Истории от комунистическа България

Албанските ръчни ли?

Като каза кутия, се сетих още един феномен. Тъй като в соца нямаше неща за еднократна употреба (били сме мечтата на еколозите... няма що), поради постоянния дефицит, въпросните тенекиени кутии бяха ценност и се пазеха, за да се слагат в тях други неща в бъдеще - например кафе "Инка", захар или подправки.

Голяма ценност бяха и найлоновите торбички с "капиталистически" щампи - голи жени, надписи Marlboro и т.н., носени най-често от тираджиите. Продаваха ги по селските събори и стрелбищата на цена 2-3 лева при заплати от порядъка на 200 лв.

Ооо, сега си спомних виетнамското. По-гадно и от Инката беше В магазините на "Океански риболов" в края на 80-те продаваха по 3 лв. и шоколадите на Cote d'Or със слончето. Докарваха ги в определени дни.

Имам някакъв смътен спомен за никарагуанско.  Баба ми пиеха ръж и леблебия слагаха, а Инка също.

Имаме мелачка за кафе в нас. Значи и кафе е имало. Аз пиех Инка. Родителите ми бяха на една екскурзия в Гърция и донесоха много шоколади и безалкохолни напитки в кенчета, които като изпихме си подредих по рафтчетата като някакви реликви
 Сестра ми имаше дънково яке от виетнамците. В моя град имаше много виетнамци.

Виетнамското не можах да намеря в нета, но намерих тези: 


Боже, бях ги забравила повечето. 
https://cdn.bg-mamma.com/EE8l/ae620ead.jpg

Да, Саманта Фокс на торбичка. То и до ден днешен се цени в каква опаковка си носиш стоката. Не знам как е в България, но тук е много модерно да си с торбичка от Тифани. Хартиена, нали... И в нея пластмасова кутийка с манджата за обяд.


Втората червена кутия я притежавахме, значи сме се снабдявали с кафье.

По едно време (средата на 80-те) повишиха цените на кафето, ама малко като Чудомировия поп Глигор - въведоха два вида: дневно и вечерно кафе. Вечерно беше някакво по-рехаво.

С кафе заплащаха за братската помощ анголската МПЛА - Партия на труда. По едно време се усетиха, че борещият се за мир Съветски съюз и по-малките му братчета ще продължат да им пращат АК, ПК, снаряди и БМП дори и ако анголците не си ги плащат. То и кафето им съвсем понамаля, че бяха подкарали да правят прогресивна земеделска реформа по съветски образец. Ето как у нас с кафето настанаха поредните временни трудности, както се казваше.

Всъщност кафето е вредно.

Много страници напред някой се изказа, как сега хората само гледали луканката, а не като едно време, дето нищо, че я нямало, но можели да си я купят. В началото на 80-те кило луканка, ако намерите, струваше 16 и 18 лева. Земеделската пенсия, една от най-масовите по онова време, беше 32 лева. Само дето по онова време не беше съвсем безопасно да се кахърим за бедните, та струва ми се мнозина наваксват днес.

 

Да, вредно е, ама нали все от нещо трябва да се умре.

Друго странно нещо, което нямаше бяха торбичките. Трябваше да се моля на познат, пътуващ по корабите  да ми донесе хубава торбичка  (с пейзаж, с реклама на уиски и подобни картинки). Затова казвахме, че на западняците и боклуците им са красиви. Нес кафе само от кореком с тайно закупени долари можех да си купя. Иначе само фалшивата "Инка", направена от цикория. Много неща нямаше, но най-гадното беше насилието над духа, липсата на свобода, те (кой?) пътуваха отвъд желязнята завеса,  виждали са какво е там, и нагло са ни лъгали.  Но пък имаше здравеопазване, единствената марка лютеница, сирене или салам бяха истински и вкусни. ?....
Сега видях, че много добре сте описали вече дефицита на торбичките. Точно така беше, трябваше на стрелбище да я отстрелям за 3лв, а  заплатите бяха дори 135 лв. за среднист, 170 лв. за висшист.

Някой горе каза "имахме мелачка, значи е имало кафе"

Ама кой спори, че е имало кафе То и банани имаше, и западни дрехи имаше, и какао имаше и портокали, и въобще всичко си имаше

Къде имаше, колко имаше, за кого имаше и кога имаше.....

Това са вече други въпроси

Инка кафе ли беше? В смисъл имаше ли нещо общо с кафето или бяха само ароматни есенции?

Една от добрите страни на онова време бяха списанията му. 
Имам сп. Лада от средата на 60-те, както и всички броеве на сп. Жената днес до края на 89-та. От журналистическа гледна точка са издържани от всякъде.

"Няма нищо по-непривлекателно от това, мизерията и недоимъка да са обект на "носталгия". Още по-малко- източник на сладки, почти мазохистични наслади.
Както и тези двете да се правят обект, или изходна точка, за сравненения и съпоставяне.

Смисълът на "материалното" е да прави човека свободен. В това е и баланса- многото вреди, достатъчното- освобождава. Именно и затова червените плебеи и простаци толкова се страхуваха от "материалното"- защото то щеше да направи хората независими и свободни. От тях. Няма по-лесен начин да държиш хората в унижение и подчинение от мизерията- след материалната идва и духовната.

Достатъчността освен това помага на хората да оценяват адекватно заобикалящите ги, и да не хипреболизират неща свързани с богатство и лукс."

Един от най-големите митове за онова време е този за колбасите.

Ето стария на Иван Бакалов, който е писал материали по вестниците за колбасите още в началото на 80-те години. Нямам причини да не му вярвам.

http://e-vestnik.bg/7889

Пишещият тези редове имаше навремето шанса да научи какви бяха тогавашните. С колегата Мишо Вешим, като млади журналисти, през 1988 г. правихме цяло разследване за в. “Стършел” какво има в саламите и кренвиршите. Беше страшно да научим. Който е любопитен, може и сега да отвори архивите (БДС, отраслови нормали), да види всички рецепти от времето на социализма. В кренвиршите, които тогава мнозина мислеха за телешки, по рецепта се съдържаше сланина. Имаше няколко вида кренвирши по БДС, всичките със сланина и свинско, освен телешко. Единият от видовете съдържаше 70% сланина по рецепта. Телешкият салам беше същият, с по-малък процент сланина. А какво имаше в т. нар. телешки салам? Месо от бракувани крави. Тоест от крави, които вече не дават мляко и ли са заклани поради старост. Това го призна тогава черно на бяло в писмо до редакцията и СО “Родопа”. А тогава с телешки салам снабдяваха болниците, като диетична храна, без свинско. На опаковката не пишеше, че има сланина, нито някъде по колбасите пишеха съставките, както ни задължава сега Европейският съюз.Тогава ходихме и в софийския месокомбинат, развеждаха ни. По начало колбасите се правят от остатъци от другото производтво. Една машина изсмуква неизрязаното месо от кокалите, един барабан мели тая каша – сланина, изрезки, жили и др. остатъци. Седяхме пред един такъв барабан за мелене и ни достраша - човек с шинел да хвърлиш вътре, няма да се разбере. И става колбас. И тогава, и сега колбаси се правят така. (Само не ми се мисли в началото на 90-те, когато имаше луда крава, какво ли месо са внасяли наши производители да правят колбаси от него. За по евтино…)
Но тогава, при соца, имахме разговор с директора на СО “Родопа” Никола Спасов, лека му пръст. Упрекнахме го за колбасите, а той призна, че експериментално само веднъж слагали соя в едни колбаси на някакъв месокомбинат и като се разчуло, не могли да убедят хората, че повече не слагат. И за наша изненада взе да се шегува, как го викал предишният министър председател Гриша Филипов да му се кара, че слагал карантия в колбасите. Филипов беше известен с това, че говореше с руски акцент. А Спасов пред нас го имитираше как говори, с което малко ни стресна, защото шеги с член на политбюро тогава не бяха позволени, поне не на всеки: “Вика ме той и – Спасав, защо нйяма шкембйе на пазар? А аз си мисля – защото няма говедо в обор. Той - ти слагаш него в колбас!”
Та какво ли не слагаха в колбасите тогава. Месото не достигаше и имаше постоянен дефицит. Дори легендите за тоалетната хартия, които се разказваха, си имат някаква причина. Някой някъде е бутнал нещо в някакви салами и е тръгнала приказката.

Спасов разказа още нещо интересно - и тогава постоянно го атакували, че хубавите стари колбаси ги нямало вече, станали по-лоши. А той твърдеше, че няма промяна в производството. Дори разказа случка как ходил веднъж с Пенчо Кубадински в един месокомбинат, в който правят прочутата Смядовска луканка. И там Кубадински опитал луканката и изразил недоволство пред един стар майстор - “Абе, едно време беше по-хубава”. А старият майстор, който не се стряскал от големи началства, отговорил: “Ами, по-хубава. Бил си по-гладен.” Изглежда има феномен на вкуса - човек си помня емоционално миналото време, и то придава преувеличени вкусови качества на храната, която е ял.
Тогава при соца не слагали консерванти и Е-добавки? Това пък е най-голямата заблуда. Сега научаваме за Е-добавките пак от опаковката, за което производителят е задължен. И някои от тези Е-добавки въобще не са опасн

всеки може да ги види в справочници в таблица (виж тук). А при социализма слагаха консерванти без никъде да пише. Например за колбасите задължителни бяха нитритите. Без този консервант месото става сиво, лош цвят, прилича на мърша. А с него е свежо, розово. Тогава не бяха разрешени оцветители за колбаси, сега са разрешени, но те не са по-опасни от нитритите. В големи дози нитритите са отрова и тогава, по времето на соца, ние установихме, че често в колбасите превишаваха съдържанието на нитрити. И нямаше сериозен контрол. Някой там в месокомбината лиснал повече с кофата. Тогава хора от Центъра по хигиена и ХЕИ ни насочиха към тази тема, защото засекли превишение на нитрити и високо съдържание на мазнини в колбасите.

Та, който хвали колбасите на социализма и прави реклама с тях, да иде да се гръмне.
И който си купува кренвирши за 4 лв., а месото стува 8 лв. килото, нека сам си направи сметката какво има в тях. И тогава, и сега е така. И тогава, и сега са хубави скъпите колбаси.

Сладки са само спомените по младостта, забравят се и дефицитът, и вицовете, и недоволството.
По този повод има и виц – “Едно време какви бонбони имаше – изядеш два и правиш секс цяла нощ. Сега цяла кутия изяждаш и не става…”

БТА Паралели. Любимото ми четиво. Май абонаментът не беше много лесен, вече не помня, но за вестник "Трезвеност" беше абониран целият ни втори клас. Безумия колкото искаш...

Интересно, сега зачетох уикито. Значи не е била някаква соц приумица кофти репутацията му, ако изобщо това е причината за неиздаването му, а не някакви проблеми с авторски права примерно. Така или иначе друго обяснение не видях в темата, а аз си признах, че не съм запозната с творчеството му и не мога да гадая.

Но дори и да е имало някаква друга прозаична причина, като примерно нареждане от ЦК, че тая година могат да бъдат издадени 50 заглавия от прогнилия капиталистически блок, а някоя умна глава е предпочела да пусне Вонегът вместо Удхаус, аз съм с две ръце "за"



По въпроса за нацистите - назад май мернах някаква забавна история от потребителка как трябвало да обяснява защо в детската градина нарисувала свастика. Сякаш сега дете ако рисува свастики, няма да му се налага да обяснява защо...


У нас имахме електрическа кафемелачка, донесена от ГДР, оранжева с бял капак и една друга от Москва, тя първо се скапа. Немската още работи май, заедно с един миксер от ГДР-то на баба, който наследих. Категорично отказвам да си купя нов.

Елица, вярвай ми, днес правих кекс с помощта на миксер, донесен от дядо ми от ГДР през 1972! Жив, здрав е, има и пасатор към него и още куп приставки. За времето от 2003-та насам, тогава се омъжих, изгорих два миксера от добри марки.