Истории от комунистическа България

  • 162 889
  • 3 891
# 750
"Инка" не е кафе, а екстракт от цветето цикория (синя жлъчка). Т.е. кафе е също колкото другите популярни заместители "Леблебия" и "Ръж".

Разгледах кутиите, припомних си това-онова - ако забелязвате, има само 1-2 вида кафе на зърна, всичко друго е "разтворим екстракт", т.е. reverse engineering (разбирай кражба на идея, технология - както се правеше всичко в соцблока по онова време, то и Правецът е reverse engineering на Епъл) на инстантното кафе на нестле.
Колкото е имало кафе в него, не се наемам да анализирам.
Прави впечатление също зверската цена на кафето на зърна - 12 лв. за половин килограм, т.е. слагаме го при луксозните и труднодостъпните за простолюдието продукти не само поради пазарен дефицит, но и поради цена - редом с вече споменатите луканка, телевизор и хладилник.

Сега толкова струва кафе от среден към висок клас, новите Бразилии са по 3-4 лв. килото. При
несравними доходи. Или и кафето е поевтиняло в световен мащаб, заедно с технологиите?

Всъщност, малко ме е яд, че в тази тема толкова се забиваме в битовото, но няма как - това са непосредствените спомени и лишения на доста хора.
Виж целия пост
# 751
В Държавния съвет, където работеше баба ми, бяха имали лекция, че кафето е, така да се каже, упадъчно питие. Виж, какъв градивен начин да оправдаеш липсата на дадена стока.
Виж целия пост
# 752
А, в оправдаванията равни нямаха и още нямат.

БТА Паралели не беше авторско списание, а дайджест, най-вече от западната преса. Разбира се, подбираха правилни статии.

Комунизмът най-вече от глупост (която осъзна много късно) не позволяваше хората да инвестират парите си. Единственият вариант бяха спестявания при ниска лихва и правенето на вили.

Може би някой ден някой икономист ще сметне грубо колко милиарда лева се вложиха в постройки (до 24 кв.м), огради и облагородяване на "вилните зони". По правило отделяха тези зони от обявени за нелесопригодни пущинаци, рядко пасища. Много труд утрепа народът по тия вили, защото искаше нещо свое, само негово, ама не даваха друго. Ех, ако му бяха позволили да се захваща с нещо производително - сервизи, фурни, цехове, фабрики...

Спестяваният по банките ги окрадоха комсомолците, вилите ги разграбиха дребните хайдуци.



Виж целия пост
# 753
В Държавния съвет, където работеше баба ми, бяха имали лекция, че кафето е, така да се каже, упадъчно питие.
Така беше. Когато дойде 1990 г., с каквато жажда обръщах кафетата, достъпни в пластмасова чашка във всяко капанче - никой порок така не ме е радвал, ни цигари, ни алкохол, ни нищо. Сериозно се бях пристрастила към него в първите свободни години.

Кафето и кока-колата бяха упадъчни и вредни, но цигарите и ракията не бяха, не. Нали са наши, социалистически производства Grinning а социалистически грях, половин грях.
Виж целия пост
# 754
Нямаше кафе. Истинско. Или поне у нас нямаше. Ако някой е имал, да разкаже как е ставал номерът. Имаше у нас нещо, което се наричаше "Инка".

Бяхме уникална държава. Бяхме братя социалисти тръгнали по правилния път с държави като Ангола, Конго, Куба и кой ли още не.... Но банани, какао и кафе не ни даваха на бартер.... Искаха $. Що ли...

Майка ми пиеше истинско нес кафе. Помня, защото аз и го разбърквах с много захар и ставаше на пяна. Не сме имали връзки за такива неща. А баба ми и дядо ми пиеха смляно кафе, смесено с ръж, сварено на котлон.

Всичките ми познати са с големи библиотеки. От малък град съм родом.


Моля те, обясни ми какво се има предвид под "истинско нес кафе".

Simple Smile

Instant coffee, а не цикория. Позволи ми да правя разлика между кафе и цикория, моля. Не съм идиот!
Виж целия пост
# 755
Елица, вярвай ми, днес правих кекс с помощта на миксер, донесен от дядо ми от ГДР през 1972! Жив, здрав е, има и пасатор към него и още куп приставки. За времето от 2003-та насам, тогава се омъжих, изгорих два миксера от добри марки.
Същият, Касита, с пасатор. Завинтва се под едно синьо капаче на тясната страна.



Най пък обичам да ми обясняват как съм си въобразявала, че е вкусна храната.
Големи експерти. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 756
Не знам кой какво ти обяснява, но аз например двата основни продукта - хляб и прясно мляко, си ги спомням като отвратителни. Пакетирани и продавани без оглед на никакви санитарно-хигиенни норми (хлябът в каси направо на земята, почти никога топъл, млякото - в едни прокъсани найлонови пликчета, и като го купиш, тичаш вкъщи да го свариш, за да тестваш дали не е прокиснало, а пък и гледаш да не изтече по пътя).

Много вкусни ми бяха продуктите от праскови и кайсии - нектари и бебешки пюрета. Но виж, по-горе се писа, че на бригадите били плюли в тях, не трябвало да ги пия.

Другото вкусно не беше заслуга на соца - юнашкото готвене на бабите, например. Кой сега ти прави дърпана баница?
Виж целия пост
# 757
Всъщност, малко ме е яд, че в тази тема толкова се забиваме в битовото, но няма как - това са непосредствените спомени и лишения на доста хора.

Защото, ще се повторя:

"Достатъчността освен това помага на хората да оценяват адекватно заобикалящите ги, и да не хипреболизират неща свързани с богатство и лукс."

"... Толкова ли е важно материалното ?", лукаво задават "въпросчета" комунистическите изчадия, живеещи в охолство, и с шампанско и Бонд.
Да, важно е. От там започва всичко. "

Обичах да го чета тоя, дето го цитирам.
Виж целия пост
# 758
"Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а напротив, тяхното обществено битие определя тяхното съзнание.", Карл Маркс, из "Към критика на политическата икономия", 1859
Виж целия пост
# 759
Стига с тоя Маркс, гледай докъде ни докара  Twisted Evil

(Права си, разбира се).
Виж целия пост
# 760
Шестата снимка от горе надолу на кафетата е бразилско. Страшно ароматно, най го тачеха у нас, а аз само минавах и забърсвах някоя глътка по чашите. Много ми се караха.
Виж целия пост
# 761
Нямаше кафе. Истинско. Или поне у нас нямаше. Ако някой е имал, да разкаже как е ставал номерът. Имаше у нас нещо, което се наричаше "Инка".

Бяхме уникална държава. Бяхме братя социалисти тръгнали по правилния път с държави като Ангола, Конго, Куба и кой ли още не.... Но банани, какао и кафе не ни даваха на бартер.... Искаха $. Що ли...

Майка ми пиеше истинско нес кафе. Помня, защото аз и го разбърквах с много захар и ставаше на пяна. Не сме имали връзки за такива неща. А баба ми и дядо ми пиеха смляно кафе, смесено с ръж, сварено на котлон.

Всичките ми познати са с големи библиотеки. От малък град съм родом.


Моля те, обясни ми какво се има предвид под "истинско нес кафе".

Simple Smile

Instant coffee, а не цикория. Позволи ми да правя разлика между кафе и цикория, моля. Не съм идиот!
Т.е. Nescafe? Ако сте пиели такова вкъщи, мога само да ви се радвам. Тези неща по магазините ги нямаше, а бяха в Корекома или от някой, пътувал в чужбина и т.н...

Та, дай малко повече инфо - каква марка беше това instant coffee. Щото ИНКА мисля, че също е ИНстантно КАфе - ИН КА.

Горе една потребителка прочете на стара кутия с ИСТИНСКО кафе на зърна каква цена е имало. 12 лв. за 500 гр.

Ако се опитваш да обясниш колко достъпно е било кафето по социализма... мисля, че няма смисъл.

И, наистина, ако ще си говорим за кафе, нека си говорим за КАФЕ. Не за "истинското нес кафе"  Joy
Виж целия пост
# 762
Молим ви се, хлябът, нахвърлян в мръсни касетки по земята, е изобретение на демокрацията. Заводският хляб пристигаше по тъмно в метални като клетки на колелца, топъл -топъл. Фурната беше през улицата под нас. А ръчният хляб по селата и малките градчета беше нещо разкошно.
Виж целия пост
# 763
За инстантните кафета и reverse engineering-а "с трици - маймуни" писах горе.

За хляба, Елица, явно е било различно на различните места, имаше и металните решетести колички, но и това, което описвам - в никой случай не е било изобретение на демокрацията, а и тя впоследствие въведе доста по-различни санитарни норми.
Селският ръчен хляб беше супер, да. Ама в селото на баба ми и дядо ми идваше 2 пъти седмично - колко да е топъл?
Като топъл и вкусен си спомням хляба от една "италианска фурна", която направиха в Младост къмто 1987-88 г. От другия край на града сме ходили за него. Ти пък може там да си живяла.

За единствения вид бира, в която плуваха всякакви утайки, и защо се купуваха само "зелени бутилки" - да не отварям дума.

-----
Като гледам как и днес доминира живота ни характерната за соца мърлящина, завличане, недоизкусуряване на нещата, "ако мине", понякога се чудя какви сме били преди него...
Виж целия пост
# 764
Зависи от селото сигурно, говоря за село със собствена фурна, която пускаше топъл хляб по няколко пъти на ден.
По соца хляб по земята не съм виждала.
ВзЕми тия санитарни норми от демокрацията...
Че и БДС махнаха. Айде да не дезинформираме отново наистина Tired



В мръсни щайги беше млякото все пак в пликче, а хората го варяха по стар селски обичай, защото не вярваха на пастьоризацията.
А в по-малки торбички , половинка или 250 мл, не помня, бяха плодови млекца - ягода, банан. караха ги само в сладкарницата на горната спирка, съответно някой от квартала търчеше да сигнализира като пристигнат. За тях много ми се караше майка ми, че не се прибирах вкъщи да измием пликчето, направо късахме със зъби едно ъгълче и пиехме. Sunglasses
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия