Здравейте,
имам проблем в личните отношение с приятеля ми. Ще разкажа историята си, моля ви за съвет, тъй като моите близки си имат други проблеми и не искам да ги натоварвам.
Всичко започна преди една година и половина....Запознахме се 5 години преди това, (имаме общи работни отношения), разликата ни е 20 години (знам, каква ще е реакцията на повечето от вас , но не смятам да го крия), той е разведен с две деца. През тези 5 години постоянно имаше закачки, но предвид разликата ни, не исках да се впускам в такава връзка. Накрая поддадох и излязохме на среща, всичко беше прекрасно. Започнахме да излизаме често, моите родители бяха против в началото, но като го опознаха, не им правеше впечатление разликата. Периода през, който бяхме заедно беше най-хубавият в живота ми. Разбирахме се прекрасно, има ли сме леки спорове, но нищо повече. Чувствах се обичана, смятам, че той също. Връзката ни много бързо се задълбочи, почти живеех в тях, отношенията ни бяха повече от прекрасни. Забременях (никога не сме се пазили, и двамата го искахме, следователно знаехме , че ще се случи), първо след като разбрах ме обзе някаква паника, че той не ме обича и сега ще е с мен само заради детето. Като му казах, го прие нормално, и за 3 часа, се беше похвалил на близките му приятели. След 1 месец, направих спонтанен аборт. След 2-3 месеца, работните му ангажименти станаха доста, почти не се виждахме, постепенно спряхме и да се чуваме, спрях да ходя в тях и той да идва в нас. Казваше, че има много работа, доста е изнервен и няма време за мен. Не издъжах и му казах, че искам да се разделим, след 2 дена ми се обади все едно нищо не е имало, и се продължи пак същата сага. До миналият месец, когато го попитах сериозно защо се държи така и къде се намирам аз в неговият график, разделени ли сме или не сме. Отговорът му беше, че сме разделени. Тръгнах си съсипана, от тогава се чуваме само служебно, когато се виждаме се държи добре, но нищо повече. В началото на седмицата се чухме и се разбрахме да се видим да поговорим, той каза че ще ми звънне, е още не го е направил.... Незнам какво да правя....Само да добавя, че имам два много скъпи подаръка от него, естествено мисля, ако това е краят да му ги върна....
Моля за мнения
Виж целия пост
имам проблем в личните отношение с приятеля ми. Ще разкажа историята си, моля ви за съвет, тъй като моите близки си имат други проблеми и не искам да ги натоварвам.
Всичко започна преди една година и половина....Запознахме се 5 години преди това, (имаме общи работни отношения), разликата ни е 20 години (знам, каква ще е реакцията на повечето от вас , но не смятам да го крия), той е разведен с две деца. През тези 5 години постоянно имаше закачки, но предвид разликата ни, не исках да се впускам в такава връзка. Накрая поддадох и излязохме на среща, всичко беше прекрасно. Започнахме да излизаме често, моите родители бяха против в началото, но като го опознаха, не им правеше впечатление разликата. Периода през, който бяхме заедно беше най-хубавият в живота ми. Разбирахме се прекрасно, има ли сме леки спорове, но нищо повече. Чувствах се обичана, смятам, че той също. Връзката ни много бързо се задълбочи, почти живеех в тях, отношенията ни бяха повече от прекрасни. Забременях (никога не сме се пазили, и двамата го искахме, следователно знаехме , че ще се случи), първо след като разбрах ме обзе някаква паника, че той не ме обича и сега ще е с мен само заради детето. Като му казах, го прие нормално, и за 3 часа, се беше похвалил на близките му приятели. След 1 месец, направих спонтанен аборт. След 2-3 месеца, работните му ангажименти станаха доста, почти не се виждахме, постепенно спряхме и да се чуваме, спрях да ходя в тях и той да идва в нас. Казваше, че има много работа, доста е изнервен и няма време за мен. Не издъжах и му казах, че искам да се разделим, след 2 дена ми се обади все едно нищо не е имало, и се продължи пак същата сага. До миналият месец, когато го попитах сериозно защо се държи така и къде се намирам аз в неговият график, разделени ли сме или не сме. Отговорът му беше, че сме разделени. Тръгнах си съсипана, от тогава се чуваме само служебно, когато се виждаме се държи добре, но нищо повече. В началото на седмицата се чухме и се разбрахме да се видим да поговорим, той каза че ще ми звънне, е още не го е направил.... Незнам какво да правя....Само да добавя, че имам два много скъпи подаръка от него, естествено мисля, ако това е краят да му ги върна....
Моля за мнения
а това да идеш някъде сама не е добра идея по скоро трябва да си сред приятели които да те разсейват.А си представям как той се е възгордял че ще става пак баща на дърти години и е демек големия и великия мъж и после като е паднал плода му е олекнало и е премислил и е готов за нов ергенски живот.Мъжете са толкова елементарни че са чак прозрачни просто ние мислим сложно и затова не ги разбираме.И знай че за да напусне един мъж една жена винаги първо и намира заместница така че се подготви и за това че ако се изненадаш ще те боли повече.И 100 процента е пак ваша колежка и затова е толкова потаен.