Културни и битови различия

Никога ме съм вярвала в максимата,че противоположностите се привличат.С мъжът ми се много еднакви,като светоусещане,като темперамент,като цености.Въпреки че сме от различни касти се напаснахме за много кратко време.А дойдох с моето разбиране за дом,той имаше много малко изисквания и всичко върви гладко и спокойно.Тежък характер имам и той не е лесен,но успяхме да наместим зъбците си и колелото се върти.
С предишни бракове сме и двамата,неговия с чужденка.Много,много несполучлив,той си е типичен българин,обича нашите традиции,празници,храни.Тя от друг континент,а като душевност,от друга планета,друга религия.Брака им е бил пълна катастрофа.Той е абсолютно убеден,че хора от с такива различия не могат да бъдат щастливи.Аз не съм толкова крайна,може би не са се обичали достатъчно,за да правят компромиси.
Живеем отделно,нашия дом е нашата крепост, с приятели се виджаме навън.На мен това с гостите по къщите не ми е по-вкуса.Той в на началото организира една такава вечеринка с разпиване до сутринта и подобаващи мохабети,толкова ясно му показах становище,че не се повтори.Той направи компромис,аз му върнах жеста с друго и така в рамките на година си одялахме треските:)

Напасване-това е отговорът. Само че това работи ако е двустранно . Иначе... като се осъзнаеш,че само ти правиш компромисите...ами....писва ти. Мда.

Естествено,че трябват компромиси и напасване,но и от двете страни.Иначе не мисля,че ще потръгнат нещата.
Когато заживяхме заедно с ММ аз бях на 28 г.,а той на 31.Всеки с изграден характер,със своите виждания за живота.Аз пречупих някои неща в себе си,той -други.Мисля,че имаме добра и хармонична връзка,но тя не се постига с вълшебна пръчка,а с желание.

Като се събрахме с мъжа ми аз не можех хич да готвя, резултатът е, че той пое временно тази част, а пък аз взех, че се научих и сега всеки готви когато може в общи линии.

В началото трябваше да обяснявам защо е нужно да е украсява за Коледа и да се боядисват яйца за Великден - сега вече ми помага и го правим заедно.

Първата година обясняваше как не обича да ходи на море, втората изкара 30 дни по плажове и му хареса. Сега искам пак, ама няма!

Относно дома - той искаше къща в Панчарево, аз градски апартамент. Купихме етаж от къща в центъра.

Неговото семейство е по-дръпнато, в моето сме по-близки и си споделяме повече. Има си и + и -

Според мен хората се нагаждат с времето и с желание!

Определено с човек със същия социално-културен бекграунд се живее по-лесно. Другото е въпрос на труд и старание от двете страни.

...или ъндърграунд.
Двама съвсем различни хора, ако са ъндърграунд, мноу добре си пасват, например, даже да са от различен ъндърграунд.

Да, така е, дори да са от различни държави.


Аз спрях да имам всякакви съмнения, че той е "моят човек", след като взаимно се запознахме със семействата и приятелите си. Допаднахме си взаимно, а приятелите си можеше спокойно да разменим и нямаше да се усети разликата.


Има битоВи и културни различия, но постепенно ги преодоляхме. Опитваме се да вземем най-хубавото от двете култури. Не е и без значение, че сме и много близки по манталитет. Важното е да има разбирателство и уважение в семейството. Трябват и компромиси. Моят мъж, който не е българин дори, ми реже клонки за сурвакници, купува ми кисело зеле, въпреки че му призлява от миризмата, купува ми ракия за специални поводи, научи се да пие по чашка, за да спази традицията, не че му харесва. Напомня ми за специални поводи в моето семейство. Все малки жестове, но поддържат огънчето вече 14 години.

Не се преодоляват, ако са прекалено големи различията. Разделят се!
Сега, ако става въпрос най-вече за по-дребни битови неща, може и да се преодолеят, ако единия направи компромис и се нагажда спрямо другия, а другия съответно върне като прави и той нещо в замяна.
Но като цяло големите различния по отношение на типаж човек, основни разбирания за живота, възпитание, социална прослойка, интереси, предпочитания - това са основни неща и ако има разминавания, просто не мисля, че ще останат заедно такава двойка. Хора от различни религии също рядко остават заедно. Като цяло смятам, че се събират подобни хора, твърдо не смятам, че противоположностите се привличат.
Но ако всичко друго им е наред в отношенията и си пасват, едва ли ще тръгнат да се разделят само защото той е свикнал на домашна готвена храна всеки ден, приготвяна от мама, а жена му не готви. Ако има други неразбирателства, точно малките камъчета обръщат колата и всичко започва да тежи и да се приема като един огромен компромис.

Повече ме плаши обаче това, че някои от сега са настървени за скандали и караници с бъдещите си снахи и са с нагласата, че синовете им непременно ще им доведат "мърли", даже по-лошото за всяка маминка - "неготвещи мърли"! Неведнъж в този форум виждам мнения на майки на момчета - бъдещи свекърви демек, как се заканват на бъдещите си снахи.... Сякаш те не са били млади снахи, не са имали свекърви, но явно те навремето са ги тормозели и са им вгорчавали живота и сега искат да си връщат върху тотално непознати.
Понеже винаги са ми били много противни и гнусни тия снахо-свекървенски дразги, драми, интриги и манипулации - за оцеляването на една двойка е абсолютно задължително да живеят самостоятелно и отделно и възможно по-далеч от свекървата, да нямат други контакти, освен веднъж-два пъти в годината по някакъв повод и едно-две обаждания по телефона. Сина да си ходи да си общува с майка си, да си се чуват редовно по телефона, въобще да си имат едни нормални отношения, но да не допуска намеса на майка си в живота им с жена му. Общите съжителствания, дори при най-добри свекърви и снахи, неминуемо водят до нажежаване на обстановката и поставяне на мъжа в позицията между чука и наковалнята, респективно пък жената е в тази позиция, ако са от нейна страна неприятните обстоятелства.
Абе - ако не се разбират, колкото по-малко контакти, толкова по-добре! Слава Богу мога да си позволя да спазвам този принцип и в това отношение блаженствам през повечето време от годината

Аз пък точно тези обвинения към свекърви чета.

Всичко тече, всичко се променя, така и библиите и неотменното не винаги е неотменно.Тъй като и аз се помотах в тези теми всъщност открих, че ние сме много различни-понякога се готви дълго и обилно, понякога сме на сирене с домат, понякога навън се храним, понякога сандвичи правим. Понякога празнуваме празници, понякога сме уморени и не...ей така.


Когато се събрахме, бяхме деца. Не ни е правило Никакво впечатление кой иска сандвич и дали съм сготвила. Оцелявахме, бяхме без деца и точно манджата не е била на дневен ред. После установихме коренно различие както в  нуждите, така и в очакванията. Ами учим се, в движение и така. Децата пък съвсем различни от нас двамата също се оказаха. Всеки се старае да се напасне. И се редуваме в желанията си и изпълнението им.

"Въпросът ми е- как се преодоляват тези различия, когато двама млади от семейства с различни разбирания  се срещнат ?"

Ами- не се преодоляха. Уж бяхме отделно.

Адски ме дразнеше, че в семейството на благоверния застилат масата
с мушама.

И той те караше и у вас ли да слагате мушама?

Не, но като ти е в главата мушамичката, си личи.

Другото, което не можах да понеса, беше готвенето на кисело
или прясно зеле с подправка...дафинов лист. Това престъпва всякакви
граници! Хипер селски модел на готвене. Виждала съм го по рецепти,
вкл. от готвача на Тодор Живков.

Зеле с дафинов лист...брррр...

Е, вие  сериозни проблеми сте имали.

Именно. Огромни културелни различия. Аз съм от по-"кибар" среда, както се изразяваше
баба ми. А от другата страна сякаш нарочно държаха всички да е по-непоръбено, по-просто
и селяческо (даже не и селско- в селата съм виждала по-хубав бит). Сякаш им беше
идентичност, а всеки опит за подобряване на качеството на живот го смятаха за големеене
и за "не дай боже сляпо да прогледа".