Борите ли се с фобиите си? Има ли излекувани?

  • 31 844
  • 295
# 225
Чак фобии нямам, но имам някои страхове, най-много от улични кучета, винаги ги виждам с кръвясали очи и пяна от устата, ако ще и да е най-миличкото куче, и почвам да се паникьосвам.
И да се позабавлявате малко- най- нелепите фобии  Mr. Green
Значи току-що си открих още една фобия: ергофобия  Joy  Mr. Green
И аз така  Joy Joy
Виж целия пост
# 226


Другата фобия,  която имам е megalohydrothalassophobia. Страх от големи предмети, създадени от човешка ръка, под водата.

Е това ме разби!  Shocked Какви са тези неща, потънали кораби ли?

Имах фобия от всякакви жилещи гадове. Страхът от оси и пчели успешно си го излекувах в Гърция  Laughing Обаче от стършели си остана...

Еми, няколко примера ще дам:
Гледайки това, при мисълта, че може аз да съм на мястото на плувеца и започвам да изпитвам онзи панически страх, който само фобията може да ти докара.
Подводните статуи също не желая никога да ги виждам!!!
Наскоро минавахме покрай един язовир, братовчед ми ни разказа, че е било село някога (доста села са били превърнати в язовири), минавайки, гледах натам и си мислех, как реално има останали къщи под тази вода, пътища...дори има един път отиващ директно в самия язовир.
Такива неща ме побъркват.

А за страха, като се возя в кола, да, и аз го имам, но не мисля, че е фобия Mr. Green
Виж целия пост
# 227
След тези снимки напълно добре те разбирам и подкрепям, бррр  Shocked
Виж целия пост
# 228
След тези снимки напълно добре те разбирам и подкрепям, бррр  Shocked
Ужасяващи са Grinning

А да попитам, не знам дали е обсъждана популярната напоследък - trypophobia? Какво мислите по този въпрос?
Виж целия пост
# 229
След тези снимки напълно добре те разбирам и подкрепям, бррр  Shocked
Ужасяващи са Grinning

А да попитам, не знам дали е обсъждана популярната напоследък - trypophobia? Какво мислите по този въпрос?
Напоследък май наистина е ''тренд'' сред фобиите. Сега се тествах - нямам, макар че когато нещо излиза от кожата, ми се повдига. Но иначе от нар, пчелни клетки, и т.н. не ми става кофти.
Виж целия пост
# 230
На мен само от тези по кожата ми става кофти, доста при това, но не е точно като фобията
Виж целия пост
# 231
Много ме е страх от насекоми и влечуги също и от високо. Не знам защо, но винаги краката ми омекват и имам чувството, че ще падна, независимо колко обезопасено е около мен.
Най - голям страх, фобия бих го нарекла дори, е от кучета. Независимо дали са на каишка или са пуснати изпадам в паника само при мисълта, че ще се приближи до мен.  ooooh!
Виж целия пост
# 232
Леле, хора, като прочетох последните постове и разбрах, че нищо ми няма направо Laughing
Виж целия пост
# 233
Здравейте! Имам няколко ужасни фобии, които не мога да преодолея от детството си. Имам си ги от самото начало. Ето ги и тях:
1. От насекоми. Тъй като много хора имат такава фобия не й отдавам толкова голямо внимание.
2. От огледала и лъскави повърхности, върху които може да си видиш отражението... Ако съм сама вкъщи не минавам покрай огледалата (в коридора и в банята) и тъй като не може да стигнеш до спалнята без да минеш покрай едно огромно огледало не оставам сама вкъщи... Ако ММ го няма у дома оставам навън да го чакам или ако ще се бави се разхождам в парка, който е много близо.
3. От кукли, манекени, плюшени играчки... Това е най-проявената ми фобия. Като малка си спомням, че майка ми държеше една много скъпа кукла в хола и аз умирах от страх да мина само покрай вратата на хола... Сигурно се досещате колко са нещастни децата  Rolling Eyes
4. От снимки... И пак само, когато съм сама... По стените ми няма никакви картини или снимки в рамки... Не позволявам да се закачат плакати... 
5. Да остана сама, както може би вече разбрахте... Ако пък се случи така, че трябва да остана не излизам от спалнята - тя е моето царство, където се чувствам защитена (никъде другаде не изпитвам тази сигурност). Тъй като с ММ работим на едно място ми е много удобно...
Някой има ли такива фобии (освен първата) и бори ли се?
Виж целия пост
# 234
Мая, как така от огледала? ?
Аз лично нямам подобни на твоите фобии.
Замислих се, че ме е страх от гората, имам чувството, че няма къде да изляза или вляза,  че няма никой.  Нещо като клаустрофобия получавам ,когато съм в планината
Виж целия пост
# 235
Кучета. Ох, тези кучета... Много ги обичам, но ако някое непознато тръгне към мен, все едно някой ме залива с вряла вода. Дланите ми се изпотяват и цялата започвам да треперя. Ако има някой с мен, не е толкова зле положението, но ако съм сама, се оглеждам като престъпник постоянно, да не би да изскочи някое отнякъде. Ужасно е. Те усещат, че ме е страх и още повече налитат. Дори и пинчери... Интересното е, че ако има хора покрай мен, да речем приятелка с нейното куче, даже бих се престрашила да се заиграя с него, обаче ако съм сама, направо изтръпвам. До такава степен, че ако ММ го няма, да ме закара до оживена улица, аз хващам такси... Не зная как да се преборя с това.
Виж целия пост
# 236
 Не знам дали е фобия или просто, защото имам проблем с вестибуларния апарат- страх от високо и да стъпвам на нестабилни повърхности- подвижни мостове, стълби, ескалатор, на лодка/кораб, ако има вълни ми става лошо също. Усещам земетресения, дори и слаби (макар че в този форум винаги някой ме е изпреварил с тема за земетресения Simple Smile.
 Преди две години се качих на една от най-страшните атракции в аквапарк заради едно момиченце на 5г, което държеше да се пусне с мен, а не с татко си (там малките деца трябва да се пускат с двоен пояс с възрастен). Таткото много добре знаеше, че умирам от страх, но не се опита да я разубеди, мен пък ме беше срам да кажа на такова малко дете, че ме е страх. Още на стълбите ме беше свил стомахът и исках да се върна, то даже това ми е по-страшното, защото не са покрити, а като на скеле и виждаш всичко долу. Но в момента, с който се пуснахме сякаш си забравих за страха, чудно беше. Казвали са ми, че ако се пусна с парашут всички страхове ще изчезнат, но все още не мога да събера смелост.
Виж целия пост
# 237
Аз в един аквапарк се качих горе, видях тъмния тунел на пързалката и си слязох долу. Добре, че не бяхме с децата. Имам малко клаустофобия и лек страх от вода, ама като ги видя двете заедно, ми идва много!
Виж целия пост
# 238
Не сте ли казвали на децата за фобиите/страховете си? С щерката сме говорили още когато беше на 4 - обяснила съм й, че всеки човек се страхува от нещо и не трябва да се подиграва на страховете му, дори ако на нея й се струват странни/смешни. Съответно тя ме е питала какви са моите страхове (и на тати, баба, т.н.). Тя засега се страхува само и единствено от големи паяци. Малките ги хваща с ръка и си играе с тях, но от едри изпада в истерия. Иначе никога не я е било страх от тъмното, което много ме радва - аз като малка, че даже и като пубер, изпитвах ужас от тъмнината.
Виж целия пост
# 239
От хлебарки. newsm43  Sick

Като малка нямах страх от нищо.  НИ-ЩО! Като гледам и малката е така. Сега обаче от всичко ме е бъзак, не е фобия, но и не съм така смела. В тъмното, например. Или в някакви изоставени сгради и места ме побиват тръпки вече, преди ги изследвах с ентусиазъм. Неприятно ми е и от разни машинни съоръжения, метални конструкции, тръби, кабели...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия