НВ-ВМХ, част 81

Имаме и гост вкъщи и се скофтих, че пак ще трябва принудително да пропусна тренировка, но той излезе да се види с някой и скачам да се раздвижа поне малко, докато съм самичка.
Писна ми някакви хора да ми гледат все в устата и в къщата дори, и да ми задават въпроси или да се опитват да ме поучават. И винаги се започва с думите "Ама аз не мога да разбера за какво правиш/ядеш/пиеш еди си какво". Или пък "Ти си толкова слабичка защо правиш еди си какво". Кога хората ще разберат, че не става въпрос само за килограмите ?  Нямаше да имам против, ако бяха хора, от които да взема пример за нещо. Всичките с коремите, паласките, застоялия живот...  Не ме разбирайте погрешно, просто... изнервена съм. И нямам предвид някой от форума, а приятели и познати около мен. Оплаках се.

Миналия януари скъсах латерален менискус на дясното коляно по време на силова тренировка. Любопитното е, че латерален менискус почти няма как да се скъса на практика, дори в контактни спортове и множество удари и травми. Е, аз успях - лекарите бяха в чудо, но аз имам предположение защо: откриха ми и друг дефект - хипермобилни (халтави) стави и т.нар. Х-образни крака (колената са насочени навътре и тялото се изсипва надолу при вървене, стойката се изкривява). Х-образните крака се унаследяват (баща ми е така), но от майка ми съм унаследила и халтавите стави, което води до халтави ходила и оттам - плоскостъпие. Плоскостъпието пък води до изкривена походка и стъпване навътре с петите, вместо водоравно на земята. Така, става малко сложно. При халтавост И Х-образни крака едновременно (не се среща често тази комбинация) илиотибиалната лента отстрани на крака (една плоска лента, която свързва тазобедрената става с коляното и продължава надолу към стъпалото) е под постоянно напрежение и притискане. Страничният менискус също се притиска, а понеже ставите и хрущялите са проблемни, те са уязвими дори на слаби и безобидни травми. Следователно, при този ненормален натиск цял живот и наднормено тегло (цял живот на практика), менискусът се къса. Но след това колената трябва да компенсират травмираното място и се появява болка и оток на коляното БЕЗ източник (не от коляното).

През феврувари сложих стелки, за да коригирам Х-краката, но тогава болката се разрази с пълна сила и се влоши много. Питах ортопеда със стелките и той каза, че никога не е чувал за подобна болка и практиката му е, че хора със ставни проблеми губят болките и се движат напълно безболезенено. Измери стелките, всичко е окей. И аз съм доволна от тях, защото ми се изправи гърба и си оправих кривата стойка на таза (anterior pelvic tilt). Според другите доктори също проблемът не е в стелките, а в нещо друго.

В крайна сметка се оказа, че има възпаление, но няма причина за него (нито има прищипан нерв някъде, нито има реален възпалитене процес в ставата), а всичко е само в мастната тъкан НАД ставата. Ходих на процедури по физиотерапия 2 месеца без кой знае какъв успех (лазер, токове, ултразвук и т.н.). Болката си стоеше с малки промеждутъци, когато изчезваше, някой път ставаше непоносима при консумация на тестено, но не винаги. След като свършиха процедурите коляното ме болеше доста, но се заинатих и си казах, че няма да се лекувам повече и ще престана да се чувствам като инвалид. Държа да отбележа, че болката беше ужасна, стигаща степен малко преди тотален отказ от възможност за движене на крака. Усеща се точно като изкълчване.

Та, изчаках да минат 2 седмици и реших да тръгна на фитнес. Пробвах 3 пъти на кростренажора по около 40 мин. Обратно на очакванията ми болката намаля и накрая изчезна! Не я усещам изобщо. Отокът е смален, стои все още, но може би няма да изчезне. Значи, човек като се амортириза и има травма, по-добре е да тренира от колкото да не тренира. Все още никой не знае от какво беше тази болка, дори аз. Имам и подозрения, че може да е била и на психическа основа - да ме спре да се движа или да ме "накаже" по някакъв начин - не знам. Но откакто се движа повече, краката ми се чувстват по-леки.

А докторите ми казаха, че на менискуса ми нищо му нямало по принцип и не би трябвало да ме боли изобщо, и даже и съм можела да тренирам. Да, ама сумати и месеци ме боля и не можех да мръдна от стола до банята без да охкам и скимтя, а като излезех по работа из града след 3-4 минути ходене имах чувството, че ще ми се откъсне крака от коляното надолу. Не разбирам. Ако знаете нещо за спортни травми и болкови синдроми, ще се радвам да споделите. Но не за ставни, а за други видове. Аз като се рових нищичко не открих никъде за случай като моя.

по принцип имам лениви черва и много трудно посещавам ВЦ