Да се оплачем...

  • 7 483 522
  • 65 224
# 315
Искам да се махна от съпруга си, а за момента нямам възможност. Чувствам вина за това, че искам да го напусна, но не мога да живея по този начин.  Sad Нямам намерение да се превърнем в майка ми и баща ми.  Confused Всичко трябва да се прекрати в зародиш, докато все още има нещо хубаво между нас.

Вие май нямате дете/ца, нали?

Повярвай ми, много по-лесно е, ако нямате деца да се разделите, много.


Така е...
Аз имам някакви подобни желание, но нямам финансовата възможност да се махна. Няма да ми стигнат парите за квартира, градина...безброй неща са

И днес се оплаквам. Все по-хремава съм. Започва да ми писва.
Rolling Eyes колко много хора сме в това положение. Прегръщам ви момичета.
Виж целия пост
# 316
Освен да си наемем дружно един многостаен апартамент...
Виж целия пост
# 317
Освен да си наемем дружно един многостаен апартамент...

Grinning

Прегръдка и от мен!!!  Hug Знам какво е чувството, но при мен нещата се поизгладиха. Пожелавам и при вас да дойдат по-добри времена, независимо с мъж или не! Hug
Виж целия пост
# 318
Момичета...от липса на тръпка ли? Няма ли как любовта да се върне?
Аз като дете на необичаща се двойка, мога да кажа, че по-добре някак да направите крачката. С годините става по-трудно, на старини се съжалява. А пък и често се вършат много грозни неща, само защото няма смелост да окончателно решение.
 
Аз сум ядосана отново на половинката си. Много неща са.
И вчера така се бях вбесила, ме се прибих като куче(отново) пльоснах се насред теракота, счупената чиния ми наряза ръката. Задника и хълбока ми са сини. Имам дълбоко срязване на ръката във формата на буквата Т.
Т като тъпанар...той е виновен  Crossing Arms
Виж целия пост
# 319
Ох, каква тръпка, какво чудо?! Тя любовта не е тръпката. Много хора бъркат страстта с любов. За мен са различни понятия, макар че при мен не играят роля тези понятия.
Случва се човек да се надене дето не е за него. Аз така се чувствам в момента и имам нужда и желание да избягам докато не е станало късно. Случва се човек да сгреши, въпросът е да е поправимо. За съжаление понякога страдат и  невинни (децата), въпросът е как ще страдат по-малко - ако мама и татко са заедно или ако са разделени. В някои случаи раздялата е за предпочитане дори за тях.

Ирайн, като че злите сили са се съюзили срещу теб - пожелавам ти по-добри дни и бързо оздравяване на раната!
Виж целия пост
# 320
Няма тръпка. Няма любов.
Има един битовизъм и еднообразие и голяма доза егоизъм и бездействие от негова страна.
Аз не знам любовта как се връща. Някой ако знае, да ми каже.
Виж целия пост
# 321
Егоизмът ще да е залял и двете страни.  Wink Аз не мога да кажа, че няма любов, поне от негова има, аз съм по-студена по принцип и ми е трудно да разбера чувствата си. Като че при мен разумът взема превес и дори да има чувства, съм способна да ги задуша, ако усетя, че с човека няма да ни бъде като двойка. Лошото е, че се усещам късно. Но не мога да кажа, че вината е изцяло в него или че само той е егоист. Всеки си има своите егоистични моменти, както и жертвоготовни такива. Сега да кажа, че е по-черен от дявол, няма да е вярно. Може и в мен да е вината, просто не се чувствам на място.
Виж целия пост
# 322
Бившият ми продължава активно да чете и да ме наблюдава във форума...
което е донякъде забавно.

Не ме кефи опитът за нов дизайн.
Виж целия пост
# 323
Вчера беше един от онези прекрасни дни, които като почнат наопаки и ...  #Cussing out
Станах, седнах на компа. Тъкмо отворих първата тема и дойде гости, което зае целия ден. Чаках и едно важно обаждане, то дойде с отрицателен отговор.
По тъмно реших да ида до Кауфланд. Пред него има градинка и няма лампи. Има храстчета отстрани на пътеката. Вървя и си мисля за обаждането. По едно време паднах на колене, скъсах си дънките. А как болеше ...
Напазарувах, прибрах се. Не спечелих нищо от играта на София мел. Успях и да си ударя и главата в шкафа поне два пъти, а знаех, че е отворен.
Виж целия пост
# 324
Естел  Hug Такива дни са направо убийствени. Иде ми да се затворя в банята (като най-отделена от света) и да не изляза цял ден от там  Tired

Нямам кола. Не издържам без кола. На майка ми колата е на ремонт от вече 2 седмици и ходи с моята на работа. И най-ме е яд, че цял ден количката седи пред работата й без никой да я кара, ама като не ми се става сутрин да я карам и вечер да я взимам ще си седя без кола  Crossing Arms
Виж целия пост
# 325
Естел, аз живея до люлинския Кауфланд и точно онзи ден се прибих на площадката му  Joy Аз по принцип съм си спъната и падам редовно. Бях се засилила в тъмното и се спънах в някакъв ръб. И на дънките имам сега едно протрито петно.

Под тръпка имах предвид чувството . Не само първоначалното харесване или страст. Просто чувството, грижата за другия, радостта, че се прибира, радостта от разговорите, прегръдките.
В моята връзка се редуваме-ту аз съм паве, ту той. През повечето време съм аз. Но до преди 2 месеца, той имаше половин годишен период, когато беше ужасен. Заебелжки за всичко, не искаше да ме слуша, няма мили думи, няма обичам те. Накрая поиска да се разделим. Но се разбрахме де, а сега уж много ме обича и се разлива по мен. А аз съм по-ръбата. Но не пречи да ме ядосва, най-вече, защото се чувствам счупена след желанието му да ме остави. Вече не му вярвам, подозирам го, всяка дума се претегля, всяка постъпка. Не знам кога ще ми мине, още сънувам кошмари.
И ме вбесява, всяка постъпка я приемам много навътре.
Виж целия пост
# 326
Ами радост все още има, но за съжаление бързо се измества от караници и кавги. Стигнали сме до етап да си крещим за всичко. Грижим се един за друг, може би той малко повече от мен отколкото аз за него, гушим се, мили сме си, но не можем да говорим като хората. Не искам  да живея по този начин, нито да подлагам детето  ни на такъв стрес.
Разрешила съм му да си върви по всяко време. Няма да го спра, ако го направи. Може би така ще е по-добре за всички. На мен ми е по-трудно да предприема тази крачка, но съзнавам, че е необходима предвид създадените обстоятелства.
Виж целия пост
# 327
И аз не си говоря с мъжа ми за нищо извън битовизмите. Всъщност не си говорим почти, защото се скарваме по всеки въпрос, който обсъждаме. Иначе се грижим повече от достатъчно за другия, особено той за мен, така се налага. Женени от 24 години и вероятно сме се изхабили за толкова време. За раздяла и дума не може да става, на нашите години. Но всеки ще се отдели на своя територия, със своите си интереси и занимания след някой месец, когато синът ни завърши университета и се изнесе да живее сам. Мдааа, хората според мен не са създадени да живеят като моногамни създания през целия си живот. Или поне не, за да живеят заедно през целия си живот. Мирното съвместно съществуване, основано на компромиси или зачитане на личното пространство, което ние поне сме постигнали напълно, не влиза в сметките. Но когато достигнеш до тези изводи много преди 50 си е кофти отвсякъде и май нещо трябва да се предприема.... Rolling Eyes
Виж целия пост
# 328
Ами радост все още има, но за съжаление бързо се измества от караници и кавги. Стигнали сме до етап да си крещим за всичко. Грижим се един за друг, може би той малко повече от мен отколкото аз за него, гушим се, мили сме си, но не можем да говорим като хората.
При нас е абсолютно същото. Уж и двамата сме добронамерени един към друг, но напоследък всеки разговор прераства в караница. Не знам защо така се получава - все едно говорим на различни езици  Confused
Не знам дали проблема е, че отношенията ни са се изчерпали или някакъв друг.
Много ми е объркано всичко  Tired
И аз се замислям дали просто не е по-добре мъжете и жените да живеем поотделно, а не да създаваме дълги връзки. Може би просто не сме създадени да живеем заедно дълго.
Виж целия пост
# 329
HAPPY QUEEN, не знаех, че имате детенце. Разбирам те.
Аз, ако го нямаше детето да съм изхвърчала с 200 от този брак.
И все още вярвам, че рано или късно ще стане Няма да изживея живота си с човек, когото не обичам вече. Няма. Само за детето ми е мъчно, много. Ще страда, познавам я. Винаги съм мислила, че няма как да сбъркам с човека, с който ще създам семейство. От дете съм вярвала в това - в щастливо и сплотено семейство.  А как си вкарах автогол сама, не е истина. Всеки ден се питам - къде ми беше акъла, къде - как по дяволите се заблудих, че това е моя човек? Той беше първите 5 г., останалите вече 6 са кошмар - да родиш дете от някой и да разбереш, че не го обичаш?

Може ли са съм толкова тъпа, толкова безобразно тъпа?! Отговорът е - може.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия