Истории от комунистическа България

Защото не го отчетохме като греша. Просто е.

Не отегчаваш, чудесно си пишеш по темата.

Майка ми и баща ми са започнали да трупат като младежи към края на 70-те. Майка ми е казвала, че тогава са започнали да издават повече западни книги, били са и по-достъпни, преди това нямало толкова. Както писах по-назад, тя е от малко градче - Попово (което и до днес е червена крепост, кметът там е нам кой си мандат  ) не е било кой знае колко лесно да намира всички книги, които й се е искало. Баща ми е софиянец, за него е било по-лесно. Той до ден днешен разправя, че майка го е взела заради гражданството  Та след '89-та просто са започнали да трупат с по-големи количества и по-често да купуват, тези от преди това са трупани по-бавно.  Например Достоевски,  имат 9 или 10 тома (от общо 12 май), и няколко на Шекспир в превод на Валери Петров са 100% преди '89 та трупани. Но много други след това. Ние никога не сме били много зле финансово, ако трябва да съм честна, нито преди '89, нито след това, най-тежка беше Виденовата зима, но нашите винаги са имали прилични доходи.

Та така:)

Изобщо цензурата, подчинена на каквато и да идеология, ощетява развитието, хубаво е човек да има достъп до всякаква литература, да чете, да отсява, да има избор. Точно това е, да има избор. Никой салам не може да се сравни със свободата да избереш в кой град да живееш, да пътуваш навън, да четеш каквото пожелаеш, да ядеш каквото и когато пожелаеш, да слушаш каквото пожелаеш, да учиш каквото пожелаеш, писателите да пишат за каквото пожелаят, без да трябва да вкарат някой образ на комунист задължително, за пълнокръвие.

Да добре е да се проверяват фактите преди да се изнасят.В историята поне фактите трябва да са верни, защото осторията се обосновава на реални факти
интерпретацията им зависи от позицията на интерпретиращия
Факт Руско турскат освободителна война
Тълкувания на българите, справедлива освободителна война
На Руската империя, поредна война с Турската империя за политическо влияние на Балканския полуоствов, за османската империя,  несправедливо присвояване на териториите и.
Ако фактите са недостоверни, то  интерпретацията си е художествена измислица а не история

Предполагам всички сте гледали филма Вчера, той излезе доста преди десети и Престройката

Майка ми пиеше истинско нес кафе. Помня, защото аз и го разбърквах с много захар и ставаше на пяна. Не сме имали връзки за такива неща. А баба ми и дядо ми пиеха смляно кафе, смесено с ръж, сварено на котлон.

Всичките ми познати са с големи библиотеки. От малък град съм родом.

Специално за Удхаус е имало съмнения, че е симпатизирал на нацистката идеология. Нещо имаше някаква история как като пленник в Германия водил някакво предаване по радиото, пропаганда някаква. Дискредитирал се силно в Англия. После той твърдял, че не бил симпатизант на нацистите, а просто се шегувал. Нещо такова беше, по спомени. Нямам представа дали поради тази причина не е бил издаван и не съм се замисляла. Виж Джером Джером си беше.

Ами аз не твърдя, че хората са имали малки или бедни библиотеки, казвам, че не е можело абсолютно всичко да си купиш. Нямало е проблем сигурно със Стайнбек, Хемингуей, Достоевски, Шекспир. Не е могла да чете Удхаус. Хубаво е, че ти си могла. Все пак майка ми е родена '61, започнала е да трупа края на 70-те. Удхаус е имала след '89, това е. Както и Айн Ранд. И защо изобщо трябва да се спори на тази тема - факт е, че определени "дисидентски" автори не са били общодостъпни и че имало цензура - както какво да се издава, така и какво да се пише. Аз говоря за това, а не кой колко книги има.

И аз това повтарям от началото на темата, но някои хора салам, та салам.

Ами аз не го казах на теб, а на съфорумката, която твърдеше, че хората са имали по пет книги. С теб съм съгласна, както казах вече три пъти. 

Eстествено, че е имало къщи с по пет книги (била съм в такива, даже с 1-2 книги по-точно). Не една и две такива къщи.
От друга страна, имаше и домове с библиотеки от край до край по стените - хиляди томове. Също не бяха изолиран случай.
Но и за двете причината не мисля, че е общественото устройство. Сега съотношението е подобно, само дето най-четящите вече не трупат камари прашни книги, защото четат елекронно все повече.

(П.П. Всъщност трупането на книги, освен образователен и културен акт, беше и част от "трупането" като иманентна функция на социалистическия дефицит и имане.)

Българинът традиционно обича да чете. Поне една значителна част. Може би в последно време, заради интернет, процентът намалява. Вчера четох пътепис на един италианец за София от 1886 г. Човекът очаквал с право и то си било така: че всеки втори дюкян е тютюнджийница. Но е искрено учуден как всеки пети дюкян е книжарница.

Права си за традиционното отношение към книгата.
И за книжарниците не е лошо.
Но в началото на XX век и кръчмите са били значително повече от сега ще пусна статистически данни.

Ааа, Софи, ок

Иначе ето и един Далчев е чуден пример за репресиран автор, който е имал дълъг период на творческо затишие. Точно това е тъжното, защото съм убедена, че сме имали още много блестящи умове, скрити в някое прашно кабинетче, взимащи по-малко от някой другар в завода. Нито една идеология не трябва да слага граници и рамки на мисълта и на таланта. Но явно така си е гарантирала послушание.

Не съм съгласна с последното. Аз и сега не мога да се разделям с книгите си. И мъжът ми е така, а той социализъм не е и помирисвал. Въпрос на манталитет е.

Притежаването на книги няма нищо общо с четенето. Имаше семейства с малко книги, в които се четеше непрекъснато (библиотеки, заемки от познати и т.н.) и семейства, които купуваха книгите на линеен метър (както и сега ) и за които притежаването на определени, по-дефицитни заглавия беше въпрос на обществен престиж и символ на притежаване на подходящите за целта връзки. 
Отделно, че книги се подаряваха по всякакъв повод (рождени, имени дни, ленински съботници и прочие), та на практика нямаше дом без нито една книга.

Софи,
аз също не чета много електронно, но в последните десетилетия на промени и мобилност отношението ми към вещите рязко се промени, включително към книгите и другите културни продукти, които заемат място (филми, музика).
Разхвърлям и подарявам големи количества, съхранявам доста, но знам, че при нужда ще оставя точно 5 или по-малко. Повечето книги са за временно ползване, няма нищо срамно в това.

П.П. Сийка е права.
В момента не ходя по библиотеки, но по соца бях в библиотеката всяка седмица и си тръгвах с един наръч - много от книгите бяха издавани веднъж преди 20-30 години, или дори и да имаха по-скорошни издания, просто бяха недостъпни за покупка. Отделно, че по-сериозните библиотечни фондове съхраняваха и издания отпреди 1945 г., които няма как да си купиш.