Все нещо недостига...

Има си такива хора - все нещо не им достига и правят от това трагедия, вместо да видят колко други неща са им наред.
И аз съм донякъде така, но при мен нервността си има по-отдавнашни и дълбоки причини, а пък и чисто физически - много вероятно е да имам хиперфункция на щитовидната жлеза.
От една страна - явно мъжът ти наистина прави фасони, което и мен ме е вбесявало многократно, но като не обърнеш внимание няколко пъти - ефектът се губи, няма публика за представлението. Или го иронизирай - кажи, че си намерила много скъпо една отрова, дето не оставя следи в организма и няма да те хванат
От друга страна, струва ми се, че ти си от жените, които държат всичко да е под техен контрол и не се усещат кога мъжът ги бъзика.
Ако иска спокойствие - дай му го буквално, като му оставиш детето и излезеш някъде за по-дълго време.

На мен това, че мисли, че искаш да го отровиш и се страхува да не отведеш някъде детето ми направи най-голямо впечатление. Прекалено е! Да живееш с човек, когото смяташ, че иска да те убие и/или да отведе детето ти неизвестно къде  Или по принцип има някакви психични проблеми или ти няма никакво доверие. Josefin, или си провокирала с нещо такива съмнения /примерно твои изказвания/ или някой му "мъти главата". Да не би някой да го настройва срещу теб - човек от обкръжението му, който не те харесва примерно или му завижда и иска да му навреди като съсипе семейството му.
Само си разсъждавам, разбира се, но хич не е нормално за мен не просто да се съмняваш, а да си сигурен, че половинката ти иска да те отрови и да отведе детето 
Другия вариант е той да се шегува за тези неща, но ти да не осъзнаваш шегата и да мислиш, че е сериозно 

що за извратена шега ще е това с отровата, ако е шега няма след това да се скараме и тръшкаме врати, но пък може да си права, че шегува с цел тестване и аз не осъзнавам как точно (това време би трябвало да е отминало,нали)?

да му говорят - по-скоро му набиват канчето, например техните и в частност баща му съм го хващала неведнъж, без да ме виждат как му се кара, да се държи нормално, да не се заяжда (защото те нашите и техните са си свидетели на нашето поведение, не се крием), да не говори пред детето, защото то е най-важно, да ме слуша и да се подчинява (образно казано, но това имаше предвид), както и че съм права винаги    Просто родителят му е свикнал да угажда на жени, живее с тъща си в хармония (жена му е в др. град на работа и само уикенда си е тук), не се кара с хората, вярно е, че философски си разсъждава и говори, но такъв си е.

Да, оставям му детето, дано помогне, аз винаги съм я оставяла, макар и да ми е мъчно - не съм задушаващ родител, който до 3 години не му е спало детето при баба си, напротив спи уикенда там, връща се отгледана, разлигавена, направо не е истина - каквото им каже това прави цялата къща там.
Ние през това време се избиваме с реплики у нас и или аз излизам с приятели някъде, или той. Не си седи единия да плаче вкъщи, яд ни е един на друг и дори да не ни се излиза, го правим (по-скоро аз, той си е твърдоглав и прави каквото си реши, без яд!).

Това е доста ключово. Май сте малки за семейство, и любовта ви е такава - детска още.

Оф, изчетох цялата тема...     
"Любов е да дадеш на някого възможността да те унищожи, вярвайки, че той никога няма да го направи!"

При вас това го няма, вие постоянно се "унищожавате" взаимно.
Кой крив, кой прав, не се наемам да твърдя.Така отстрани, четейки само едната гледна точка, не може да се прецени правилно.А и да може, не е в това проблема.За да съществува конфликт, вина винаги имат и двете страни.Няма значение чия е по-голяма.
По мое наблюдение (все пак 25 години вече съм омъжена,    и близката ни среда е все от дългогодишни семейства), всички семейства преминават през такива кризи.При някои по-големи, при други  не толкова, но винаги ги има.
Разликата обаче:едни успяват да си "седнат" върху ината, да установят някакво ниво на комуникация, за да разберат ЗАЕДНО къде грешат в съжителството и защо живеенето заедно не им се получава, да разрешат проблемите и нещата потръгват.
Другите, напротив, все повече започват да качват ината си на пиедестал, с идеята, че само те са прави, а другия-грешен като дявол, и семейството заминава "на кино".
Ти сама седни, помисли, прецени от кои сте.
Друга грешка, която съм наблюдавала:когато взаимоотношенията в един брак/приятелство/работа не вървят, човек започва да търси вината у другия и да се опитва да променя него.А това почти никога не става.
За да се променят нещата, ако им е писано да се променят, промяната трябва да започне от тебе.
Промени себе си, за да се промени и той.

Хм... Интересно. А кучето от какво умря?
И мъжът ти кога спря да ти яде манджите - преди или след смъртта на кучето?
Мъжът ти яде при баба си, детето кара на солети и бисквити, само едно куче яло това, което си сготвила, ама умряло...
Хич  не ми харесва тази работа... 

 
Ееее, Како Сийче, искрено ме разсмя!

Иначе, изчетох цялата тема и стигнах до извода, че тук проблемите са два: 1.Вие изобщо не сте дорасли за семейство; и 2. И двамата сте разглезени, което само утежнява ефекта от първото;
Не може мъжът ти сериозно да мисли, че ще го отровиш и да продължава да стои при теб. Не може ти пък от своя страна, да го отрежеш, че не те интересува как му се отразява пиенето на бира - той ти е съпруг, мъчи се да подхване разговор, а ти му "подрязваш крилцата" веднага. Не може да тропаш с краче и да искаш да стане на твоята. Човека не признава Св. Валентин за празник... И какво от това? Аз също не го признавам. Мъжа ми също. Но пък твоя ти е подарил зюмбюл за 8-ми март... Моят мъж и 8-ми март не признава за празник. И какво, да спра да го обичам ли? Нямате ли си годишнина например? Набележете си нея като ден, на който да празнувате вашата любов...
От друга страна, той може да е чешит, който никога няма да промениш. Аз имах такова бивше гадже. На мравките път правеше, приятелите му го боготворяха (и още е така), но в къщи беше Ад. Разделихме се въпреки всичките ми опити и разговори. Сега е щастливо женен баща на 2 годишен син. Виждаме се с него и жена му веднъж годишно долу-горе... Не бил дорасъл за съвместно съжителство - това е извода му!
Връщам се към първото си мнение:
Може...
Започни първа!!!
Като се събудиш сутрин, първо го целуни и му се усмихни...
Като заспивате вечер, му пожелай "Лека нощ!" и пак се усмихни...
Заразно е. И той ще започне!

Проблемът е, че преди да си се научил сам да се правиш щастлив си се събрал с някой..и очакваш от него той да поеме отговорността за това..

Именно! 
Но не е задължително да свърши зле... Просто трябва да има компромис.

Не, разбира се..Но като чета - и двамата са на светлинни години от това прозрение..

В никакъв случай не прави това. Не се променяй, остани си такава, каквато си. Все пак такава те е харесал, такава те е взел. Не може да очаква сега заради егото и гордостта му ти да се съобразяваш с всичко, което каже и поиска той. Явно и двамата сте независими и непокорни характери, затова е трудно да се нагодите един към друг. С времето нещата ще улегнат, ще се опознаете по-добре, ще се научите да правите компромиси. Никога обаче не се правят компромиси със самия себе си, за да угаждаш на другия за всичко. Тогава се губиш като личност.

Другият и той така като каже и чудно се получава. Нищо де, всички разводи са почнали с бракове.

Това е най-краткия път към развода.   
Човек се променя.Дори цял живот да живее сам, пак се променя, на 18 години е един, на 28-друг, на 48 пък съвсем.....
Няма начин да се събереш да живееш с друг човек, с друг характер, с друг манталитет, с други навици, и да останеш същия като преди.
Искаш или не, се променяш.
И по-добрия вариант е промяната да е осъзната, преценена правилно и в правилната посока, защото ще си я премислил и ще знаеш къде ще те отведе.Вместо да е хаотична, диктувана от обстоятелства, други хора и събития, и водеща незнайно към какво.
Те в момента не желаят да се променят, а да защитят точно позицията "такава/такъв съм, приеми ме без възражения!"Т.е., тя "На мен пък ми се пътува, ти си длъжен да идваш с мен и да не спираш полета на екскурзиите ми." , а той най-вероятно :"мразя да стягам куфари през ден, хубаво ми е тук и сега и ти трябва да се откажеш от хойкането заради мен/семейството ни!"
И най-вероятно е така за всяко нещо.....
А и тя, и ние видяхме до какво води подобно инатене и  нежелание за съзнателна промяна.

Краси, тя- съзнателната промяна, идва когато преминеш на друго ниво..

Ами, то нивото така или иначе е друго.....   
Когато заживееш с друг човек, без значение съпруг/съквартирантка, автоматично минаваш на друго ниво.Когато започавш нова работа, пак минаваш на друго ниво.И винаги трябва да се съобразяваш с останалите.Иначе, искаш ли всички и всичко да се върти около теб, ставаш от хората:
"Ама той не ме разбира, защо така....?"
"Шефът е идиот, аз все така....а пък той как не ме разбра!"
и т.н.  все другите криви, пък ти все прав.
Та и тук така, докато авторката иска все нея да я разбират и да става на нейната, все ще е неразбрана.