Мисля, че истината е някъде по средата. Mibobo се опитва да каже, че хипердиагностиката е също токова вредна както и подценяването на проблема. И то е така, защото не се оказва нужната подкрепа на семейството след поставянето на диагнозата. Представяте ли си стреса в едно семейство, когато чуят, че детето им има аутизъм. Мене, ако питате след такава диагноза, на родителите им трябва психолог в първите месеци докато осъзнаят и приемат фактите. И тъй като след поставянето на тази диагноза най-често семейството остава само с проблема си и започва да търси решения лутайки се насам натам, е необходимо много предпазливо да се подхожда при поставянето на тежки диагнози. Не виждам какво пречи да се направи както беше при нас - няма крайно заключение, но има препоръка за работа и покана за ново диагностициране след време. Между другото, в чужбина са много предпазливи с поставянето на диагнози когато имат някакви съмнения. Там подкрепата на семействата и работата с децата са водещи. И това според мен е така, защото са се сблъскавали достатъчно със съдебни искове от семейства, на чийто деца са били поставяни некоректни диагнози.