванията на самите половинки или на вижданията на околните. И това е защото нещата никога не са черно-бели, има и цвят.
Та към авторката - дано скоро си намерите вашия път, заедно, разбира се. 

Разбира се, че няма идеални семейства! Почти всяко семейство минава през една или няколко такива кризи, които най-често са свързани не толкова с някакви грехове на другия партньор, а с личностова криза на първия, и той се отдръпва или направо започва да говори за развод или раздяла. Ако имат късмет, минават благополучно през изпитанието, ако ли не... лошо. Но трябва и двамата да искат да си оправят отношенията.

Но доколкото разбирам от авторката, според нейния мъж проблем няма. Така че той няма да се захване да оправя нищо.

Тогава стигаме до нещо, което си струва да се направи - човек да започне да променя себе си, за да може да се промени и другият. Не да му се мазни или нещо подобно, а да се запита в какъв човек се е превърнал той самият и дали би се харесал, ако е на мястото на партньора си. Струва си като си видим кривиците, да ги изправим или поне да се постараем да ги изправим. Дори нищо да не се промени като отношение у другия, поне ние самите сме направили нещо хубаво за себе си.

Това не е за всеки работа.

По принцип пълното щастие е по-скоро философска категория. Идеалното семейство също. Няма пълно щастие. Има път, който се нарича живот и който според умствения багаж се осмисля и изпълва в търсене на щастие. Много от нас са си спестили дерзания и крайна цел постигане и намираме  щастието в малките неща, които виждаме и преживяваме по пътя си. Така се живее добре и спокойно. Семейно също.

Кучето замина на село, защото в града лесно се забелязва от доброжелателни съседи и трябваше данък да му платят. Даже бяха две кучета, на едното "дадохме" бибата дори по едно време. Живи и здрави са 

не и двамата сме един дол дренки, разглезени, гледани - родителите всичко са ни дали, купили, помогнали, от нас се иска само да работим в нашите си фирми и да си гледаме детето. На което бабите и дядовците пак прекалено всичко купуват. Но мъжът ми живее в къща, която е на моето семейство, малко му е кофти, може би иска аз да живея с него в неговия апартамент (в който има баба и дядо!) и така ще му е по-добре, но аз в апартамент - след опита ми да живея в апартамент, бил той и 200 квадрата (8 месеца от целия ми живот)...повече не! 
Въпросът е,че и нашите са си с тяхно мнение и се опитват да наложат на зетя някои неща, зетят и той не си поплюва и ги благославя редовно, няма разбирателство - да, и аз искам зетят да прави повече неща по къщата, но като знае нашия, че това, което не прави има кой да го направи и нищо не прави. Съответно следват реплики как ние не се грижим за къщата и т.н и допълнително има напрежение от това. Гледам да го избягваме. 

Mrs. Lovett  карам колело доста. Не помага с енергията, тя всъщност физическата ми свършва, но мозъкът ми ври и кипи и глупостите не спират  

viliko хич не съм се кротнала, имах забрана за публикуване   Нещата на този етап са по-добре, макар, че нашия не спира с неговите нон стоп излизания, които вече почват да ми пречат, ок 2-3 пъти седмично, но всеки ден!!!  

Tanati няма шефове, има персонал. Работим с много хора през целия ден. Хора не липсват, липсваме си ние.

Проблемът си аз го виждам, когато го успокоя - моя си е навил, че искам да го командоря (и почти е прав), обаче аз все пак съм жена, имам си своите изблици, а той иска да ми равнява по емоции - няма как да стане. Аз като избухна и почна с "тъпчо" и прочие изрази, негово задължение е според мен да кротне нещата като един достоен мъж, а не той да вземе да отвръща и да се караме на думи. Защото в повечето случаи ние се караме на думи, той не искал да ходи еди къде си, мрънка ми 1 седмица, после пак ходи! Или аз като тръгна с детето, от зор и той тръгва. Искам да избегна напрежението покрай отиването някъде, както и зора - искам нещата да станат плавно и със желание, като е спокоен навсякъде и на него му се ходи, но явно се опитва да съчетава сам нещата и да не зависи от никого - докато аз винаги знам, че дори да съм на хиляда км и да ми потрябва нещо, ще ми пратят. Той явно като мъж иска да е супер самостоятелен, да тръгне, да е сигурен какво прави, аз съм малко по-спонтанна в някои отношения, той обаче с парите и пътуването - хем не прави планове да ходи, хем обаче иска да е сигурен в средствата...

А той ако започне в емоционални изблици да те нарича "крава, глупачка, патка"? Тогава ти ще успокоиш ли топката, или ще ревнеш, че те обижда?

няма спокойствие, той всъщност си има типични изречения, с които почва:
"луда ли си" и аз като го чуя ми е като червено на бик и тогава аз почвам "не, не съм луда", ти си смотан и тези предметни обиди си ги казвам аз, после той отвръща...може и да е нормален израз за някой "ти луда ли си", той го ползва като учудване на мое решение примерно, но аз много се ядосвам на такива охарактеризирания луда, малоумна, чао с главата и прочие неща!