На майка ти гаджетата...

Първо да напиша и на мама и баба историите и се връщам да чета темата страхотна е.
Започвам с баба ми...тя е трето момиче от 5 имали са и брат по голям от тях и от друг брак на пра-дядо ми.Бил е на фронта когато избиват семейството му и връщайки се намира само един оцелял син.Жени се за пра-баба ми и им се раждат 5 момичета както казах баба била трета подред.Тя е родена 1926г била е малка,но много ясно си спомня втората световна война и немските офицери и руските войници.Баба ми е разказвала,че руснаците били разюздани и правили много простотии.Докато немските войници и офицери били възпитани и добри хора.Имало един който и подарил ръчен часовник който до скоро се пазеше в къщи като реликва на която всички внуци са се учили...без мен.Тя разказва,че била малка а той виждал в нея дъщеря си...не е било любов или пошлост...Омъжила се по любов за мъж на име Георги живели заедно с майка му и сестра му.Обаче нещо не харесали баба ми и постоянно правели някоя простотия и накрая се развели.За онова време било много срамно да си разведен а тя е била около 21-23 годишна.По тогава време щом си парасяница/разведена трябва и за такъв за се омъжиш.Не знам как е станало разбра ли за дядо ми от съседно село който също разведен с дъщеря а жена му избягала с друг и се уговорили да се оженят....И макар да не е било по любов моята баба си обичала дядо аз не го помня защото е починал преди да се родя.Обаче до последно държеше да и се сложи брачна халка на пръста,когато я погребват за да си отиде при нейният Ранджи(Рангел).
На моите родители пък историята е по кратка.... б
Бил моят татко Георги в селото на мама събрали се компания и цяла вечер не се отделили един от друг.На другият ден отишли на кино в градът " кино Гео Милев" след филма приседнали на пейките да си говорят.Тогава татко казал на мама,че иска да се оженят ама да му отговаря сега,че на следващият ден заминава за Варна а ако ще се женят остава тук....Колко се е чудила мама хич не знам ама отговора е ясен...още същата вечер завел булката при родителите си...Бяха все така заедно до смърта на мама през 2011 г а 1 г 11 месеца по късно почина и татко не можа да живее без своето Кате.....

Толкова трогателни истории! Всички си приличат по едно - мъжете са луди по жените си. Това е ключът към хармоничните отношения.

Къде ми трябваше да отварям тази тема докато съм на работа, разплакахте ме и сега трябва да се крия и да не хрипам пред шефа Така ми се иска и аз да разкажа една красива история, но няма, всички истории и спомени за връзките на родителите ми, на баба ми и дядо ми са ужасни. На всичкото отгоре и загубих и дядо ми и баща ми в една и съща година, далеч без да съм готова за това, какво ли не бих дала да изиграя пак една игра на не се сърди човече с дядо, да му кажа че аз го разбирам и обичам.
Ценете и тези спомени и красиви истории, защото има хора, които ви завиждат за тях.  Надявам се поне моите внуци един ден да разказват красива история за мен.

AniGaST, същото казваше и моята баба за руснаците и немците! Едно към едно!

Здравейте,хайде и аз да ви развеселя.Майка ми и баща ми се запознали в пощата.Тя била току що постъпила на работа телефонистка,а той радиооператор.Нали се сещате за радиоточките- тогава е вървяла местна програма- новини,музикални поздрави и т.н.Една година дружали преди да се оженят и когато се поопознали най-често ходили
край гробищата,защото там имало много хубава трева... за да пасе коня на баща ми.Голяма романтика ,няма що.Но живяха в мир и разбирателство цели 56 години,до смъртта на баща ми.А майка ми е жива и здрава и до днес - на 88 години.

При баба и дядо, и от двете страни бе пълна скука. И двете двойки остаряха и умряха заедно.
Ако е имало нещо, то аз не го знам.
Майка ми беше красива жена като млада ( и все още е ), но cold blooded бройкаджийка, да не кажа грозната дума, с която я нарича татко. Все пак ми е майка и я обичам. Разведоха се, когато аз бях в гимназията. Сравнително дълъг като продължителност брак - повече от 18 години. След това на възраст от 42-43 години си намери един добър мъж и все още е с него. Ходят по екскурзии и изглеждат щастливи.
Не мога да я съдя обаче, като се има предвид аз каква беля съм, ама това не е предмет на тази тема.

