Рискове при покупка на имот при съжителство без брак

  • 38 487
  • 248
# 210
Ако е плащала само сметките, продължавам да смятам, че не е прецакана финансово. Сега, тук се появи някаква нова инфо, че тя май е плащала всичко, всичко, всичко. А неговите пари са си отивали да си изплаща апартамента само и де факто те не са си делили житейските разходи. Тогава, приемам - била е прецакана. Спор няма.

Ази, казваш - ми тя е можела да си изплаща свое жилище през това време? Хипотетично... Можела е, ама е можела и да не може, а 5-те години да ги изкара при мама... Аз обсъждам само вариантът такъв какъвто е, а не евентуално как би могъл да бъде заменен, ако тя не беше се обвързала с този мъж. Можеше да е много по-добре с друг мъж, а можеше и да е много, много по-зле. Въобще конструкциите "ако някога бях направил еди какво си, сега би било..." са безсмислени.
Виж целия пост
# 211
Много хора правят тази грешка, осъзнават я, и пак казват, че любовта им е над всичко. Не знам защо.
Сори, но не бих обзавеждала къща, в която след време ще живее друга.  Crossing Arms Не заради парите, а заради емоционалната страна. Имам си къща, да отбележа. Ако нямах, не знам как щях да мисля.

Баща ми така на времето е имал възможност да се изнесе с майка ми в готов, завършен апартамент и да си живеем самостоятелно като нормално семейство. Но понеже апартаментът е бил на името на леля ми (сестра на майка ми) е заявил, че няма да обзавежда чужд апартамент. И се гъчкахме 15 години баба и дядо (неговите родители) в двустаен апартамент (който само за инфо също не е на името на баща ми) и накрая след 2357650761453 скандала се разведоха.
Питам се кое струва повече - семейството и спокойствието или гордостта и 4 - 5 хиляди лева за скромно, прилично обзавеждане?  newsm78
Виж целия пост
# 212
Аз че не искам да наливам в чужд имот не е от гордост.
Виж целия пост
# 213
Ами?
Виж целия пост
# 214
Ми баща ти и да беше обзавел чуждия апартамент, не е гаранция, че от там нямаше да ви наритат. Нали?
Виж целия пост
# 215
Ами не е, но не разбирам защо всичко в живота трябва да е с гаранция? Впоследствие мен и майка ми не ни ли "наритаха" от апартамента на баба ми и дядо ми? Майка ми също е влагала безкрайно много пари, време и любов в това място. Ако живеехме отделно, поне щеше да ни е по-спокойно.
Виж целия пост
# 216
Аз имам подобен случай също. Мой познат получи предложение от приятелката си да се нанесат в апартамент на сестра и.
Ремонтираха го, обзаведоха го и сестрата плесна с ръце, ахна колко хубаво е станало и се завърна в бабината си къща. А моят познат се раздели с приятелката си.

нофелет, безспорно и разглеждането на настоящата ситуация е въпрос на гледна точка.
За мен и спрямо моите виждания е постъпила неправилно. Според теб е редно и правилно и с това въпросът се изчерпва.

Ами не е, но не разбирам защо всичко в живота трябва да е с гаранция? Впоследствие мен и майка ми не ни ли "наритаха" от апартамента на баба ми и дядо ми? Майка ми също е влагала безкрайно много пари, време и любов в това място. Ако живеехме отделно, поне щеше да ни е по-спокойно.
Много съжалявам за майка ти и теб.
Това е не само неприятно, но и обидно и унизително.
Виж целия пост
# 217
Didi168, така е. Баща ти ако толкова го е било страх в чуждия имот, е можело да мине с някакъв козметичен ремонт, а цялото обзавеждане ще си е негово и евентуално после да си го вземе.

Всъщност и аз познавам едно подобно семейство, предоставят им свободен апартамент, но не са единствени собственици и те отказаха и сега изплащат ипотека.
Виж целия пост
# 218
Didi168, така е. Баща ти ако толкова го е било страх в чуждия имот, е можело да мине с някакъв козметичен ремонт, а цялото обзавеждане ще си е негово и евентуално после да си го вземе.

Всъщност и аз познавам едно подобно семейство, предоставят им свободен апартамент, но не са единствени собственици и те отказаха и сега изплащат ипотека.

To нямаше нужда от никакъв ремонт. Само някоя друга мебел да се вкара. Освен това въпросният имот беше закупен от продажба на друг наследствен и щеше да бъде преписан на нейно име впоследствие, леля ми си има друг - същия, но в съседния вход. Но баща ми е държал да бъде на името на майка ми. Което е неоснователно, при положение, че той няма своя собственост и при развода майка ми щеше да е прецакана. Но баща ми си е такъв - перко горделив смотан  Mr. Green Предпочете да се гъчкаме 5 човека в 60 квадрата, за да не е на чуждото.
Виж целия пост
# 219
Ами не е, но не разбирам защо всичко в живота трябва да е с гаранция?
Ами... защото е по-хубаво да е. Защото е по-изгодно да е. Когато си купиш телевизор, гледаш да е с гаранция 2-3 г... За да не се набутваш да купуваш нов телевизор само след два месеца. Та така и с браковете, и с приятелствата, и с отношенията с роднините. Да си прецакан в този живот е неприятно, спор няма. Затова всеки се стреми никога да не е. Затова се застраховаме срещу рискове. В същината си рискът от пожар, рискът от наводнение и рискът от изоставяне от половинката са всъщност съвсем сходни.
Виж целия пост
# 220
Оф айде да не сравняваме човешките взаимоотношения с телевизори  Stop Каквото и да правиш, каквото и да струваш, няма как да имаш винаги пълна гаранция. Ако някой е решил да те прецака, ще го направи. Ще му струва време, нерви, скъпи адвокати, ама ще стане. Когато става въпрос за условията, в които отглеждаш детето си, не виждам място за претенции за гаранции. Т.е. ако имам уж гарантиран имот 30 квадрата, но някой ми предложи да се нанеса в 80, ще се преместя! Въпреки средствата, които така или иначе ще изразходя по един или друг начин. Апък гаранцията нека си ми седи за всеки случай.
Виж целия пост
# 221
Интересното е, че хората не обръщат внимание на отношенията, обаче много държат на гаранцията на телевизора.
Разбира се, че няма пълна гаранция, но поне относителна- със сигурност.
Като в случая с теб и майка ти, много ясно, че ако живеете в апартамента на родителите на баща ти , ако се скарате, накрая шансовете да не ви изхвърлят като мръсни котета гравитират към кръгла нула. Примерно.
А шансовете да живеете с тях и да не се скарате пак гравитират към нула.
Обратното важи, ако сте в апартамент, който е на името на двамата. Пак примерно.
Виж целия пост
# 222
Права си, но не винаги всеки има избор. Всеки държи само на своето, чуждото не поглежда, което не го разбирам, защото след  като две семейства са се слели в едно, особено ако има дете, вече няма място за мое и твое, всичко е общо. Това си е мое мнение.  Flutter
Виж целия пост
# 223
To нямаше нужда от никакъв ремонт. Само някоя друга мебел да се вкара. Освен това въпросният имот беше закупен от продажба на друг наследствен и щеше да бъде преписан на нейно име впоследствие, леля ми си има друг - същия, но в съседния вход. Но баща ми е държал да бъде на името на майка ми. Което е неоснователно, при положение, че той няма своя собственост и при развода майка ми щеше да е прецакана. Но баща ми си е такъв - перко горделив смотан  Mr. Green Предпочете да се гъчкаме 5 човека в 60 квадрата, за да не е на чуждото.

Ако имотът е само на името на жената, мъжът има ли право на част от него след развода?
Виж целия пост
# 224
Отпреди брака -  не, той за това е държал да бъде прехвърлен на жена му, че да се води придобит по време на брака. Макар че не съм сигурна, ако е закупен с пари от продажба на наследствен имот, доколко може да претендира. Абе мъжете като че ли повече ги мислят нещата, жените все водени от любов.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия