Истории от комунистическа България

Да си припомним накратко какво представлява България преди 44 година - бедна аграрна страна, с бедно, предимно селско население, със силно раздробени обработваеми площи. Промишлеността е била слабо развита, предимно малки фабрики от хранително-вкусовата, обувната и текстилната промишленост. Даже и в тази тема много от нас споменаха дядовци със собствени мелници, но дядовците-фабриканти са кът.
След 9 септември страната е съсипана от войната и последващата мизерия. Купони, глад... Главна цел тогава е било да се нахрани населението в най-буквалния смисъл. Но тук идва голямата грешка на комунистите - че вместо да стъпят на нашите, родни традиции, те се опитват да привнесат и насилствено въведат руския опит. Окрупняване на земята, механизиране на земеделието, по-високи добиви - прекрасно! Но защо по този начин - чрез национализация и насилствено вкарване в ТКЗС? Докато в Русия още е вилняло крепостничеството през 19 век, у нас селяните не само са имали собственост върху земята, но и вече са били създадени първите кооперации, които получават нов възход и развитие през първата половина на 20 век. Хората са се кооперирали, закупували са общо машини за обработка на земята, раздавали са се кредити с цел развитие и растеж... Защо е било нужно да насилват хората, когато те сами са се кооперирали напълно доброволно и успешно? Въпрос на време е било почти цялата земя да влезе в някаква форма на ТКЗС. Че кой е луд да оре с магаре или вол под палещото слънце, докато съседът му лежи вкъщи пред телевизора или плющи карти в хоремага, защото неговите ниви ги оре трактор или жъне комбайн?
Не знам дали зорът е бил да се изпълняват директиви от Москва, дали национализаторите са били толкова тъпи или най-вероятното, по стар народен обичай, с тази работа са се заели хора, които хал хабер са си нямали от земеделие, не знам. Но най-вероятно е последното - неслучайно вече споменах за диктатурата на пролетариата. Отиват едни прогресивни работници по повеля на партията да изпълняват партийното поръчение за разкулачване на тъпите селяни, които плюскат до насита, докато работниците в града мрат от глад и... Те ти, булка, ТКЗС. Няма не искам, няма недей.
Същата грешка повториха и наследниците им след 89-та, когато съсипаха ТКЗС-та и АПК-та и насила върнаха земята на хората. Забравихте ли Цалапица? Как насила и с полиция разтуриха ТКЗС-то, което хората бранеха и не искаха да загробят? Защо от целия соцлагер само у нас се извърши тази простотия - връщане на земята в реални граници, вместо да направят така, както направиха по-умните от нас чехи, унгарци и др.?
В градовете също е имало кооперативни сдружения, които продължиха да съществуват и след 44 година - ТПК (трудово-производствени кооперации). Но доколко са били някаква частна форма на производство, доколко нещо като нищо друго на света - нямам конкретна информация.

Там са малко сложни нещата. Аз лично не мисля, че е било погрешна стъпка и грандоманщина стремежът да се създават големи индустриални предприятия. Все пак точно в индустрията са големите пари (справка - "гнилия" капитализъм и кои негови представители са най-проспериращи - тези с индустрия, или тези без индустрия). За енергоемките и замърсяващи производства също съм леко скептична дали е можело да се избегнат. Ако някой си мисли, че немските, френските или американските заводи са бълвали по същото това време аромат на теменужки от комините си, много се лъже. Като цяло замисълът е добър, но дяволът се крие в подробностите. Начинът на организация на производството, неефективността, надписването на плановете, всички други извращения, които дадоха основание да се твърди, че държавата е лош стопанин. Нищо ѝ няма на държавата, ами материалът ни е калпав... Защото видяхме докъде я докараха и честните частници и какво остана от стопанисваните от тях предприятия - руини-декори за филми на ужасите, това остана.