А пропуснах да кажа, че аз съм причината за сватбата. Нежелана бременност на студентска бригада и след това венчило.

Баба ми била на 16, когато била на гости на село. Там я зърнал един напет момък, фустогонец, с десет години по-голям. Започва се една романтична любов, но от разстояние: баба ми се връща в града. А младият мъж заминава за странство. Писма, любов, докато не се разбира, че той се е събрал с местна богата жена, направил й е дете. Заради по-свободните нрави даже не се оженили веднага, а чак след години.
А баба ми през това време чака писма и чака любимия. Когато разбира истината, явно удар голям. Харесва я отново мъж, с десетина години по-възрастен, та и физически подобен на Онзи. Е, ами оженили се и живяха щастливо, станаха дядо и баба, после прадядо и прабаба.
Тя не беше забравила първата си любов и след смъртта на дядо го издири. Започнаха отново да си пишат,  но както тя казваше, не било в тикви, а в кратуни. Никога повече не се срещнаха. Сега и двамата са покойници.

И нашите доста романтично са се взели. Били студенти във Варна. Баща ми си имал сериозна приятелка варненка и тъкмо да се сгодява, когато на тържеството за Нова година се запознава с майка ми. Все едно гръм го ударил - негови думи. Майка ми е руса, със зелени очи, прилича на чужденка доста. И баща ми отначало се притеснил как ще се говорят и разбират Като станало ясно, че е българка, бил много щастлив. Три месеца по-късно на 1 Април се женят. Баба ми до последно не вярвала, защото телеграмата дошла на 1 Април и гласяла: "Майко, татко, ние с Жоро се оженихме". След като щастливите младоженци цъфнали на живо на следващия ден, се разбрало, че е истина Питах баба ми - "Бабо, а ти какво направи, като разбра, че е вярно?" "Е как какво, заколих 2 кокошки" беше отговора. Едно време младите май понякога са се женели набързо и после отиват да празнуват с родители. Моите родители вече празнуваха 50 години заедно, въпреки прибързания си брак.

Направо да завидиш на такава жена, взета по любов, а не с претегляне на плюсове и минуси става ли/ не става ли за семейство. Това съветвам и сина си - тръгне ли да си избира жена - да е луд по нея. Няма смисъл да я лъже.

От горната история се присетих нашите как “романтично” са се взели. Били гаджета вече няколко месеца (5-6 нали, не 14 😆) и отишли на гости у родителите на майка ми. Дядо ми попитал “Вие няма ли да се жените”, баща ми отговорил “Ами ще се оженим” и толкова 😬 Скоро след това сватба и т.н.

Едно време точно така са ставали годежите- Няма ли да се жените, - Ще се женим еди кога си. Не са падали на колене и такова американски неща, както е сега

Едно време никой не ги е оставял младите да се мотаят с години като гаджета и да се чудят какво искат.

Дааа, и майка ми и баща ми така са се оженили. Месец и половина след запознанството им

Не зная дали съм описала историята, но моите родители са рекордьори по скорострелна женитба. Майка ми отишла на почивка за първи път сама. До момента е ходила само по лагери с деца, наскоро завършила педагогическо училище. И тъй като все си гледа удобството, се намъкнала в служебната стая на управителя да пише картички, само там имало бюро. Управителят влязъл и направил забележка на "другарката", че помещението не е за външни лица. Вечерта имало танци и танцували на "Сините канарчета", много обичаха тази песен.Майка ми е била много красива към онзи момент(сега е на 80+).Баща ми предложил брак и се разписали, тогава можело така, само с паспорти. И майка ми пратила телеграма на баба ми, която я държала много строго и как не припаднала. На баба и беше много мъчно, че не е видяла сватба на децата си, синът и също така се оженил, само с паспорт, малко преди да иде в казармата. А баба се е венчавала във Варна, катедралата, има изящна покана и красиви сватбени снимки, които още пазя. Повече от 60 г по-късно в същата църква се венчах и аз, но баба отдавна я нямаше. Не дочака нито една сватба на внуче, а и тримата вдигнахме сватби.
Но да продължа за родителите ми-по това време пристига репортер от Народно дело (варненски вестник) да пише за красотите на Врачанския балкан и пещерата Леденика. Разпитва почиващите, а тему казват, ама знаете ли, една учителка от вашия град сключи току що брак с управителя. И така, майка ми лязла в статията, как си намерила щастието.
Още пазим вестника, заедно с друг брой на същия, в който ме снимаха мен в ДГ.
Родителите ми живяха почти 40 години заедно, месеци преди да навършат 40 г заедно, баща ми почина. Майка ми и до днес се чувства самотна.

това ме подтикна да разкажа за баба, майка, мен... и завъртането на колелото...

баба е била нежеланата снаха - дребна, слабичка и най-важното - малоимотна. не че семейството на дядо ми са били богаташи, но тя е имала по-малко, а са се надявали дядо ми да доведе една друга, яка, здрава жена, с много ниви. дядо ми е "заграждал" другата доста, но техните я омъжили за друг - по-имотен.
баба много харесвала дядо ми, но той не ѝ обръщал внимание до деня, в който разбира, че неговата изгора ще се жени за друг. от яд и инат поисква баба ми. женят се по едно и също време. деца, война... дядо ми се връща, а другия няма късмет. огънят се разгаря наново и всички забелязват, че дядо ми все предлага да вози другата на пазар в града. в каруцата, отзад, в сеното, са баба с двата сина, а отпред, на капрата, до дядо ми е винаги другата.
докато нейната рода не решава, че това е недопустимо и не я оженва набързо в друго село.
баща ми преболедувал от нещо като дете и остава инвалид. омразата на свекървата се засилва - "тая никаквица ти е родила сакат син", пренася и върху него.
баба ми е страдала от жестока и зла свекърва, страдала е и от липсата на обич от дядо, но по тогавашните разбирания, дори да те убива, ти трябва да си стоиш при него.

минават години, баща ми оцелява, но в семейството си остава убеждението, че той няма доживее старини, да има семейство и деца, и единствен наследник и опора на семейството ще е чичо ми.
колелото се завърта, баща ми се жени и ...
майка ми е нежеланата снаха, защото нищо не прИнася в семейството, а отгоре на всичко е дребна, мургава, тъмнокоса (дядо и баба са бели и руси). баща ми, обаче заема твърда позиция до нея и не дава да се месят в живота им. дори когато не е била права, той я защитава, а след това се разбират помежду си.  
изнасяли са се от село, живеели са в други градове и села... връщали са се, защото баба е 'умирала" от мъка за тях, защото са им обещавали помощ за трите деца и ненамеса в семейството. не се е случило.
изнесли са се от къщата, която уж била негова, за да запазят самостоятелността си.  
до последния си дъх татко е бил плътно до майка ми и не е давал никой нищо лошо да каже за нея.

колелото се завърта още веднъж и ...
аз бях нежеланата снаха, защото бях ниска и нямах тристаен апартамент. мечтата на бившия свекър била големия му син да се ожени за собственичката на другия тристаен на етажа, така и двамата му сина ще са уредени с по един тристаен апартамент. знаех го, не може да се каже, че е било приятно, но пък и не ме притесняваше чак толкова много - всеки има мечти и разочарования в живота. да се оправя. но започна тормоз - не съм гледала сина им както трябва, не съм поддържала стаята, в която живеехме както те искат, искала съм да "отлъча детето им от тях" като съм настоявала да се изнесем... "мъжът" до мен в никой момент не ме защити, не ме подкрепи, не застана до мен. борех се сама да защитавам семейната крепост, която се оказа предадена отвътре.  
тръгнах си и майка ми беше първата, която каза, че трябва да се върна, защото "дори да те убива, ти трябва да си стоиш при него". така било редно.

сега живея с най-прекрасния мъж на света. човек, прекарал някакво заболяване като дете. човек, за когото никой не е вярвал, че ще има семейство и деца...
да продължавам ли?