Понеже вече няма с кой да споделя, искам да чуя и вашето мнение за случката днес. Бяхме на гости у майка ми с децата, тъй като мъжа ми е на работа. Всичко беше ОК, докато не й споделих /на майка ми/че ми трябват 50 лв, с които да изкарам седмицата, а 14 от които са ми за купони за кухнята за децата. С останалите биха отишли за малко памперси, и за път, с които ходим да вземаме детето от ясла/по-голямото/.
Понеже досега винаги са ни помагали, да не кажа почти издържали/плащане на квартира и отделно пари-срок около година/, защото на моя заплатата му е 400 лв, баща ми отказа повече да ми дава пари за каквото и да е и аз затова реших да попитам майка ми. Каза, че това че баща ми отказва вече да дава пари, важи също и за нея. Понеже мъж ами бил 100 кг и да не кажем почти лентяй и не си намирал по-добра работа, не трябвало да ни дават пари. Свекърите също ни помагат, пращат разни неща за децата за ядене, но все пак са пенсионери.
Преместихме се по-близо до наште, уж да ни помагат, и на по-широко, защото мъжа ми чака да му се обадят за нова работа, и аз ще трябва да остана сама./в чужбина е работата/. Аз съм в майчински-340 лв, от които 170 лв в началото на месеца отделихме за квартирата, 30 лв е яслата. Имам и заем 50, който плащам. Теглила съм го преди за да не им искам пари. Другата седмица мъжа ми ще вземе пари, половината ще заделим за наема, останалите ще покрият някоя сметка.
Не са ни давали пари от януари месец, помолих я за 50 лв...
Толкова ли е грешно?