Истории от комунистическа България

Аз демократично кандидатствах в гимназия. По това време бяхме на една заплата с никаква възможност да ме пратят на урок, Всички съученици ходеха. Подготвих се със сборник по математика, а по български извадих късмет - въведоха тестове. Завършила съм едно от трите училищата с най-висок бал.


Давай! 

Коледа не се празнуваше. Беше си работен ден.
Бананите бяха за Нова година.

На уроци ходеха само слабите ученици, да наваксват. На занималня също.
За гимназия се кандидатстваше по диплома.

 Моята сестра си пишеше с едно руско момиче, ходи на екскурзия там 87-ма , ако не се лъжа и се срещнаха

Mireto, не знам къде си виждала тези премии, ама моето семейство си мизерстваше на инженерната заплата, премии знам, че получавах работниците, но не и ръководителите им
Все пак именно майка ми стоеше посред нощите да им смята паричните награди
За нея нищо, за тях стотачки
Равенство и братство

? хм. децата на зъболекарите учиха за зъболекари, на лекарите за лекари ...

Бананите бчха само по Коледа и Нова година и мандарините също, но затова пък си остават за мен нещо специално, спомена за идващите праъници, за елхата и приготовленията ...
Сега като ги има целогодишно не са нищо специално.
Мириса на мандарини и банани , на елха и тъмните вечери и сутрините с красиво заскрежени прозорци извикват в мен мили спомени ...
Ще попитам сина ми какшо помни от Коледа, но според мен нищо по-специално от листата с подаръците, елхата и ски ваканцията. 

Боже, точно ти ли (нали имаше някакво мед. образование) ги задаваш тия саркастични въпроси?! Ами примерно, на мен ми се появи една алергия изневиделица към няколко упойки, и то точно преди една операция . Ако не ме бяха тествали (както често се случва при зъболекар), щях да си пукна ей там на масата за секунди. После правих няколко пъти тестове (за преди зъболекар), половината излизаха положителни, а накрая отрицателни.
Познавам и близък на баба ми, заминал си от тоя свят точно на зъболекарския стол, заради алергичен шок от упойката. Как ли пък няма да си шибвам упойки заради един кариес .

 

 Аз перестройката я свързвам предимно с Горбачов. Кой беше главния в Русия беше много важно, щото ни с тях си бяхме като дупе и гащи – руска телевизия един ден в седмицата, руска преса, руска литература се учи специално в училище, език, всичко, абе като слънцето и въздуха. И идва  Горби и всичко взе да се... пропуква.  Преди това беше Брежнев, тоя сякаш беше вечен, после най накрая се гътна, след него за нула време още две три антики и ето ти Горби. И като взе, първо, направи на руснаците сух режим – трезвеник. Леле, що вицове...
   После взе да се събира с Рейгън и Маргарет Тачър и всичко стана много интересно. Защото, честно казано, аз мислех, че социализма ще си остане вечен, родила съм се в социализъм, нашите си траят за разни билИ неща в семейството,... А и в обществото - хората се бяха приспособили, бития- бит, всички едни примирени, такива, всеки знае къде какво не бива да говори, как да се добере да разни неща като тостер и тублерон и така.
  И изведнъж – оказва се че ние не сме знаели нищо! Че тия, както ни приказват против разни работи и ни събират на политзанятия да дуднат против фашизма, ами те били вършили същите неща, ами те са си като братя близнаци! И хората това са го знаели винаги, винаги, и кой е избил полските офицери в Катин, и къде са дядовците ни, и какво е Народния съд...
 Излязоха разни филми, най-важния от които „Покаяние”, препоръчам. Разбра се за Солженицин и кой какво е гласувал, а също и че „Един ден на Иван Денисович” е издаван у нас  70-те. Разбра се, че тия руски хора, дето толкова ги обичам овце не са, и маниаци-болшевици съвсем не са...  като започна една руска преса и в нея да пишат хора със съвест, с познания, с визия, с истински патриотизъм, а не с партийни глупотевини... Ксероските по службите тогава бяха с броячи и записване в специална тетрадка, да не би някой да вземе да печата позиви против властта, но все пак започна едно ксерокопиране при майка ми...
  А най-готиното беше, разбера се, с децата, с нас. Тогава съм била в гимназията, Живота ни беше музика естествено, вече имаше пънкарчета, висеше се на Синьото и Кравай.  Само че стана една гадна работа с преименуването, за която не ми се говори.

 А знаете ли какво е „неформали”?  Не знаете, бас държа

Зъболекарите, за разлика от гинеколозите  имат модерни упойки, без лидокаин. Аз към него съм алергична.
 Не давам да ми слагат упойки току така. Напоследък зъболекарите много държат да те обезболят, обаче.

Казвам ти, че тоя човек се гътнал на зъболекарски стол 1 сек. след слагането на упойката. Заради обикновена манипулация. Явно модерен, несоц. зъболекар, предполагам и упойките са му били такива модерни и те. На мен винаги това ми е в главата и познай колко превантивни мерки взимам ако се наложи упойка за нещо по-сериозно. То е тестове, инжекция с кортизонов препарат, кръвен път за всеки случай .

Ирис, и ние висяхме на Кравай и Кимбо. Леле, колко беше готино .

И на мен все ми предлагат упойка и се чудят защо отказвам.
Явно много лигави са станали хората.

Моля Ви, стига с тези упойки и зъболекари.
Има си теми и за тях.

Мъжът ми получи преди години алергичен шок от някаква упойка при зъболекар. Зъболекарят бил ни жив, ни умрял, уплашил се бил яко.
 На следващия ден му извадиха мъдреца с лидокаин.   Каза, че болката е била у-жас-на!

Я разкажете, който помни, по-вече за Людмила Живкова, за асамблеята. Аз помня асамблеята, ама много малко. Помня песничката. Нищо друго. Л. Живкова е починала в годината, в която аз съм се родила и не знам нищо по-вече за нея, освен това, което има в нета.
Почти всичко съм прочела и се чудя, дали наистина може да са я убили или пак търсим някакви конспирации.

Да, аз те разбирам. Нали ме шиха на живо заради тъпия лидокаин. Добре, че разбрах благодарение на едни бонбони за гърло, че съм алергична.

Аз пеех във вокална група, прослушваха ни за асамблеята. Не ни одобриха.

Учителката ни се опита да ни успокои, че те взимали предимно от София групи - много било трудно за тия от провинцията. Оправдания, разбира се - да го приемем по-леко.

Иначе много ми харесваше идеята с Асамблеята. Както и сега, и тогава си мислех, че ако децата се запознаят, ще видят, че не са много различни и като пораснем, няма да се плашим с атомни бомби.

Много ме беше страх от атомни бомби. И от неутронни - тогава си мислех, че са неутронни, защото "не отронват" - т.е. че убиват хората и запазват заводите, за да могат лошите капиталисти да ги откраднат. Не помня как ми е влязла тази идея в главата, може някой да ни е разказвал.