Истории от комунистическа България

  • 162 762
  • 3 891
# 720
Домове без книги не съм виждала в България, но за сметка на това това чудо ми се случи в чужбина. Българи притежават само една единствена книга у дома си и това е телефонният указател. А и плазма с големината на стената. Твърденията, че пък българите са много четяща нация за доста смешни след като се поразровим в сайт като ФЛИБУСТА. Whistling Mr. Green


http://flibusta.net
Виж целия пост
# 721
Притежаването на книги няма нищо общо с четенето. Имаше семейства с малко книги, в които се четеше непрекъснато (библиотеки, заемки от познати и т.н.) и семейства, които купуваха книгите на линеен метър (както и сега Wink) и за които притежаването на определени, по-дефицитни заглавия беше въпрос на обществен престиж и символ на притежаване на подходящите за целта връзки.  Simple Smile
Отделно, че книги се подаряваха по всякакъв повод (рождени, имени дни, ленински съботници и прочие), та на практика нямаше дом без нито една книга.

Съгласна съм, Как Сийке, но аз говоря за себе си. Тук продават и "книги", тоест красиви подвързии от пластмаса или гипс, със съответните помпозни заглавия, за интериор. По-зле и от книгите на квадратен метър!
Виж целия пост
# 722
Мисля, че тук по малко са динозаврите от колко свободните хора.
В началото на  90, всеки можеше да ходи където иска, да живее където иска, да учи каквото иска.Можеше да излезе от България и да живее където намери за добре.Помните първата вълна заминаващи за Канада, Германия..Помните и първите студентски бригади в Англия и Щатите, където студентите масово оставаха..
Време в което всеки правеше своя избор.Някак не ми се вързва хора на около 30 да се оплакват и де се изживяват като жертви.

От доста години живея в страна, където не е имало социализъм. Имало е диктатура, цензура репресии.Гробът на диктаторът е обявен за паметник на културата и се плаща за да могат любопитните туристи да разгледат мемориала.
Относно нивото кой какво и как учил, има доста голям брой неграмотни хора сред възрастните.И говоря за Мадрид. не мога да си представя какво е по селата....Напоследък се правят много училища за възрастни,  където се ограмотяване пенсионери на 65+.
Кажете ми колко неграмотни българи има в този възрастов диапазон.Изключвам етническите турци, защото тяхното е плод на сбъркана държавна политика..
Относно книгите...Имам достатъчно и български и тукашни.По повод тел указател и плазмата, тук спряха да правят тел указатели от поне 10 години,  всичко е он лайн.

Виж целия пост
# 723
Съгласна съм, Как Сийке, но аз говоря за себе си. Тук продават и "книги", тоест красиви подвързии от пластмаса или гипс, със съответните помпозни заглавия, за интериор.
Уха Simple Smile знам си аз, че откъм вас ще загние капитализмът! Прави бяха другарите!  Whistling
Виж целия пост
# 724
Домове без книги не съм виждала в България, но за сметка на това това чудо ми се случи в чужбина. Българи притежават само една единствена книга у дома си и това е телефонният указател. А и плазма с големината на стената. Твърденията, че пък българите са много четяща нация за доста смешни след като се поразровим в сайт като ФЛИБУСТА. Whistling Mr. Green

Цоне, не съди по корицата на книгата Laughing И у нас няма да видиш много книги на показ, а имаме не една, а няколко "плазми". Книгите ми са в отделна стая, в библиотека, а в дневната държим справочници, енциклопедии, учебници и някои готварски книги в кухнята. Книги иначе имаме стотици, вероятно и хиляди.
Виж целия пост
# 725
Това вече си е за отделна тема.

Софи, ти живееш в меншън. Laughing Трябва да се обиколи специално за да се направи преценка. Аз говоря за по-семпли жилища, в които веднага се забелязва основният фокус. Ами какво пък, това ги кефи хората, не трябва да вървят срещу себе си, нали...
Виж целия пост
# 726
Софи, то и тука ги има  Laughing В един мебелен съм виждала, но мисля, че ги има и на друго места. Доста безсмислени прахосъбирачки. Ама за декорче.
Ние нямахме много книги, под много имам предвид огромно количество, аз ходех в библиотека, разменяхме си и така. Специално за книги не съм имала някакъв недостиг, но пък и аз все пак бях на 11-12 като настъпиха промените та след това имаше вече всякакви книги.
Виж целия пост
# 727
Тук в една от най-добрите книжарници също се предлага тази услуга. Интериорът трябва да се върже с кожените корици. Laughing


