Веганизъм, суровоядство и спорт

Не мога да повярвам, че някой е вкусил първото си безмесно ястие на 35 години. И то лекар. Мисля си, че е неискрен, за да си спечели симпатиите на масите морбидно обезни.
И не му вярвам, че никой и не мигвал ако яде хамбургер всеки ден, но ако ядял салата щели да го гледат накриво.
Не знам в каква изолация трябва да живееш, за да си мислиш, че такова тъпчене е нормално.

Не мисля, че бългаската публика би му симпатизирала. Свикнали сме с Дънов, Лидия Ковачева, д-р Гайдурков и д-р Емилова. Имаше много популярен автор преди 20 години, излекувал се от туберкулоза с гладолечение, май беше канадец. Загина при злополука карайки водни ски на 92 години.
И аз и приятелките ми постехме и плодувахме, първата йога книжка си купих на 20 години. Тоя пич сякаш е живял в информационно затъмнение на Северния полюс. Яд ме е на него, честно!

Сега с удоволствие ще прочета за промяната му, защото обичам такива истории, но да се правиш на паднал от Марс ми идва като проява на лош вкус и глупава поза. 

Гарт Дейвис говори за това, че не си спомня да е ял зеленчуци, когато е бил на ок. 30 години:

"So there I was in my thirties... By this time, I was a full-out proteinaholic. I literally cannot remember eating a single vegetable, though I suppose I must have."

Не знам дали си идвала в Щатите, но тук наистина се консумират огромни количества животински продукти. Пусни traditional Аmerican breakfast в Google Images и ще видиш за какво иде реч: яйца с бекон, наденички, та и с шунка. Това в една порция.

Дори да се придържаме към най-мързеливия вид закуска (тип "cereal"), и тя се консумира с животински продукт - мляко.

Обядите и вечЕрите са същата стока: месо и кашкавал, малко хляб, 1/4 листо маруля, 1/4 кисела краставичка, 1 търкалО домат, лъжица майонеза + пържени картофи/чипс. В подобно ястие едва ли и 8% от калориите са от захари. Почти всичко е животински мазнини и белтъчини.

Дори в град като НЙС, който е изключително "зеленомислещ"/еко/здравословно ориентиран/масово спортуващ, 99% от заведенията имат меню, съставено от 95% блюда с някакъв животински продукт. При това по много. Super Size Me. Every day, with every meal. Изключение, очевидно, правят веган ресторантите, които (за щастие) стават все повече.

Един пример. На разходка в ботаническата сме и ще обядваме в малко заведение за бързо хранене. Нареждаме се на опашката за салати по поръчка. Идва моят ред и избирам всякакви зелении. Добавям плодове (домат и краставица, че само това имаше). Следва този диалог между продавача и мен:
- Ама това ли е всичко, което искате?
- Да.
- А какво месо да Ви сложа?
- Не искам месо.
- А кашкавал?
- Не, благодаря. Не ям животински продукти.
-  А поне малко пилешко? Малко?
- Благодаря, не.
- 
- Така е добре, благодаря ви.
- Ами сьомга? Така или иначе плащате $7 за салатата...

Нямам съмнение, че съществуват семейства, които нито приготвят, нито поръчват ястия без месо. Това важи в много по-голяма степен за районите със силно развито животновъдство, както са Тексас (където работи д-р Дейвис), Небраска и Айова. В тези три щата (еле па в Тексас!) съвсем наистина биха те гледали с укор, ако не ядеш месо (или ако си "за" ограничаване правото за притежание на оръжие). Ако пък не сипваш месо на децата си, си направо безотговорен родител. Масово се смята, че ако няма животински белтъчини в чинията при всяко сядане на масата, не се храниш правилно и си обречен на болести и спихнали мускули.

Знам, че подобен начин на мислене и начин на живот са ти чужди точно толкова, колкото мисленето или начинът на живот на серийния убиец. Но това не означава, че няма такива хора... При това огромен брой застъпници на идеята за месото като най-висококачествен и добър източник на протеин са интелигентни и начетени. Те просто са приели за факт лъжа, която им е била повтаряна твърде много.

"Eat cheeseburgers every day and nobody bats an eye, but order a salad for lunch, and you'd think you'd just turned into one of those starving children featured on the 11 o'clock news."
И другия ще намеря.

Преди повече от година гледах едно британско шоу, в което показаха снимки на тежък артирит и подагра, и попитаха деца от основното училище какво е предизвикало състоянието. Едно дете отговори- прекомерен протеин.
Не е това епизода, не помня в кой беше, но това е шоуто:
https://www.youtube.com/watch?v=ZeBszcCfzRw

Защо го споменавам: След като дете в основното училище може да даде отговор на този въпрос, то какво остава за лекар?
Разбирам, че са им повтаряли, че е полезно, но огромните излишъци също отиват някъде, едва ли си мислят, че се изпаряват във въздуха. Това ме кара да изпитвам недоверие, това престорено невежество ми вади очите.
Това, че останалите се тъпчат като добитък не е извинение. Всеки си има глава на раменете и е отговорен за постъпките си. Знам, че е много трудно и много дразнещо, когато си различен от масата. Социалният натиск е много неприятен, но решение може да се намери.

Учила съм в Щатите, не в Тексас, но пак на юг. Там започнах да тичам, на пътека и дори навън когато времето позволяваше, перфектни условия имаше. Карах колело из кампуса и до квартирата и бях в страхотна форма.

Ама кажи - Тексас не е ли някак си ... самодостатъчен?

Знам, че ти едва ли си "за" откритото носене на оръжие и че не ядете месо на закуска, обяд и вечеря, Ако че в Тексас животновъдството е издигнато на пиедестал (защо иначе все още по закон добичетата не подлежат на ограничение в зони за движение?) и е едно от най-развитите в САЩ (за 2015 е на първо място по глави добитък с 11 млн. 800 хил.). И съм напълно наясно, че хич не е нужно човек да е веган, за да се храни здравословно. Както и че не всеки веган се храни пълноценно.

Твоята гледна точка ми е изключително интересна. Ти си в голям град, нали? В столицата или в някой друг от 3-те големи градове (прощавай, не помня  )? Имаш ли наблюдения за провинцията? Защото знам, че само в Тексас годишно се дават близо $12 млн. (по $1 на глава добитък) за проучвания и промотиране на телешкото, като основният натиск е върху децата и младежите (според програмата на Texas Beef Council). Годишно в Щатите парите, заделяни за същата цел са близо $90 млн. Платените от индустрията проучвания дават резултата, за който са наети учените, разбира се - и в книгите на Т. Колин Кембъл, и на Еселстин, и на Дейвис пише какъв е механизмът.

Нямам съмнение, че полека-лека консумацията на растителни продукти в Тексас се повишава. Рип Еселстин също говори за това.