За мен, ако си преживял изневяра и си озлобен към гвардията на изневеряващите, заемайки във форумите малко по- лична позиция от нужното и давайки във всеки един случай един и същ съвет, означава, че си развил комплекс и го избиваш на сцена, на която има много други в твоето положение.
Виж целия пост
?Въпроси всякакви за СО?
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
# 9 675
4 дек. 2017, 07:22 ч.
# 9 676
4 дек. 2017, 09:10 ч.
Че то това трябва да важи и за всички други принципи, които имаш в живота? Тоест по много въпроси човек има ясно мнение, по което много мислят като него, а други - различно.
И то естествено, че ще заемаш по-лична позиция за неща, които си преживял, отколкото за такива, които нямаш идея от тях, нали?
Виж целия пост
И то естествено, че ще заемаш по-лична позиция за неща, които си преживял, отколкото за такива, които нямаш идея от тях, нали?
# 9 677
4 дек. 2017, 09:18 ч.
А какво правите, когато вече нямате какво да си кажете с мъжа ви?
По начало сме много различни и нямаме много общи теми, с времето нещата са поохладняли, имахме сериозни проблеми, които допълнително ни отчуждиха, опитваме се да останем заедно, аз- главно заради децата и временна финансова зависимост, а и от комплекси, че ми е за втори път. Той обаче ме обича и иска да сме заедно. Когато сме на работа, някакси е по-добре. Само вечерите се налага да сме заедно, но покрай децата времето минава. Но дойде ли уикенда-става тегаво. Той по принцип не е от най-разговорливите и чака аз да му говоря нещо и да го занимавам. Аз обаче съм вече много изморена да го играя шут. На всичкото отгоре съм изпаднала в някаква депресия и нямам желание за нищо, нито за разговори, нито за излизане. Всичко ми е тъпо, скучно, на него също, но очаква, че аз трябва да го забавлявам. Като мълча се почва- какво ти има, защо мълчиш, сърдиш ли ми се. Едва ли не съм виновна, че не ми се говори. Не мога да си представя животът ми да мине така. Страх ме е, че ще го намразя с течение на времето. А бях такъв весел човек, душата на всяка компания. Сега станах като него. Явно човек много трябва да внимава с противоположностите, да не се превърне един ден в това, което не е . Не вярвах, че това може да стане, но...
Има ли и други с такива отношения- останахте ли, оправихте ли нещо, разделихте ли се?
Виж целия пост
По начало сме много различни и нямаме много общи теми, с времето нещата са поохладняли, имахме сериозни проблеми, които допълнително ни отчуждиха, опитваме се да останем заедно, аз- главно заради децата и временна финансова зависимост, а и от комплекси, че ми е за втори път. Той обаче ме обича и иска да сме заедно. Когато сме на работа, някакси е по-добре. Само вечерите се налага да сме заедно, но покрай децата времето минава. Но дойде ли уикенда-става тегаво. Той по принцип не е от най-разговорливите и чака аз да му говоря нещо и да го занимавам. Аз обаче съм вече много изморена да го играя шут. На всичкото отгоре съм изпаднала в някаква депресия и нямам желание за нищо, нито за разговори, нито за излизане. Всичко ми е тъпо, скучно, на него също, но очаква, че аз трябва да го забавлявам. Като мълча се почва- какво ти има, защо мълчиш, сърдиш ли ми се. Едва ли не съм виновна, че не ми се говори. Не мога да си представя животът ми да мине така. Страх ме е, че ще го намразя с течение на времето. А бях такъв весел човек, душата на всяка компания. Сега станах като него. Явно човек много трябва да внимава с противоположностите, да не се превърне един ден в това, което не е . Не вярвах, че това може да стане, но...
Има ли и други с такива отношения- останахте ли, оправихте ли нещо, разделихте ли се?
# 9 678
4 дек. 2017, 09:21 ч.
Анонимен, не ми се виждат чак толкова зле нещата при вас. Щом мъжът ти те обича, това е огромен плюс. Ти от какво толкова си се депресирала, не е задължително да е от брака все пак. Тоест няма гаранции, че ако се разделите, ще станеш пак душата на компанията и вечно засмяна до ушите. Всички имаме грижи по децата, битовизми, натоварване, и това се отразява дори когато имаш много свестен партньор. Ти как мислиш?
Виж целия пост
# 9 679
4 дек. 2017, 09:30 ч.
Аз се замислих по въпроса с лъжите... всички, които са много категорични, се поставиха на мястото на лъгания и оттам раздаваха правосъдие. Аз обаче, понеже ми се е случвало да лъжа и да премълчавам нещо, си давам сметка, че го правя с хора, на които ми е трудно да кажа истината, защото ми пука за тяхната реакция, търся одобрението им, не искам да разваляме отношения. Това обикновено са хора, които са склонни да ме осъдят, дори да е само с физиономия, хора, които не приемат чуждо мнение, които са склонни да драматизират, да се цупят... Решавам, че искам да си спестя всичките драми. Но не си мисля - охаа, този ей сега ще го направя на идиот, защото съм умна, а той е прост! Напротив, тъпото е, че се е случвало да лъжа само хора, на чието мнение държа. Ако не ми пука за човека, за какво да го лъжа - казвам му каквото е и да си реагира както си ще, все ми е тая.
Виж целия пост
# 9 680
4 дек. 2017, 10:26 ч.
До един момент споделянето лекува, след един момент вече е зацикляне, което вреди. Дозата и отровата.
Това си е техният живот и те ще правят своите грешки. Няма как да им ги спестиш, а и всяка ситуация е уникална. Те ще си изстрадат своето, за някои ще е необходимо за тяхно успокоение да дадат втори, трети шанс. Ако в момента си в ада и някой ти каже - о, ще ти мине! - не е от никаква полза.
Spiritlight - така е, тук темите се развиват обикновено от гледната точка на жертвата, а не на причинителя. И аз съм лъгала и са ме лъгали. Майка ми беше такъв радетел на истината, но в същото време по никакъв начин не поощряваше казването на истината, т.е. санкционираше я. Това дава много противоречиви сигнали.
Лъже се по всякакви причини, понякога за самозащита или за запазване на достойнство.
Виж целия пост
Иска ми се да кажа на колкото се може повече жени да не си губят времето след изневяра или промяна на чувствата на партньора си. Да си живеят добре по-бързо, да не плачат, да не страдат, защото това е само загубено време. Дори и 1 жена да се вслуша в това, бих се радвала 
Това си е техният живот и те ще правят своите грешки. Няма как да им ги спестиш, а и всяка ситуация е уникална. Те ще си изстрадат своето, за някои ще е необходимо за тяхно успокоение да дадат втори, трети шанс. Ако в момента си в ада и някой ти каже - о, ще ти мине! - не е от никаква полза.
Spiritlight - така е, тук темите се развиват обикновено от гледната точка на жертвата, а не на причинителя. И аз съм лъгала и са ме лъгали. Майка ми беше такъв радетел на истината, но в същото време по никакъв начин не поощряваше казването на истината, т.е. санкционираше я. Това дава много противоречиви сигнали.
Лъже се по всякакви причини, понякога за самозащита или за запазване на достойнство.
Скрит текст:
Според мен целият живот се крепи на лъжите. Социални, политически, религиозни (приказки за сили, на които им пука за дребното човече, за отвъдния живот), лъжи между хората, и най-вече - психичното здраве на човека (пък и болест) често се основава на лъжене на самия себе си. Затова и всякакви крайни изявления ми идват наивни и нереалистични. Мисля, че ни лъжат постоянно във всички сфери на живота и това е нормално за човека. Ако не беше нормално, щеше да се случва като голямото изключение.
Близките ни са отделни от нас хора и защитават своите си интереси, не очаквам да защитават моите интереси. Ако това се случи, това е бонус, но не и тяхно задължение, тъй като техният свят се върти около тях, а не около мен. За една лъжа как да нулираш всички добрини, които си получил от друг човек? Ако никога не научиш за лъжата, вреди ли на теб и отношенията ти с излъгалия? Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо - още древните римляни са ги знаели тези неща... Въобще идеята, че съм щастливката, която е толкова страхотна, че е натрупала около себе си само честни и страхотни хора, а отлюспва всички недостойни, е самолъжа, която ми е твърде едра за преглъщане.
Близките ни са отделни от нас хора и защитават своите си интереси, не очаквам да защитават моите интереси. Ако това се случи, това е бонус, но не и тяхно задължение, тъй като техният свят се върти около тях, а не около мен. За една лъжа как да нулираш всички добрини, които си получил от друг човек? Ако никога не научиш за лъжата, вреди ли на теб и отношенията ти с излъгалия? Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо - още древните римляни са ги знаели тези неща... Въобще идеята, че съм щастливката, която е толкова страхотна, че е натрупала около себе си само честни и страхотни хора, а отлюспва всички недостойни, е самолъжа, която ми е твърде едра за преглъщане.
# 9 681
4 дек. 2017, 10:29 ч.
Искаш да кажеш да не си казвам мнението, нищо че съм минала през това ли?
Виж целия пост
# 9 682
4 дек. 2017, 10:43 ч.
Тъпо е наистина. Замисляла ли си се какво би било тяхното мнение за теб като разберат, че си ги излъгала?
Това също е егоизъм и то доста некрасив. Да лъжеш и да извърташ, за да се покажеш някакъв, какъвто не си. Идеални няма и не виждам смисъл да си губя времето и това на околните, като ги заблуждавам, защото в крайна сметка ... колко време ще издържиш?
Виж целия пост
Аз се замислих по въпроса с лъжите... всички, които са много категорични, се поставиха на мястото на лъгания и оттам раздаваха правосъдие. Аз обаче, понеже ми се е случвало да лъжа и да премълчавам нещо, си давам сметка, че го правя с хора, на които ми е трудно да кажа истината, защото ми пука за тяхната реакция, търся одобрението им, не искам да разваляме отношения. Това обикновено са хора, които са склонни да ме осъдят, дори да е само с физиономия, хора, които не приемат чуждо мнение, които са склонни да драматизират, да се цупят... Решавам, че искам да си спестя всичките драми. Но не си мисля - охаа, този ей сега ще го направя на идиот, защото съм умна, а той е прост! Напротив, тъпото е, че се е случвало да лъжа само хора, на чието мнение държа. Ако не ми пука за човека, за какво да го лъжа - казвам му каквото е и да си реагира както си ще, все ми е тая.
Това също е егоизъм и то доста некрасив. Да лъжеш и да извърташ, за да се покажеш някакъв, какъвто не си. Идеални няма и не виждам смисъл да си губя времето и това на околните, като ги заблуждавам, защото в крайна сметка ... колко време ще издържиш?
# 9 683
4 дек. 2017, 10:45 ч.
Ами аз съм ги отлюспила лъжците наистина. Не е лесен вариант, но не виждам кой знае какви добрини, които да компенсират лъжите. Преди бях много общителен човек. Сега - не. Но пък наистина край мен има само хора, които не ме лъжат. Така предпочитам.
Виж целия пост
# 9 684
4 дек. 2017, 10:57 ч.
Отлюспила си само хванатите в лъжа от тези, които са имали повод да лъжат за нещо едро и малшанса да бъдат хванати.
Виж целия пост
# 9 686
4 дек. 2017, 11:15 ч.
Това също е егоизъм и то доста некрасив. Да лъжеш и да извърташ, за да се покажеш някакъв, какъвто не си. Идеални няма и не виждам смисъл да си губя времето и това на околните, като ги заблуждавам, защото в крайна сметка ... колко време ще издържиш?
Най-много съм лъгала майка си. Защото една нейна физиономия на неодобрение и до ден днешен ми докарва неприятно усещане, че съм разочаровала и не съм оправдала очакванията. Като дете страдах с дни. А и като съм казвала истината тя с дни ми сумтеше и се чувствах зле. Открих, че като скрия или излъжа е много по-лесно. В тази светлина целият ти пост е безсмислен. Майка ми ме обича безкрайно, знам го, аз нея също, но с тежкият й характер нямам друг избор. Или поддържаме нормални отношения като премълчавам някои неща, или аз се тормозя, тя се разочарова от мен и ни е тежко и на двете. Спокойно, ничие време не губя. И престанете да се изхвърляте, че вие сте супер честни, прозрачни и открити. Всеки лъже и премълчава нещо някога с някакъв мотив.
Виж целия пост
Скрит текст:
Тъпо е наистина. Замисляла ли си се какво би било тяхното мнение за теб като разберат, че си ги излъгала?Аз се замислих по въпроса с лъжите... всички, които са много категорични, се поставиха на мястото на лъгания и оттам раздаваха правосъдие. Аз обаче, понеже ми се е случвало да лъжа и да премълчавам нещо, си давам сметка, че го правя с хора, на които ми е трудно да кажа истината, защото ми пука за тяхната реакция, търся одобрението им, не искам да разваляме отношения. Това обикновено са хора, които са склонни да ме осъдят, дори да е само с физиономия, хора, които не приемат чуждо мнение, които са склонни да драматизират, да се цупят... Решавам, че искам да си спестя всичките драми. Но не си мисля - охаа, този ей сега ще го направя на идиот, защото съм умна, а той е прост! Напротив, тъпото е, че се е случвало да лъжа само хора, на чието мнение държа. Ако не ми пука за човека, за какво да го лъжа - казвам му каквото е и да си реагира както си ще, все ми е тая.
Това също е егоизъм и то доста некрасив. Да лъжеш и да извърташ, за да се покажеш някакъв, какъвто не си. Идеални няма и не виждам смисъл да си губя времето и това на околните, като ги заблуждавам, защото в крайна сметка ... колко време ще издържиш?
Най-много съм лъгала майка си. Защото една нейна физиономия на неодобрение и до ден днешен ми докарва неприятно усещане, че съм разочаровала и не съм оправдала очакванията. Като дете страдах с дни. А и като съм казвала истината тя с дни ми сумтеше и се чувствах зле. Открих, че като скрия или излъжа е много по-лесно. В тази светлина целият ти пост е безсмислен. Майка ми ме обича безкрайно, знам го, аз нея също, но с тежкият й характер нямам друг избор. Или поддържаме нормални отношения като премълчавам някои неща, или аз се тормозя, тя се разочарова от мен и ни е тежко и на двете. Спокойно, ничие време не губя. И престанете да се изхвърляте, че вие сте супер честни, прозрачни и открити. Всеки лъже и премълчава нещо някога с някакъв мотив.
# 9 687
4 дек. 2017, 11:48 ч.
Много ясно. Абсолютно отказвам да повярвам, че има човек, който не лъже никога. Чак такива светци, хайде моля. А и има една пословица "Прекаленият светец и Богу не е драг" и тя не е никак случайна! Та по-полека с обобщенията и изхвърлянията. И с резачките.
Виж целия пост
И престанете да се изхвърляте, че вие сте супер честни, прозрачни и открити. Всеки лъже и премълчава нещо някога с някакъв мотив.
# 9 688
4 дек. 2017, 11:50 ч.
Разбира се, че всеки лъже, но въпросът е да не е от тоя тип лъжа, които правят другия на луд, след като той има начини да провери истината. Това е вече съвсем друго. Иначе всеки има право да НЕ казва всичко, или да лъже благородно.
Виж целия пост
# 9 689
4 дек. 2017, 12:15 ч.
Истината винаги идва с някакви последици. Разбира се, че ако избереш да бъдеш честен, ще се сблъскаш с хорското неодобрение, разочарование, осъждане (било то мълчаливо или гласно)... Дори и на близките до теб хора. Грешките също няма как да останат без последствия. Явно тук има хора, които се надяват, че могат безнаказано да сгазят лука, но само защото са решили да проявят доблест, признавайки вината си, всичко автоматично им се опрощава. Е, сори, ама това е наивно. Разбира се, че теоретично винаги има шанс, след като споделиш за грешката си, да понесеш определени санкции. Ако си достатъчно "силен", това не бива да те притеснява. Всичко останало е бягство от отговорност, според мен. 
Виж целия пост
Явно тук има хора, които се надяват, че могат безнаказано да сгазят лука, но само защото са решили да проявят доблест, признавайки вината си, всичко автоматично им се опрощава. Е, сори, ама това е наивно. Разбира се, че теоретично винаги има шанс, след като споделиш за грешката си, да понесеш определени санкции. Ако си достатъчно "силен", това не бива да те притеснява. Всичко останало е бягство от отговорност, според мен. Препоръчани теми