На 2 години и 3 месеца ми се качи на главата

  • 18 063
  • 327
# 30
Да, това и правя. Не мога да игнорирам или най-малкото стоя в непосредствена близост.
Ако съм го взела на ръце в такова състояние започва да се гъне, върти, да се опитва да ме одраска, оскубе, случва се и себе си да одере. Лека-полека се научихме, че на мама не се посяга, но има епизодични прояви все още.
И да не пропусна, че с дрехите и обувките сигурно е 15 кг, което хич не е лесно за удържане.
Виж целия пост
# 31
Към списъка с книги добавям и "Детето със силна воля"
http://www.helikon.bg/books/53/-%D0%94%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%82%D … %D1%8F_23109.html
Откакто в нея прочетох, че дете, пътуващо в кола с родителите си, отворило прозореца и започнало да вика, че го отвличат, за да ги ядоса, съм много по-спокойна и склонна да релативизирам  Joy

Големият не се е тръшкал, той има други особености на характера, например взима решение и незабавно го привежда в изпълнение, подобно на Емил от Льонеберя.
Малкият ми е много кротък и разбран, но когато нещо не му се получава в играта, която е намислил (например законите на физиката му пречат), е способен да счупи покъщнина, да ритне мебел, да изреве, така че да го чуят в съседния квартал, такива работи. Вече е на 4 г. и не мога да кажа, че е отминало, но и не се случва чак толкова често.
Ще се подобряват нещата, не се бой.
Виж целия пост
# 32
Помислих, че става въпрос за тийнейджър и с интерес отворих темата. Не знам как дете на 2-3 години може да ми се качи на главата.

Е, и аз не знаех, докато не ми се случи.
Част от проблема може би се състои точно в това, че № 2 е сравняван с № 1. Те са различни индивиди и съответно нещата може и да се повторят (има и деца, които се повтарят, но по-често не се случва точно така), но детето трябва да бъде третирано (сладки бръмбарчета са те Simple Smile ) още от раждането съвсем индивидуално.
Въоръжаваш се с търпение, пазиш от самонараняване, ограничаваш пасивната бавачка напълно и следваш последователност в действията си. Ако дава да го гушкаш, също така трябва да се възползваш.  
Виж целия пост
# 33
Как може 2 годишно да се самонарани жестоко.

Като иска да скача от облегалката на дивана например и се строполи на земята. Като тича и гледа назад и забие глава в стената, която пък е от някаква грапава мазилка - за това сигурно и снимки мога да покажа на разбитата й глава. Беше точно на 2 и 4 месеца като го направи. Като тича на площадката и гледа назад дали ще я последвам и се прекатури през ниска пейка и си удари главата в земята. Като се пусне от пързалка с главата напред и си разцепи брадата. Като скача от леглото и се хвърли върху ръба нощното шкафче. Сигурно и още мога да се сетя. А като цяло мога да кажа, че е от страхливите деца  Mr. Green


Това не е самонаряване.  Това са нормални детски щуротии.
Виж целия пост
# 34
Както и да го наречем, раните са си рани. Важното е да се научат да се пазят  Peace
Виж целия пост
# 35
Препоръчвам ви горещо книгата "Твоето компетентно дете" http://books.janet45.com/books/670
Авторът обяснява причините за детското поведение леко и с понятни примери. Най-важното му послание (според мен) е за желаното и полученото: проблем се формира когато детето получава по-малко това, от което се нуждае и повече това, което иска. И не става дума за нужда от храна и облекло, разбира се. Едно дете не може да формулира от какво се нуждае (често и ние, възрастните не можем), затова прибягва до образни действия - тръшкане, самонараняване, крясъци.

Второто най-важно послание е за границите на личността - "ти си важен и аз те уважавам, но ТОВА са МОИТЕ граници и не ти разрешавам да ги прекрачваш". Тук е нашата роля - умеем ли да установим собствените си граници и да научим на това и детето? Умеем ли да бъдем авторитетът, който контролира ситуацията, но не нарушава границите на детето? Струва ми се, че кризите са вик "Мамо, татко, научете ме, покажете ми докъде мога да стигна в смелите си опити". Никое дете не се ражда лошо, инатливо, научено да "прави напук".

Никак не ми беше лесно, когато дъщеря ми взе да се търкаля по земята на супермаркета, крещейки, че ИСКА (беше го видяла от друго дете и реши да се пробва). Преодолях позива на модела "вдигам те и те шамаря невъздържано" и я преместих на безопасно място, за да не се претрепе. После изсъсках в ушето й, че НЕ Й РАЗРЕШАВАМ да прави така, не разбирам какво крещи и няма да разговарям с нея. Когато се укроти, без да я нападам й обясних, че поведението й ме кара да се чувствам зле. Разбира се, усвои урока след още 1-2 подобни опита и комбинирано родителско усилие (методът трябва да се прилага от двамата родители, логично е).

Много внимавам с празните укори от типа "Аз нали ти казах, сега не ми реви!". И по-точно никога, ама никога не казвам така. Винаги прегръщам и съчувствам за случката и болката. "О, милото, толкова съжалявам, че се удари, много ли те боли? Ще мине, нали знаеш". Само понякога вметвам "Сега нали знаеш, че ако тичаш/не гледаш/правиш каквото правиш, ще се удариш?". Като се спъне казвам "Спокойно, държа те здраво! Ти само вдигай краката и гледай къде стъпваш".

Все не мога да насърча безгрижното каляне в локвите, старите модели на "благовъзпитание" трудно се махат.
Сега сме на етапа като поиска нещо и не го получи, кротко и тихо да се разплаче. Уча се как да постъпвам и се упражнявам.
Да, детето ме учи да аргументирам позицията си ясно и разбрано, да говоря, не да използвам само "НЕ!" и "НЕ МОЖЕ!". Да го третирам като равноправен член на обществото, макар и в мини вариант.
Виж целия пост
# 36
Мога до утре да пиша за моята 3-годишна, която ги преполовява, но понякога си мисля, че все още е в бебешкия пубертет. Само ще кажа при нея кое работи-освен, че правя предупредителни забележки, по-често казвам : "Ах, колко ми е приятно като вървим, да държа твоята хубава ръчичка!" или "Гордея се с теб, че сама си носиш раницата! Колко си пораснала!", или "Браво, че заобиколи тази кална локва! Обещавам ти, че когато дойде лятото/се стопли, ще те заведа на една рекичка да хвърляш камъчета и да скачаш във водата цял ден!"

И все пак-случка от снощи: След като беше предупредена да не си играе с чашата със сок, само след минута сокът беше неволно плиснат по масата, стената и пода. Баща и здраво и се скара и я изпрати в другата стая да пореве. Аз май сгреших, че се опитах да и обясня, че е наказана, защото не е послушала баща си и си е играла с чашата. Понеже дете в афект не се възпитава! Никога! Аз бях последната набедена за виновна, поради което, 5 минути след края на плача се проведе следния разговор между нас:
Тя: Щом ми се караш, вече няма да ти подарявам цветя!
Аз: Помниш ли защо ти се скарахме?
Тя: Не помня!
Аз: Защото разля сока навсякъде-и по стената има
Тя: Не разбирам за какво говориш
Аз: Знам, че си спомняш и разбираш-направи беля, разля сока, беше наказана!
Тя: Не помня! Не разбирам за какво говориш!

И ме гледа едно такова- в очите, присламчи се да я гушна, а негласно ми казваше: абе, знам аз каква ми е грешката, но не си признавам, за да ти докажа, че това съм АЗ и няма да се дам така лесно Wink
Ми, кефи ме такъв характер! Не искам да го скършвам или променям! Искам да си знае границите, толкова!  Peace
Виж целия пост
# 37
Ето тази тема ми е много полезна. Здравейте мами. Моя мъник е почти на 5 годинки и да ви кажа всичкото това тръшкане, мрънкане, капризи и прочие и прочие си продължават. Както и неприемането на НЕ за отговор. В магазини и изобщо по улиците си се тръшкаме и ревем колкото ни се иска. Неволно и аз подминавам тези реакции. Изчаквам го сам да се успокои и сам да се разсее, защото искам и да му покажа че ми е интересно това, което ще ми каже, след като му мине сръднята. И аз се чудя това колко още ще продължи. Чакаме второ дете и искрено се надяваме тези състояния да отминат с раждането на бебока. Стискайте палци  Simple Smile
Виж целия пост
# 38
Децата около 2г влизат в така нареченият бебешки пубертет -където НЕ е любима дума ,търсят си АЗ -просто е нужно търпение и ясни правила ,кое е допустимо .Нека правилата са малко и за важни неща -като винаги пресичаме улица като ме държиш за ръка .
За неща който не застрашават живота може да не използвате забрана -като да влиза в локвите или да пипа калта .И нека разбира ,че го обичате ,НО не харесвате постъпките -не казвайте Ти си лош напр.,а това,че удари брат си или приятел е лоша постъпка -може да удряш топката ,но хора НЕ-това са произволни примери .
Виж целия пост
# 39
Може би ще ти помогне да се опиташ да го приобщиш към някакво занимание, което и ти харесваш - или поне нямаш нищо против (заниманието). Макар че още е рано да се очакват чудеса - изведнъж да му хареса, можеш да започнеш постепенно да експериментираш с различни занимания, колкото да установиш какво най-много му задържа вниманието. Например, ако му е приятно да се плиска с топлата вода и сапунената пяна във ваната (или коритото, ако си го запазила), можеш да го оставиш там за по-дълго; примерно с разни играчки и много пяна. Ти можеш да приседнеш до него, на някаква табуретка да речем, и да се насладиш на тайм аута с чаша капучино. Опитай се да разбереш какво обича и му осигурявай условия да го прави.
Моят син беше много див до към три. След това се научи да кара тротинетка и колело, и при всяка възможност бяхме навън. След стабилно физическо натоварване е доста по-сговорчив, и някак ... ведър, има желание да се занимава с разни любими неща.
Малко след три открихме и книжките с картинки. Отначало беше ритуал преди сън, сега като му доскучае, все носи по някоя да четем.
Пожелавам ти успех; всъщност, между две и три лично на мен ми беше най-трудно; след това постепенно успях да налучкам какво работи и какво не. Пак не е кротък, но ежедневието ни е направо земен рай, в сравнение с "онзи" период
Виж целия пост
# 40
Ето нещо по темата: https://www.psychologytoday.com/blog/what-great-parents-do/20150 … uld-never-say-kid

Извинявам се, че е на английски.
В резюме: авторката съветва да не се основаваме на вината, срама и страха, когато се опитваме да повлияем на детето. Защото така се фокусираме върху детето като цяло, сякаш ТО е проблем, вместо върху поведението му (истинският проблем).
Вместо:
1. Побъркваш ме! (вина)
2. Какво ти става?(срам)
3. Или направи ... или ще ...! (страх)
по-добре да използваме:
1. Не ми харесва поведението ти
2. Не харесвам когато ти...
3. Когато ти..., аз се чувствам...
Виж целия пост
# 41
И моето през юли ще навърши 5 години и още си е тръшкащо се,нервно,ревливо,истерясващо и съм се побъркала с него вече!
Виж целия пост
# 42
И моето през юли ще навърши 5 години и още си е тръшкащо се,нервно,ревливо,истерясващо и съм се побъркала с него вече!
Интересно ми е в началото или в края на юли е роден ? Simple Smile
Виж целия пост
# 43
И моето през юли ще навърши 5 години и още си е тръшкащо се,нервно,ревливо,истерясващо и съм се побъркала с него вече!
Интересно ми е в началото или в края на юли е роден ? Simple Smile

По средата- 13-ти:)
Виж целия пост
# 44
Интересно. И моето е през юли - на 2ри
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия