Една кифла в дъжда

Е хубава работа! Ние тука сме си наточили зъбите за весели случки с намокрени и изкаляни мацки, тя пък намало да излиза...

Смея си се сама...капризи....

Хахахахахах е спокойно де ,после трябва да се прибера ,знае ли човек дали няма да го играя мокра кифла под дъжда 

Аз пък мисля да направя опит да претърча през околовръстното,че гладна не се стои,тръгвам след малко,очаквайте включване

Аз обикновено съм с къси гащи,или с клин в краен случай дънки.Поли и рокли нося само по повод,понеже иначе така се излагам,че ми държи влага дълго. Последно незнам дали ви разказах,как с новата ми ленена бяла рокля заседнах в асансьор?
Второто дете беше малко-на 9-10 месеца някъде.Аз съм влязла що-годе във форма и решавам да си направя подарък-отвратително скъпа ленена рокля с тънки презрамки,като едната презрамка се връзва даже на фльонга-истински разкош! Моя милост е докарана в роклята,туря кундри с лек ток,чантичка в тон,бебешката количка е спретната и тя,даже милото момченце в количката и то е в тон с мама.Същински захарни памуци бяхме-да ни изпапкаш! Викаме асансьора,влизаме,натискаме бутон надолу.
Опаа,опаа,ОПААА тока спира паниката ме хваща,аз не издържам в затворени пространства,почва да ме души,изпотявам се.Почвам да викам с пълно гърло.Излиза секси комшията от 5 етаж.Чул е зверските ми крясъци!Алелуя! Казва ми,че има авария в трафопоста до нас и няма как да пуснат тока ,поне час ще отнеме.Мамка му,мамка му.Заседнала съм между 2 и 3 етаж и вратата на 2 етаж не може да се отвори,отваря се тази на 3 етаж и с детето трябва да излезем през едни 45-50 см процеп някъде. Поема той детето,оставя го на сестра си и почва да ме вади мен.Е извади ме.Хубавата рокля има машинно масло по цялата предница и отзад по задника (пустия задник още не е влязъл в час по него време още) дето е закачил задника по процепа е оцапан.Иде ми да плача.Прибирам се окаяна.
Поне роклята се спаси след съвет май от форума да я накисна с много веро и оцет.Кисна една вечер и после се изпра!От тогава пропадна ли в шахти или асансьори не давам да ме издърпват ! НьЕ! Рибозомът няма излишни рокли за съсипване!

Хахахахахах милата ,то така е със скъпите/нови дрехи,винаги има премеждия с тях  И аз имам страх да не заседна някой път докато се возя в нашия стар и разнебитен асансьор. Моя мъж докато се возел веднъж засяда и кабината почва да пуши и нещо да гори 

Е как не ми се случи никога нищо със старите износени дрехи бе?Все трябва да съм кат клошар та да оцелея!

Оооо, и аз имам  тъжна история с бяла рокля...
Приятелката ми ще има рожден ден и аз два дни денонощно си шия тоалет - много красив плат, бял, тук - там рехавко разхвърляни черни пера. Рокля с презрамки и към нея жакет - ако ти стане хладно и т.н. Тъй като платът е бял, очертавам кройките с обикновен черен молив, щото съм брала ядове с розова и синя креда в други случаи. Аз от опаковата страна чертая, обаче платът фин и леко прозира и от лицевата страна - шевовете сивеят. (Уточнявам, че тогава бях перфекционистка, по-късно, с много усилия се отървах от този си порок). Целият тоалет е готов, ушит, изпирам го, простирам го и нямам търпение да изсъхне. Отивам по някое време да проверя готово ли е вече за гладене и какво да видя - и роклята, и жакетът на големи жълти безформени ивици. Дрисливо жълто към тиквено. Ужас! Лошо ми стана ви казвам! Поглеждам нагоре - комшийката от шестия етаж си простряла домашно-тъканите китеници и от тях щедро тече ли тече боя...

Нищо не помогна - с какво не прах, с какво ли не чистих - нищо. Накрая, от отчаяние и в белина пробвах, викам си, може пък да стане бяла, пак бива - йок! Ей така ги изхвърлих, необличани нито веднъж.  Всичкият ми труд, пари, очакване колко красива ще бъда, време и настроение отидоха на вятъра.
Обаче много весело си прекарвахме тогава рождените дни - танци цяла нощ, майтапи и закачки, голям купон беше.

хахахахахахахах по законите на Мърфи е така да 

Много неприятен случай ,толкова труд на вятъра...заради хорската глупост!

Точно като за филм...

