Странно или не?

Да пътувам с дъщеря ми е било винаги голямо мое желание, и удоволствие, от бебе е много лесно за гледане дете, и за пътуване също... Водили сме я с нас навсякъде, с едно изключение когато беше на 2 и отидохме до едно много далечно и не съвсем безопасно място, и това лято отидох за първи път на екскурзия само с приятелка, за което дъщеря ми още ми се сърди, когато стане дума. Татко й постепенно става домошар и затова занапред май най-вече с нея ще си пътуваме Ходим и поне веднъж седмично двете да се храним навън, или с приятели, но често и сами

Всички почивки и екскурзии ги съобразявам с нея, дали има тя какво да хареса и да прави, и е голямо удоволствие, когато й хареса... Надявам се още дълго време да иска да идва с нас/с мен, въпреки, че знам, че ще дойде момент, когато ще каже, че иска да ходи сама и тогава ще ми се скъса сърцето, но колкото по-дълго й е интересно с нас, толкова по-щастлива ще съм
Да допълня, че време само за нас двамата с пратньора ми ми липсва много, но това се предвиждаше, когато решихме да живеем сами и далеч от семейството

Желанието да си почина, да се отпусна и да прекарам време насаме с партньора си. (Не че ще се случи някога в обозримо бъдеще.)

А ти защо не ги попита защо не си водят децата? Или темата е поредната да покажем колко сме по-по-най. Гледай си твоите деца , а не в паничката на другите. 

Трещерица, а ти защо реши, че не съм ги попитала?
Или ей така, да си го рекнеш.
Написах още в началото, че ми бяха любопитни различни мнения да видя и прочета.

Не виждам нищо нередно в това да почиваш без децата или да ходиш на екскурзии без тях.Ние гледаме да можем да отидем на почивка със детето,но и на такава без него.Прекарваме огромна част   от свободното си време със  детето,но човек има нужда и от почивка от самите деца.Когато отидем на екскурзия някъде -единственото което вълнува детето е къде има детска площадка,детски кът или въобще-забавления за него и всъщност се оказва че сме отишли някъде на стотици километри за да видим поредната детска площадка.На почивките е почти същото-да не говорим за това,че човек в много случаи не може дори да седне да се нахрани нормално,да не говорим за активна почивка.Детето ми е на 4гд и половина и си го гледам без помоща на баби,освен през лятото.Мисля,че и при по-големи деца,положението едва ли би било по-различно-просто това което е интересно и забавно за децата- не е такова за родителите.Аз лично за 4 години съм обиколила сигурно 10 зоологически градини и то по няколко пъти-включително и такива във съседни държави и не  знам  още колко детски кътове и площадки и почти нищо не съм видяла от забележителностите там.Ами ако имам възможност да отида на някое интересно за мен място- без деца,бих го направила със чиста съвест и без да се чувствам виновна за това.Как въобще успявате да заведете детето във местния исторически музей примерно,после на разходка в някое шато или крепост и на разходка из самият град?Защото моето  посещение дори само на едно от изброените неща е съпроводено със .."Кога ще отидем на люлките...Гладна съм...Пишка ми се....Искам сладолед...Изморена съм и искам някой да ме носи...Искам на пързалката...и т.н"?Нормално-детето си иска своето и ние като родители се стараем да му го дадем,но не виждам нищо лошо и ние от време на време да отделяме време само  за себе си.

Като пораснат те сами няма да искат да идват с нас. Сега на неделните разходки е цял празник ако веднъж месечно сина ни се навие да ходи с нас. Като пораснат почват сами да се спасяват 

Може и да не искат като пораснат да придружават родителите си, но ако чакам да порасне детето, за да мога да хвана мъжа си за ръка и да го гушна, ей така просто, без да се навре някой между нас, сигурно няма и да имам нужда да ходя някъде без деца.

Да, права си! Различна гледна точка е моята. Ние например винаги сме го гледали сами и за момент не ми е хрумвало, че мога да отида някъде без него, просто защото няма на кой да го оставя.

Аха, точно.

Моята дъщеря е на същата възраст и категорично ми е забранила да качвам снимки с нея във ФБ и където и да било. Наистина, като се замисля, отстрани изглежда така, сякаш навсякъде ходим без нея.

А, извинявай, но това последното ти изречение е грубо и грозно.
Това, че пътуват без тях, не значи, че се държат все едно нямат деца.
И аз не се смятам за скачен съд с моите деца и искрено се радвам, когато с мъжа ми сме само двамата, дали на екскурзия, или просто за уикенда вкъщи. Децата ми също (вече не са малки) се радват, когато за малко остават без мама и тати.
Не съдя хората, които са абсолютно навсякъде с децата си. Може би така се чувстват добре. Но и не желая някой да коментира, че видиш ли някой си се държи, все едно няма деца, защото не ходи абсолютно навсякъде с тях.

Аз не го оставям.Ходили сме на почивки с голямото ,много добре се държи.Малкото е друга порода ,ше почака с пътуването още една година
Навсякъде са с мен децата ,дори като съм сама ,доста хора ме подминават,не ме разпознават и това ме плаши Момента ,в който осъзнаваш ,че си само "майката на ..." е като ледена кофа са вода.

Защо не го оставяш?

Адел, теб не съм коментирала и ако ти се чувстваш ок с това децата ти да са при теб 3-4 вечери в седмицата си е твоя работа.  За мен обаче си остава не съвсем ясно подобно държание. 
И тук става въпрос за всяка седмица. ..а не веднъж в месеца примерно.

А някой кара ли те?