http://www.strandbooks.com/books-by-the-foot

Даже и под наем имало, ако някой реши да ме излъже. Ех, тази Америка, ех...
Виж целия пост
# 728
Между другото това е идеално за луди Монк-овци като мен, дето все не могат да си ги нагодят по големина, дебелина и ужасно ме дразнят. Затова имам само един рафт с книги, които са отвън и се виждат, някак си съм си ги подредила по-големина и цвят  Mr. Green Другите са в шкафчета с врати и не ги виждам, за да ме дразнят.
Виж целия пост
# 729
Нямаше кафе. Истинско. Или поне у нас нямаше. Ако някой е имал, да разкаже как е ставал номерът. Имаше у нас нещо, което се наричаше "Инка".

Бяхме уникална държава. Бяхме братя социалисти тръгнали по правилния път с държави като Ангола, Конго, Куба и кой ли още не.... Но банани, какао и кафе не ни даваха на бартер.... Искаха $. Що ли...

Майка ми пиеше истинско нес кафе. Помня, защото аз и го разбърквах с много захар и ставаше на пяна. Не сме имали връзки за такива неща. А баба ми и дядо ми пиеха смляно кафе, смесено с ръж, сварено на котлон.

Всичките ми познати са с големи библиотеки. От малък град съм родом.


Моля те, обясни ми какво се има предвид под "истинско нес кафе".

Simple Smile
Виж целия пост
# 730

Много може да се пише още, но да не отегчаваме прекалено публиката. Най-лошото е, че не се поучихме от грешките си в този период, а ги повторихме с много по-фатален резултат след 89 година.

Защото не го отчетохме като греша. Просто е.

Не отегчаваш, чудесно си пишеш по темата.
Аз пък мисля, че се отчете, но някои злоупотребиха с доверието и с други неща.
Освен това, ние бяхме част от една обща верига, няма как да избегнем намеси всякакви - отвън.
 
Също считам, че комунистическа България в различните си периоди отчиташе грешки и ги поправяше или поне се опитваше да ги поправя. Е, в рамките все пак на идеологията. Примерно, това, което е било в края на 50- те не беше през 80-те.
Виж целия пост
# 731
Майка ми пиеше много кафе. Винаги имаше у дома, мисля, че на пакета пишеше 'кафе Нова Бразилия', беше печено на зърна. Купуването му беше понякога сложно. Случвало се е да е от/с познати или с връзки.
Все ги коментираме тия стоки,   Crazy
ясно е, че нямаше богат избор и понякога имаше дефицити.
Виж целия пост
# 732
Бъркаш периода - кафе "Нова Бразилия" е индонезийска робуста, която почна да се продава скоро след промените.
По соца кафето у нас обикновено биваше никарагуанско (нелошо) и някакви с неясен произход.  Нямаше го винаги и в изобилие на пазара, естествено, това мисля, че е ясно.

"Инка" и "Ръж" бяха масовите кафета, Нескафето на Нестле (това е единственото инстантно кафе, което има право да носи това име) идваше от кореком.

Доста се носеха кафета от ГДР, Унгария и Сърбия, където явно са се продавали по-свободно. От Сърбия идваше и един шоколад в бледожълта хартия с две червени рози, който много обичах.
Виж целия пост
# 733
Скоро на вилата намерих една стааара тенекиена кутия от кафе. Пише "Внос от Аржентина".
Иначе и никарагуанското кафе се продаваше в тенекиени кутии. Беше на зърна. Аз го мелех в кафемелачката. Помните ли ги?  Simple Smile
Виж целия пост
# 734
Имаше масово виетнамско кафе. Малки кафяви кутийки, мляно, много гадно и неароматно. Но го пиехме, когато не можехме да се снабдим с по-хубаво.
Кафе на зърна рядко можеше да се купи свободно, обикновено с връзки или подарък, донесен от чужбина. Един от най-честите подкупи, когато искаш да постигнеш нещо по втория начин или да се отблагодариш за свършена услуга.
А, нескафе също имаше свободно по едно време - в малките кутийки.
В магазините на "Океански риболов" също често зареждаха по-дефицитни стоки като кафе, кашу и шоколади (вносни). Поне в нашия град.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия