На майка ти гаджетата...

Прабаба ми разказваше, че си харесала прадядо ми по ямурлука и по гласа. Имаме язовир близо до градчето. Били излезли да работят земята до него, а той на другия край със своята рода, обработват нивата. Как точно е станало, кой на къде се обърнал не помня, но той взел че се изправил, провикнал се, през язовира чак му се чул гласа. После го видяла на мегдана и го познала по ямурлука. Тя отишла да се представи.
     Едната ми баба учила за детска учителка. Много взискателна била, избирала мераклиите по автобиография. Идвали учители, военни да я искат за жена. Тя старателно проучвала житие и битие и отхвърляла предложения. Дядо ми накуцваше, тихичък, носеше една постоянна почуда от света около себе си. Одобрила го, защото бил син на царски офицер, с престижна професия /счетоводител/ и никакви пороци. Опитваше се да промени стремежа му да чете, чете и търси интересни неща в книгите. Понякога от ярост ги гореше. Тя беше работохолик, а той мечтател.
     За другите ми баба и дядо знам само, че като дошли на сутринта гостите да пият "блага ракия", дядо ги изгонил. Срам, срам...
     На майка ми гаджетата...няма такива. Татенцето и е любовта. На 20 години студенти и двамата в София. Запознава ги съквартирантката и. Майка ми забременява, казва първо на леля си, която живееше там. Тя привиква баща ми и  поставя ребром въпроса. Той решава от раз: "Ще се женим".
Обичаха се, сега предпочитат да са го забравили.

Аз пък съм осиновена. Майка ми и баща ми са се срещнали на 40 и 45 години. Преди това са имали семейства и любов и трепети. И двамата ги няма вече, а аз открих писма от предишните им връзки - много са романтични и по детски искрени.
Вярвам, че се обичаха много, макар и след втори опит.

Прабаба ми- вдовица, с две деца, мъжът и е убит в Балканската война. Прадядо ми- богат наследник на виден род златари от Букурещ. Началник на граничния пункт между България и Румъния, тогава СИ България е била част от Румъния. Тя, напета и горда хубавица, той женкар от класа. Влюбват се. Неговите родители го заплашват да го лишат от наследство заради "оная проклета българка". Не се отказва той, дават му една торба злато и му казват да не стъпва повече у тях. Успява да и направи 7 деца, но е убит в скандал заради друга жена. Ама тя наистина голяма проклетия беше. Надживя всичките си деца без едно и умря на 104 години, няколко дни преди 10ти ноември. Всички я помним и споменаваме. Обикновено някой като прояви излишна проклетия и инатлък, го оприличаваме с нея . Бабите ми и майка ми и баща ми са голяма скука , любови от 15- 16 годишни, вечна вярност и така.

Едната ми баба беше родена 1901 г (била е на 74 г, когато съм се родила аз - живя до 90 г, така че я помня и като дете си играехме в нейната стая, а тя като всички стари хора обичаше да си говори полу на себе си и разказваше много неща).

Родена е в едно село до Казанлък - помня, че имаше сестра, която понякога ни идваше на гости, за други братя и сестри не знам дали е имала. Идва в София да работи, когато е била 15-16 г. Изважда късмет, защото говореше турски като роден (чиста българка е иначе) и работи няколко години като помощничка в кухнята на Турското посолство по времето, когато посланик е Кемал Ататюрк Научила се е да готви великолепно - разправяла ми е истории от кухнята, как са й давали да опитва разни неща и т.н. Там откриват, че е късогледа и я пращат да си вземе очила, там разбират и че има сериозни хормонални проблеми и викат доктор да я лекува. Там й намират и мъж

Дядо ми е от Елена - бил на 19 г, когато взима участие в Първата световна. В едно село в Румъния, близо до границата, избиват цялата му военна част (има паметник в селото с имената на загиналите). Той е захвърлен с мъртвите. По-късно минават санитари и една "милосърдна" сестра (така са ги наричали тогава) от Русе като преминава покрай избитите мъже, го чува да стене и вика санитарите да го извадят. Спасява му живота жената - но кракът му е отрязан до горе! И така на 19 г се озовава инвалид с един крак (и протеза от гьон на другия) в София, където започва търговия.

За този мъж я женят баба ми - била е на 20 и няколко години. Двамата строят къща с кръчма и дюкяни, които давали под наем - тогава в края на града, а днес на бул. Витоша, насред жк Иван Вазов, на 300 м от Южния парк (тогава Тухларни фабрики). Къщата седеше до преди 10-15 г - след това я събориха и на нейно място е мутренското заведение Неро Читалището отсреща (където едно време имаше кино, а после беше клуб Ескалибур) е строено с пари от дарители - един от тях е дядо ми и името му е на паметна плоча с дарителите вътре в читалището.

Дядо ми бил много лют и много строг - псувал ужасяващо и си гонел до последно правата като инвалид. Казвал "аз за тая държава кръвта и крака съм си дал, ваш`та мама, и път ще ми сторвате, като минавам".

Баба ми му ражда 8 деца - 2 умират при раждане (едното е било недоносено), едно умира от менингит на 6 г. Баща ми е последното й дете, родено когато тя е била на 42 г. С най-голямата ми леля, бог да я прости, имаха разлика 18 г. Всичките деца са родени в болница - дядо ми е бил богат търговец по онова време и като я почнели болките, я качвал на файтон и я водел в болница. Така баба ми гледала многобройни деца, а междувременно готвела и въртяла кръчмата.

По време на Втората световна къщата пострадва при бомбардировките в София, дядо ми тегли всичките си спестявания, за да я възстанови - лош ход от негова страна, тъй като впоследствие държавата опрощава кредитите на тези, които са теглили заеми, за да си възстановят пострадалите домове... Така семейството остава без пари, дядо ми не издържа психически на напрежението и се разболява от рак. Умира, когато баща ми е бил на 11 г.

Както е явно, баба ми го преживя с още 30 и кусур години отгоре. Почти не говореше за него. Не знам дали е имало любов, но когато го е споменавала, е било с уважение и известна привързаност - все пак по времето, когато аз съм можела да разбирам нещо, той е бил мъртъв от поне 20 г.

Леля ми (най-голямата - с другите ми лели не бяхме близки, но с най-голямата му сестра живеехме в един блок и непрекъснато играехме с внуците й) беше с двойна луксация на тазобедрените стави и дядо ми много я жалел, че е саката като него с краката - но бил нахъсан нищо да не пропуска заради това и когато класът й ходел на екскурзии, той ходел с нея, с отделен файтон, да я придружава и да вървят двамата заедно. Леля ми учила в престижната за времето Търговска гимназия, ходела с файтон на училище, имало е вечеринки с офицери и т.н. Жени се обаче за съпруга си, защото "бил много красив и синеок" (тя беше много мургава, но е била много красива, виждала съм й снимките от младините) - той сирак от квартала, без пукната пара, обичаше чашката, кръшкал редовно... Тя обаче си го обичаше до последно по нейн си начин и си се грижеше за него. В нейната къща мъже не вирееха - тя беше абсолютен класически матриарх и държеше всички в подчинение, нищо че нямаше 140 см ръст Мъжете направо ги мачкаше психически и съответно натвори много бели в собственото си семейство, но въпреки това аз много я обичах и много ми липсва - беше много сладкодумна (като баща ми), шиеше гоблени и плетеше, гледаше на кафе като съща дърта циганка, имаше многобройни приятелки, с които се състезаваха да приготвят сладкиши и да се одумват зад гърбовете си. Непрекъснато ни гледаше една сюрия деца - ние бяхме ужасно много братовчеди на близка възраст, водеше ни на вилата с нея и ни гледаше със седмици. Другата ми леля (втора по възраст от трите сестри и трета след голямата леля и чичо ми) се оженила за мъжа си, защото "танцувал много хубаво"... не особено удачен брак, а мъжът загинал в самолетна катастрофа (тази същата с Паша Христова) и сама си отгледала децата. Третата ми леля била женена и развеждана, имаше три деца, но за нея почти нищо не знам (не я харесвах, а и не сме общували много с нея - виждах я основно у голямата ми леля).

Другата ми баба (майката на майка ми) била хубава бяла и руса девойка. Много й вървяло училището и много искала да продължи да учи след 8. клас, ама били 4 деца в бедно селско семейство и не й разрешили родителите... много плакала и много страдаше за това. Пратили я на 14 г да работи като слугиня в близкия град - готвела, чистела и гледала бебето в семейството на един доктор. По това време я бил загледал някакъв летец от София и викал, че ще дойде да я поиска... ама явно е било само докато му била пред очите Поискал я дядо ми - живеел през една къща от тях в селото, срещнал я на улицата и й рекъл, че ще я иска. Тя казала на майка си - и майка й й рекла "че като те иска, върви". И се оженили. Не мисля, че много го обичаше - по-скоро му се дразнеше или поне с такова впечатление съм останала. Факт, че той почина отдавна, но тя и досега почти не го споменава, освен като стане въпрос за разправиите с неговото семейство.

Майка ми е била много смотана като девойка. Уж е имала някакви закачки с някакви младежи, но явно нищо сериозно и въобще не е била по тая част. Станала на 24 г, мед. сестра и още не била женена... като й подмятали по тоя въпрос и й натяквали да излиза, че да може да среща мъже, тя викала "на който му трябвам, и вкъщи ще ме намери". Така и станало - била на квартира в Етрополе и в същата квартира дошъл баща ми Три месеца по-късно се оженили - баща ми е бил престарял ерген на 32 г! Една година след сватбата съм се родила аз, година и половина по-късно - брат ми (не са искали да чакат хич, че баща ми бил много стар!, а и тя не била първа младост!). Баща ми си е бил доста шавръклив на младини, доколкото знам Като тинейджърка ме е водил да ми покаже къщата, където живеела някаква девойка, в която явно е бил дълбоко влюбен на младини - той си е много сантиментален, типичен средиземноморски тип. Много уважава и обича майка ми, обаче е типичен балканец и не си мръдва пръста за нищо в къщата (предвид че е расъл в къща с майка, три сестри и една снаха... никаква "женска" работа никога не е похващал).

hedra, много завладяваща семейна история!

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4070474 ей тези бабушки са ми комшийки и имат интересна история.
Последната е Доста, защото е пета поредна дъщеря в семейството на баща, който копнеел за син. След нея се отказал . Мъжът и, който е на снимката ( за съжаление тази година почина:( ) е/беше Първан - той пък защото е първата рожба, голяма гордост и то мъжка. Един ден той идва с влак до Курило по работа, вървейки си по улицата я вижда, директно отива и я пита ще се ожени ли за него и до вечерта си я прибира. Как се гледаха и уважавах нямам думи, пример са ми били, без да се познават, без да се знаят, над 50 години заедно
А иначе петте баби са голям купон - постоянно се събират, пият ракия, пеят, играят хора - целият квартал на гюрунтия вдигат, много ги харесвам. А мъдростта, която предават - мога с часове да ги слушам и да попивам. Само баница не искат да ме научат като тях да правя

Аууууу, как обичам стари любовни истории.Ще споделя семейните  

Прабаба ми и прадядо ми бяха разкошни хора - мир на праха им. Не знам преди да се вземат дали са си дали дума, но семейната история разказва, че когато той отишъл да я иска, баща и не я давал.Тогава тя станала и казала: - През плета ще избягам и пак при него ще ида. Да не посрамва семейството му я дали. Остаряха заедно.Тя беше окомуш жена, дребничка, слабичка, домакинството не я влечеше много   , но друга работа не и се опираше.

 Тръгва да се жени дядо ми ( сина на гореупоменатите).Дядо на младини е бил красавец.Ама като ви казвам красавец ... бе много харен ерген.Отива да иска една мома, ама не му я дали.Казали, че сестра и била за женене, ако иска , нея да вземе.Пък тя била пълничка.Тогава дядо се обърнал и промърморил - Аз в тази каца зеля нама да пълня.
  Пък моята баба не е пълничка, дебелшка си е.И досега като ни разказва, как давали другата мома на дядо, пък той я нещял , защото е пълничка , го подкача с думите - сега у мене зеле ли пълниш  
 След време, отива да иска баба ми.Ама предисторията първо.
Баба разказва : - бе на една седянка го гледам, с разпран ръкав, както и сега си ходи.Пък подкача майка ми, че мома търсел за женене.Нямало ли някоя.Не помня какво-що, ама една вечер свирят  цигулки - дядо ти идва да ме иска. Пък аз имам по-голям брат, който не е женен.Не  е редно да го преженя и го питам какво да правя.Той ми вика - върви, вземай го.Той е богат.Ниви има.И аз отидох.Ей ми сега, крива станах, да му работя нивите.
 В интерес на истината двамата се разбират много добре.Баба винаги казва, че е случила на мъж и че е щастлива с него.
 

Ма много сладко фантазьорствате тук с кеф да ви чете човек

Що реши, че фантазьорстваме? Аз лично веднага мога да дам имената - казах къде има имената на дядо ми на плочи, плюс ориентирите в София, плюс съм достатъчно публична личност (поне по отношение на професионалния ми кръг), така че ужасно лесно може да се провери всичко.

Ма как беше един много стар форумски лаф - седим си ний на седянката и кротко си предем, пък току се завърти някоя да седне при нас и се връцне, че хурките ни не били дрянови

 Elecotal 
момче,  върви си по пътя

Много хубаво сте писали.
Ще посъбера кураж да се отчета и аз

Родителите ми са ученическа любов, макар че майка ми не е дала на баща ми да препише по математика .
Родителите на майка ми са се запознали на някаква вечеринка. Бедни години са били, сватба не са правили, дори халки не са имали.
Родителите на баща ми (покойници вече) са имали сватба, баба ми е била в носия, с бяло було на главата, дядо ми гледа към апарата все едно отива на заколение .
Имам пра-прадядо, бил се в РТОВ. Не знам мн за него, за жалост, но и не е по темата.

РТОВ-какво е моля

Руско-турска освободителна война

Споделям за пръв път много скъп спомен от баба ми. Когато я попитах как са се запознали и оженили с дядо ми, тя ми отговори много простичко "По бедност". Тя била сираче, а той - най-бедното момче в селото. През 50-те години брак живяха в мир и сговор и постигнаха добър стандарт на живот с двете си ръце, рамо до рамо. По късно ми разказа историята на една кърпа, обикновена, копринена кърпа за глава, обрамчена на една кука. Кърпата била първо бяла, носила я баба през моминството си. За сватбата си я боядисала червена. Показа ми я, когато дядо почина - беше я боядисала в черно.