Много готина темичка.  В този дух,реших да ви споделя какво ми се случи преди няколко минути...
(Малко предистория)И аз си чакам все още колата(градушката  ) ,и решавам да си ходя пеша.В крайна сметка ми идва чудесна идея.. да сложа много високи токчета (довечера сме канени на рожден ден),вместо да ги взема в една торбичка и да ги обуя в колата на моя човек...Както и да е-излизам си аз сутринта-не вали,аз-щастлива ,се запътвам към офиса.Влизам, колежката ми изтърсва някакъв коментар,че после,като завали няма да се похваля с токчетата,аз си викам "Няма ядове".Излизам си аз на обяд ,да хапна.Отивам,хапвам си и решавам да се връщам към офиса...Естествено,започва да вали дъжд(аз си нося чадърчето),за сега всичко-наред.Закрачвам аз гордо с високите токове по "невероятно оправените" улици ,вървя си,вали си...100 м преди да стигна крайната цел-кола спряла на тротоара,аз се паникьосвам ,решавам в крайна сметка да  мина от едиствената възможна страна,естетвено-наджапвам до глезените в огромна,мръсна,кална локва.Прилоша ми направо.Бързо се опитвам да се докопам до офиса,краката ми вир-вода,от мърдането на чадъра-буклите си заминаха някъде в миналото,част от грима-също си замина...та,продължавам аз ...Бясна!Точно преди да отворя вратата стъпвам на криво и се пльосвам по ръце пред офиса...Отново-Бясна!Отварям аз вратата-кална,окаяна,от обувките тече "Ниагара"...качвам се по стълбите,колегите от др.отдел са зад мен,поздравявам и отпрашвам нагоре,почти стигам ,и ОТНОВО ,естествено ,мокрият ми ток се хлъзва ,и аз се пребивам пред погледите на петима мъже....Екстрааа.Идват те ,помагат,аз искам да избия стените от яд.Качвам се - веднага в тоалетната,суша се, оправям,търкам,трия и какво забелязвам?Обувките са зверски ожулени и естествено напоени с толкова вода,че няма да изсъхнат в следващите два дни.Обаче не мога да стоя с мокри и ожулени обувки цял ден,след като ще дойде шефът на посещение по-късно.Решавам да се върна и да си купя някакви обувки от близкия магазин.Излизам аз,вече не ми пука,дъжда си вали по мен,засилва се ,косата се мокри,стигам до магазина,влизам,тази вътре ми се смее...Вземам първите що-годе добре изглеждащи обувки,плащам,връщам се към офиса и започва да вали страшно силно,тичкам аз -коса навсякъде,грим-вече трагедия,качвам се обезумяла от яд....По закона на Мърфи,на етажа има поне петнадесет човека,шефа ми е там,аз връхлитам,всички шокирани от моя вид,умирайки от срам,поздравявам,сядам и започвам уж да работя,по едно време усещам,че всички ме зяпат и колежката се изцепва: "Защо изглеждаш,като Мерилин Менсън?" 
 

Пожелавам ви доста по-приятен ден от моя.   

знаех си аз, че от тая крива спица на чадъра ще излезе резил, предчувствах го просто.
гордо опънала палатка се носех по улицата към офиса и оппп, изведнъж единият край на чадъра подпира в нещо, помислих, че някой стълб съм закачила, че беше едно такова тясно, дръпнах по-силно и насреща ми изскочи разкривеното лице на един клиент, шеф на голяма фирма, току се намърда под палатката. стана едно такова интимно, ама той недоволен изглеждаше. "госпожо петрова, как сте, внимавайте, ще ослепите някого с този чадър!", "ааа, г-н николов, добър ден. извинете, силно ли ви ударих?". "ми чак чадърът ви се изкриви..."

Сещам се, че и аз имам дъждовна история.

Действието се развива преди 23 години. Аз, бременна с вече доста голям корем. Живеем на баир, дъъъълъг баир, ама не къде да е, а на върха на баира.  
Та прибирам се аз, не помня от къде и в подножието на баира ме завалява дъжд. Смело крача напред, нали се прибирам, че ме било понамокрило - голяма работа.
Да де, ама по средата задухва силен вятър, дъждът на огромни капки и премина в градушка   Ами сега накъде?
Оглеждам се и виждам, че вратата на някакви комшии се е отворила, изтичвам през двора и се приютявам под стряхата. Малко след това от вътре излезе самата комшийка. Оказа се, че в тази къща живее голяма турска фамилия и в него ден са се събрали да празнуват нещо. Вкараха ме вътре. Жената ми даде кърпа и пенюар (така ли се пише   ). Мъжете се наливаха с уиски и излизаха отвън да събират лед за изстудяване.
Като спря да вали се прибрах - боса, носейки дрехите и обувките с в ръка, и облечена в един от онези пенюари дето са като дунапренени и много, много шарен - целия в жълто, червено и зелено  

После го изпрах, върнах го и благодарих на жената.


PS: Пенюар не нося и никога  не съм носила, тази дреха ми е много грозна. И вече имам кола, та не качвам баира пеш...... слава Богу 

Какви мили хора