На 2 години и 3 месеца ми се качи на главата

  • 18 063
  • 327
# 60
Умря циганката..
Синът ми е на 2г. и 4м., от малък има шило в дупето. Като бебе мрънкаше постоянно, щом спра количката и се започва. Проходи на стълбите на съседите и на едно нанадолнище до вкъщи, всички опити да го разкарам от там се увенчаха с неуспех. Като проходи почна да ме командори накъде да ходим, като не ставаше неговото се захласваше от рев, по-късно започна да се тръшка по улиците и да си утря главата в стената и земата.  #Cussing out Тъкмо се кротна, като навърши две и преди 2 месеца пак почна с истериите. Аз попрочетох това онова за бебешкия пубертет между 2 и 3 години и се успокоих. За момента стратегията ми е да говоря повече (примерно преди да излезем му казвам - днес ще ходим на люлките, днес ще ходим до детския клуб и т.н.). Гледам да избягвам истерията, защото не искам да съм вечно налагащ се родител. Като излезем навън го оставям да си вее коня, доколкото е възможно. Преди 2-3 седмици си извади ръката, при поредната истерия на улицата (тръшкаше се на земята и като го взех, продължи в мен).
Та съвета ми е търпение, спокойствие доколкото е възможно и повече говорене.
Виж целия пост
# 61
Beauty, аз съм възпитана много добре от авторитарна майка. В пубертета се научих да лъжа много добре. Няма да описвам нещата, които съм правила. Дори и след пубертета  ooooh! Само ще ти кажа, че съм обиколила доста места в България, за които нашите идея си нямат, че съм била там. Като има желание, начин се намира. Иначе ако тях ги питаш - аз съм света вода  Peace

Обаче и от мен стана човек де, не успях да тръгна по лош път, или по точно върнах се от него. Явно не ми хареса.
Виж целия пост
# 62
  Не знам що за човек трябва да си, за да смачкаш всеки опит за изява на собствено мнение и воля у детето си още в зародиш.
Бъркате нещата.
Не съм му пречила на собственото мнение, воля и себеизява тогава, когато аз съм смятала, че е редно. На няколко месеца го гледах вкъщи по пода, лазеше навсякъде, пипаше и изследваше всичко, лапаше всичко. Никога не съм го слагала в проходилка, дори одеало не съм постилала под него. После го оставях да играе, както и с каквото намери за добре. За последните 2 години обясних вече колко е самостоятелен и колко много възможности има да се изявява сам. Държи се и разсъждава като малко по-голям-има интерес към определени спортове, музика, момичета. Когато интересите ни са еднакви, се забавляваме заедно-като ските, например. А когато не са-като тамбурата и китарата, се оправя сам. Ходи по малки концерти сам, контактува с учителите си сам и т.н.
Но пресякох опитите му да се тръшка по улиците на втория или третия такъв опит. Разговарям с часове с него, но не му позволявам да вика, тръшка, прави чалъми, държи тон и т.н. За целта и аз не повишавам тон. Никога не съм истерясвала. Първо, защото не съм си позволила едно дете, мъж или работата ми да ме изкарат извън контрол. Второ, защото с викане не се оправят нещата, а се нагнетява допълнително напрежение. Говоря със строг и сърдит тон, но не викам. Може да се каже, че съм станала темерут в това отношение. Правя малки крачки всеки ден в посока да поддържа нивото и да се развива по мъничко. Действам на принципа капка по капка вир става. Подкрепям всяка негова идея и мерак да прави нещо в различни области и го поставям в условия да ги развива, за да разбере сам кои му харесват и кои не. От някои от тях се отказа преждевременно и останаха само хоби-тенис на корт, например.
Но, въпреки всичко, сега на 9 години, мога да кажа, че наистина първите 7 години са много важни.
Виж целия пост
# 63
Колкото и да се пънеш, примерите ти са за всичко друго, но не и за емоционалната връзка с детето.
Т.е. примерите ти са - колкото се може повече да не ме занимава, да ръчка по задачки и да постига успехи. За теб това е най-важното, другото са глезотии. Whistling
Виж целия пост
# 64
Много ми е интересно как се пресича тръшкане на дете на 1-2 години? Вече година съм безсилна по темата...
Виж целия пост
# 65
  Добре де Beauty , не е ли имало случай, в който детето да ти да реве и да се тръшка за нещо, а ти след като си успяла да се ноложиш по един или друг начин да се плеснеш по челото и да видиш, че всъщност то е било право поне от неговата гледна точка, да осъзнаеш че може да имате различни мнения по даден въпрос и не винаги ти да си правата. А малките деца нямат много средства за изразяване на мнение, те разчитат на хленчене и тръшкане, просто защото са още близо до бебешката възраст. За мен тази плоскост е доста хлъзгава и подобни на твоите похвати са по-близо до дресировката на състезателни коне на пример отколкото до възпитание на деца.
  И да кажа, какво правя аз и съм павила аз. Минала съм почти през всичко като методи на възпитание и с времето осъзнах по трудния начин, кое и кога действа. Моите деца са от трудните, но по различен начин - когато бяха 2-3 годишни единият можеше да реве и да се тръшка с часове ако нещо не му се угоди, а пък другият беше друг чешит - вечно наопаки, нещо от сорта на описаното от авторката - главата ще си строши, но няма да се признае за победен. Отделно че гледаха един от друг и купонът беше пълен. Нещата се поуталожиха в момента, в който осъзнах, че не трябва да се опитвам да се налагам, а просто да ги разбера и да им вляза под кожата, което е адски трудно с две деца накуп. Както и да е, в момента отношенията ни са доста интересни - понякога спорим и ми надвиват в спора, понякога се пазарим - тук вече  е въпрос на умения в пазарлъка кой ще спечели, понякога просто казвам, че така ще стане защото "аз казвам". Последното е в случаите, когато се опитват да изклинчат от някое задължение или нещо изнаглеят по първите два параграфа.
  Прави ми впечатление сред близки и познати, че хората не слушат децата си и те почти не говорят с тях, даже някак им е удобно да бъдат безгласни букви и да чакат да им се наареди, каква да е следващата им крачка. За мен това е тъжно!
Виж целия пост
# 66
Колкото и да се пънеш, примерите ти са за всичко друго, но не и за емоционалната връзка с детето.
Т.е. примерите ти са - колкото се може повече да не ме занимава, да ръчка по задачки и да постига успехи. За теб това е най-важното, другото са глезотии. Whistling
Всъщност не се пъна, не държа да убеждавам никого. Пак казвам, казвам мнение и споделям опит по темата.  Wink Просто пиша постовете си в отговор на вашите, за да се опитам да ви опиша по-подробно мнението си.
За емоционалната връзка с детето-ами, честно казано, обратното е. Твърде голяма е, по-голяма, отколкото с баща му дори. Щом с мен споделя, ако нещо не разбира или го вълнува, а не с баща си, значи имаме емоционална връзка.
"Да не ме занимава"-Не.Пак казвам, абсолютно съм "ЗА" заниманията с децата. "Да ръчка по задачки и постига успехи"-Да.
И...просто споделям, не се пъна и никого не убеждавам.  Wink
Виж целия пост
# 67
Miramar, имало е такива случаи, в които съм разбирала, че може би е бил прав. Но е имало случаи, при които съм казвала "Ти беше прав. Не беше правилно моето решение. Трябваше да направим....еди-как си." В интерес на истината, случаите, за които се сещам, са след 4-5 годишна възраст, когато можеше да разбере какво му казвам и как му се извинявам. За преди това, не се сещам. Като по-малък, правех "сделки" с него. Примерно, ще остане да играе още 30 минути, но за сметка на това после ще отидем еди-къде си, ще направи еди-какво си или на другия ден ще играе по-малко...
С две деца накуп не съм се оправяла. Предполагам, че е доста по-трудно.
Виж целия пост
# 68
Не съм му пречила на собственото мнение, воля и себеизява тогава, когато аз съм смятала, че е редно.

 Joy
Може да имаш свое мнение, стига да съвпада с моето.
Виж целия пост
# 69
Не съм му пречила на собственото мнение, воля и себеизява тогава, когато аз съм смятала, че е редно.

 Joy
Може да имаш свое мнение, стига да съвпада с моето.
Не. Тогава, когато не е опасно или решаващо.

Продължавате да четете между редовете.  Tired
Виж целия пост
# 70
Тук назрява някакъв спор, който според мен е излишен. Не съм админ на темата, нито на форума, но мили мами, нека темата си остане на ниво споделяне на мнение и опит.   
Виж целия пост
# 71
Beauty, изчетох постингите ти с интерес. Четох, че има някои държави по света, които толерират точно такъв начин на възпитание, затова не мога да коментирам редно-нередно.
Още повече, че моите възгледи за възпитание много се промениха след като явно не мога да приложа сходен модел отново и едва ли не всичко, което знам, не ми върши работа, затова е напълно възможно някои неща, които смятам за редни да са грешни и обратното.
Истината е, че просто този подход не ми пасва на мен като личност.  Не мога да го приложа спрямо детето, но ти благодаря за мнението.

Относно идеята да откривам какво му харесва, почвам лека-полека да правя точно така, седим в банята и наливаме вода в легени, шишета, преливаме, къпем една сюрия гумени патета, които той нарична "наш'те хора" и вниманието му се задържа повече от обикновените 3 минути.

От друга страна не мога да разбера как не се притеснява от факта, че му казвам "тръгвам", а той продължава да си седи на алеята в парка, оглежда се с интерес, не е притеснен, разни хора минават покрай него, закачат го, той им отговаря, мен даже не ме вижда и това не го тормози. Как може липсата ми да не го притеснява? (Извинявам се, но не си чешам егото на майка, просто ми е странно.)
Виж целия пост
# 72
...
От друга страна не мога да разбера как не се притеснява от факта, че му казвам "тръгвам", а той продължава да си седи на алеята в парка, оглежда се с интерес, не е притеснен, разни хора минават покрай него, закачат го, той им отговаря, мен даже не ме вижда и това не го тормози. Как може липсата ми да не го притеснява? (Извинявам се, но не си чешам егото на майка, просто ми е странно.)
Нормално поведение за възрастта. Смелостта на дребосъка без житейски опит, но с огромно изследователско любопитство Grinning
Виж целия пост
# 73
Дисциплина не се гради с бой,дърпане на уши ....това е дисциплина по Макаренко -а той вече не се практикува освен за съжаление в някой Дом за деца лишени от родителски грижи  Sad
И това не градиш авторитет и детето те уважава ,а градиш Страх и детето се подчинява .
Сина ми също е математик и не ял бой  Grinning-да не си помисли някой ,че математиката идва с боя -идва с развитие на ума и логиката .
 И после се чудим,че мъже няма и в зряла възраст не взимат решения ,а жени се оставят да бъдат потискани и удряни от партньорите си -да всичко е от детството ако мама те удряла и командорила резултата е -така правят и другите хора в твоя живот или търсиш Ани Владимирова или неин колега за да те спаси от деспотичното ти детство. Кат напишеш - babySling-родителство има добра статия за Бебешкият пубертет в 2 частi при интерес от авторката препоръчвам я ,не ми позволява да сложа линк  Sad
Виж целия пост
# 74
Как може 2 годишно да се самонарани жестоко.
Сериозно ли питаш?
Като започне да си бие главата в мрамора на пода/асфалта/каменната пързалка/парното/стената и плаче още повече, но е "взело засилка" и не се сеща да спре.

И моят син въври натам. Сега е на 1 и половина почти, но от няколко месеца точно така си удря главата в пода, дори си докара синки. Тръшка се яко, а като върши някоя пакост ме гледа в очите и я прави.

Ще следя темата с интерес за идеи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия