На майка ти гаджетата...

Оооо....да...баба и дядо ( особено той) , наистина бяха такива- като изскочили от разказите на Йовков. Всъщност животът им беше доста тежък в чисто битов аспект и изморителен, но те винаги бяха рамо до рамо. Дядо имаше някаква вродена мъдрост и много весел характер , а баба все скромна и срамежлива - идеално се допълваха . Обожавах да ходя при тях! Всъщност обичах много и другите си баба и дядо, но при тях нещата бяха диаметрално противоположни...после може и за тях да пиша. Иначе....за “на майка ми гаджетата” ( както е по темата😉) съм пас .

Прекрасна история ❤

Откровението на дядо ти за баницата ми напомни за история, която бях чела. Че един дядо винаги отстъпвал средата на хляба на бабата, защото тя я обичала. А бабата винаги му отстъпвала коричката, защото той я обичал. Накрая той на смъртния си одър и казал: "Трябва да ти призная, че цял живот съм обичал много средата на хляба, но понеже толкова съм те обичал, ти я отстъпвах". Тя пък тогава му признала,  че тя обичала кората, но му я отстъпвала по същата причина ...

Поуката - щяха да живеят по-удобно и двамата ако всеки беше казал честно какво обича от самото начало.

Поуката е, че когато обичаш някого и е взаимно, си готов цял живот да правиш компромиси без това да тежи.

Любимата ми тема!

Историята с коричката на хляба ми напомни моите баби и дядовци. Едната двойка са точно така с хляба- единият обича коричка, другият меко. Помня като малка, че дядо ходеше сутрин рано за хляб, после на работа. И когато имаше време, обираше мекото на хляба, а баба се смееше на "хралупата". Когато бързаше да излезе и не успяваше да "остърже" хляба, вечер го заварваше обелен
Те двамата са се запознали чрез общи приятелски компании още като ученици. После тя спечелила стипендия да учи в СССР, заминала, учила 4 години там, но през цялото време му останала вярна, не поддала на вниманиети на многобройните ухажори. За него не знам, но той е толкова принципен човек, че предполам я е чакал кротко.
Когата се върнала в България вдигнали сватба. Прибрали се от гражданското с трамвай, не са имали кола. Той с костюм, тя с бялата дълга рокля. И цял трамвай сватбари. Когато слезли на спирката, регулировчикът спрял движението от всички посоки (това е кръстовището на Красно село, сравнително голямо за времето си)- инженерката се женела и трябвало да мине тя първа. Винаги съм се усмихвала като си го представя- баба на 22г., вече инженер, очевидно екзотика за онези години, се вее с бялата рокля из трамвая, а регулировчикът я познава и ѝ прави път

А другите баба и дядо са се оженили, както и в много други от разказаните тук истории, тайно. Били са "гаджета" известно време (началото на 50- те години). Гаджелъкът им се е изразявал в безкрайни разходки вечер из града. Той е живеел до Орлов мост, тя до Лъвов. След работа, вечер след вечер обикаляли улиците. Един ден избягали от работа и се оженили. Вечерта той я изпратил до бащиния ѝ дом, тя влязла и казала на баща си "омъжих се" и отишла да спи.
В следващите дни вече заживели заедно, организирали и среща на родители си, да ги запознаят. Тъстовете отишли на гости на свекърите. Свекървата, добра, скромна жена,, чудесна домакиня, добре се била постарала всичко да е изрядно. "Гвоздеят" на вечерта в кулинарен аспект било печено пиле, което тя правела вълшебно. Сервирала пилето и на гостите слагала от бялото месо, което в нейното семейство било на почит. На себе си и своите хора сервила бутчетата. Всъщност гостите обичали бутчета, домакините - бяло месо и всеки гледал другия със завист. Тъстът, кудошлия и майтапчия, не издържал и си казал. Всички плеснали доволно с ръце, като това  разчупило атмосферата на тази първа вечеря  и тя си останала разчупена докато били живи.
Баба известно време говорела на дядо на "вие"- приблизително до раждането на първото им дете. Чак след това се пречупила да му говори на "ти" Обичали са се безкрайно много до смъртта на дядо, малко преди моето раждане. Тя живя още 36 години и мисля, че никога не преодоля загубата му.

Ох тези последните истории за бабите и дядовците с хляба, и за младоженците в трамвая ме трогнаха много!
Аз се сетих за нещо интересно с нашите. Когато тате отишъл да иска мама от дядо, негов приятел полицай, който бил на смяна с патрулката го чакал до блока. Ако тате само тръгне да бяга, че го е подгонил дядото-да се измъкват бързо. Но не станало нужда и тате после отвел спокойно мама към родния си дом. Ама с патрулката, че така и така чакала... А и те с дядо междувренно се почерпили стабилно.
Повода за цялото притеснение на тате бил, че мама е била на 17 години все още. Били отскоро гаджета, ама лятото докато били на палатка ме “направили” мен. И станало ясно, че ще трябва да се женят.
А сватбата била на 28 октомври 1984 неделя. Защо тогава? Ами защото кръстника пожарникар тогава бил свободен! Логика и чудо Тате на 31 октомври навършвал 25, а мама на 8 ноември правела 18. Е не можели да изчакат, не искали, бързали да се вземат, та трябвало специално писмено съгласие от родителите им, защото мама била все още непълнолетна.
А сватбения букет на мама от бели калии е пътувал със самолет от София до Варна. Защо и как не зная. Но дядо ми бащата на тате много държал на точно такъв специален букет. Щото булката била “много млада, хубава, всички я заглеждали и тези цветя щели най-много да и отиват”. Той я е подкрепял много, даже ядял само той от нещастните и първи кулинарни опити. Но не доживя да я види реализирана като професионален готвач и тя винаги много е тъжала за това. Само той и е давал кураж да продължава да се учи... С всички други роднини бил много лют и крив, но с нея само се държал мило до края на живота си.

Леле Добри направо ми бръкна в сърцето както се вика...Темата е за на "майкати гаджетата",но и нашата история със съпругът ми след време децата ни ще я разправят с умиление.Ще си позволя да я напиша а ако трябва довечера ще я изтрия.
Бях на 16 г когато с него станахме гаджета той беше на 27 вече...улегнал.Баща ми и майка ми го познават 4 години преди това.Работеха заедно а и зет ми му беше много добър приятел.Майка ми му е казвала тогава "Ех,Жоре много те харесвам ама нямам щерка за женене!"Била съм на 12 години тогава...а аз виждах в негово лице просто човек работещ с баща ми.Той ми разказа години след това за случката и ми каза,че си бил помислил,че ще чака малката щерка-мен. От уважение към по големите от мен съм научена да се обръщам към тях уважително и затова му казвах "батко".Помня,че веднъж го попитах дали може да му казвам просто "батко",че бати Жоро ми е дълго и той се съгласи.Мина време и баща ми спря да работи с него а аз си тийнейджър-ствах изобщо не съм се сещала за този "батко".Дори посрещнахме 2002 г заедно защото сестра ми и зет ми ме бяха взели с тях а те я празнуваха с тяхната компания тогава.В интерес на истината цяла вечер танцувахме я рокендрол я хора и все заедно сестра ми се прибра по рано а аз останах с него.Тя му имаше пълно доверие...и имаше защо не ме е докоснал с пръст...Сутринта ме изпрати до нас и до там...последва цяло лято с неволи и тийнейджърски драми.На баща ми му писна и ме прати на село при баба...тя беше в болница и същата вечер почина.Тогава за първи път срещнах смърта лице в лице.Вече бях почти 16 годишна а зет ми и сестра ми бяха също на село.По стечение на обстоятелствата а и намеса има и съдбата "баткото" поеха обект също там.И като приятели със зет ми идваше на гости...От там насам историята е,че започнах всяка сутрин да му нося кафе на обекта.След обяд се виждахме и си говорехме...с часове и леко полеко станаха нещата а и той беше първият човек в живота ми.Няколко малко месеца по късно на 22.12.2002 г ми предложи да се оженим а майка и татко нямаха нищо против а 10г по късно на 12.05.2012 г сключихме и граждански брак.Те много го харесваха и обичаха и знаеха,че този човек ще ме обича и пази.Има ли сме си и своите моменти в които да се скараме да си креснем,но всичко много бързо се забряваше.Аз по едно време си мислех,че имам още едно детенце..сутрин ставах да му вържа обувките,че него го болеше кръста.Приготвях му дрехите които трябва да облече сутринта...за не говорим за храната и салата...вечер с ракийката.Обичах/м го и това не ми е пречило грам той също винаги е бил до мен и знам,че ме обичаше.Неговите думи още ги помня и няма да ги забравя..."Няма да има човек който да те обича както те обичам аз!" или когато съм го питала обичаш ли ме както преди той ще отговори дори повече....винаги ми е казвал и показвал,че съм единствена за него и винаги съм знаела,че каквото и да стане той ще ми е верен същото го знаеше и той.Напълно осъзнавам,че никога повече няма да се появи човек като него в живота ми който да обичам така и той мен....Яд ме е,че Господ ми го отне...и макар нещата които се случиха след това аз си искам него,но го няма....Щяхме същата есен да правим 15г откакто сме станали гаджета щяхме и да сключим църковен брак...
Добри ако прочетеш всичко това...аз също съм на мнение,че иснорията се върти.Баба ми първата любов е Георги,майка ми се е омъжила за Георги аз също съпругът ми се казваше Георги.В допълнение аз бях и нежеланата снаха от свекървата...малка,неука а и без известни родители в градът.Не минаваше случай да не ме клъцне а когато почина месец след смърта му  реше,че има право да ми посегне не ме удари,но ми вдигна ръка.Нещо което синът и не си е позволявал...защитаваше ме винаги дори да не съм права и после кротко и ми обяснявашу къде  греша.Тази жена стигна и до това да каже,че ми гледа кефа а нейното дете страда(дъщеря и) това два месеца след смърта му.А моят живот се срина тогава и ежедневието ми минавше между работата и домът и гробищата.А нейното дете е на 38 г тя им изплаща апартамент а те самите нямат деца и имат свой бизнес...Едва след тези думи взех решение да се махна от там и.....Не съжалявам за нищо макар,да има хора които се опитват да ме изкарат по черна от сатаната заради траури и чуда...А аз съм на мнение,че обичах този човек и всеки ден му го показвах и доказвах...той го знаеше и усещаше докато беше жив...Сега просто искам да дойде времето да си бъда с него и никой и нищо не може да ме накара да се чувствам виновна за нещо...Аз оцелях по свой си начин и продължавам до момента в който Господ ще ни събере както ми го отне....
Извинявам се за офтопика довечера ще го махна.🥺

не намирам думи.
имаш една прегръдка от мен.

Трогателно до сълзи! Не го махай... Такива истории за любов трябва да се четат, помнят и преразказват! Някъде бях чула да казват, че човек си отива от този свят, едва когато го забравят... Докато го помнят и мислят за него, то той е още тук...

Сега ще разкажа историята на моите свекър и свекърва. Повечето подробности изплуваха след смъртта им – от разказите на техни близки.
И за двамата това е бил втори брак.
Семейството на свекър ми живеело в малко градче в Южна България. След гимназия той отива в София да учи за зооинженер – много модерна и перспективна в онези времена специалност. По време на ваканция се заиграл с една местна мома, която взела, че забременяла. И му се наложило да поеме отговорност и да се ожени. Едно време е било така – правиш дете, жениш се. Няма „не искам“. Според свидетелите близки той не я е обичал, но нямало къде да ходи. Женят се, ражда се детето.
Свекърва ми беше от едно добруджанско село. Завършила е някакъв техникум. Как се е озовала в градчето на свекър ми, не знам. Може би е последвала мъжа си, който е принадлежал също към местния елит – архитект или син на архитект, нещо такова. Били са приятелски семейства. Тя е нямала деца и свекър ми, по приятелска линия, прави изследвания на мъжа ѝ и установява мъжки фактор.
Кога и как са се залюбили свекърът и свекървата, не знам, но се стига дотам, че си зарязват семействата и бягат заедно. Отиват в нейния край, където тя се прибира при родителите си, а той започва работа в съседно село, където го посрещат с разтворени обятия – ценен кадър. Срещали са се тайно в Добрич, в един хотел, където някакъв братовчед на свекърва ми служел за параван – регистрирал се вместо любовника ѝ в хотела. Едно време беше абсурд мъж и жена без брак да наемат обща стая.
В това време родителите на свекър ми едва не откачили от притеснение заради внезапното му изчезване. Накрая го обявили за държавно издирване, милицията го е открила и така се разбрало къде и с кого е забягнал. Жена му и бебето останали да живеят в дома на родителите му, които били съсипани от шока и от срам за действията на сина си.
Един ден партийният секретар на селото, където живеел и работел свекър ми, го извикал и му показал едно писмо, с което го уведомяват за моралното разложение на зооинженерчето. Според приетите тогава порядки е трябвало да го уволнят. Но нали е бил ценен кадър, а и като човек са го харесвали много, му дали строга нота да вкара ред в личния си живот – да се прибере вкъщи, да се разведе с жена си и да се ожени за новата изгора.
Така и направили. След като се развели с предишните си партнори, свекърът и свекървата се оженили.
В това време на първата жена на свекъра ѝ станало неудобно да живее при родителите на бившия си вече мъж, макар че те много добре се отнасяли с нея. Намерила си работа в друго населено място и оставила детето си да го гледа бившата свекърва. Чак след няколко години, когато се омъжила втори път, си го е прибрала.
Междувременно свекъра го повишили – станал някаква клечка по специалността си в Добрич, а свекърва ми му е станала секретарка. По това време се ражда и мъжът ми. Тогава майчинството било 6 месеца и след изтичането му се наложило да наемат някаква баба, която да гледа бебето, докато майка му е на работа. А тя в работно време прескачала до вкъщи, за да го кърми. Да, обаче бабата се разболяла, не успели да намерят друга гледачка и се наложило да го дадат на ясла – бебе на няма и годинка. Яслата не му понесла и бебето се разболяло тежко от пневмония, едва са го спасили и се наложило да го пратят при бабата – майката на свекъра. Точно тогава и предишната жена на свекъра си прибрала детето, та един вид се освободило мястото за следващото внуче.
И така минали няколко години – баба, дядо и леля гледали внучето, майката и бащата са прескачали веднъж месечно да си видят детето, като при това са отсядали на хотел, защото бащата на свекъра е отказвал да ги пусне в дома си. Той е бил много принципен човек и постъпката на сина му го е сринала. Бил е много уважаван в градчето, много общителен и с много приятели, а откакто се разчула историята, от срам не смеел да си покаже носа навън. От вкъщи – на работа и от работа – вкъщи. И изобщо не давал дума да се продума за сина му и за новата снаха. Случилото се било голяма пикантерия за малкото градче и клюкарите с години са ги разнасяли. Още повече че да зарежеш жена и дете е било страшно престъпление според тогавашния морал.
Бабата и лелята обаче не били съгласни с това положение и лека-полека успели да го убедят да им прости и да се съберат заедно. А и той усещал, че не е редно детето да расте без майка и баща. Предал се накрая, но поставил условие – да продадат къщата в градчето и да се преместят в окръжния град, където никой не ги познава и съответно хората няма да ги разнасят.
И толкова добре са запазили тайната, че собствените им деца научават за първия брак на баща си в доста късни години, а това, че и майка им е имала предишен брак – чак след смъртта ѝ.

Демек двете деца - полубратя/полусестри не се познават?!?!?!?!

Познавали са се, но са им казали, че са братовчеди.

Ех, де да беше и днес малко поне неморално да зарежеш жена и дете...

Не, наистина днес е ОК

Аз предпочитам както е днес, ясно и открито, а не шушукания и тайни, и братя и сестри да не се познават. А иначе морал е разтегливо понятие.