?Въпроси всякакви за СО?

И? Това обаче не премахва задръжките ти относно дете от него, нали? Аз знаех, че искам деца от ММ още след първите няколко месеца от връзката ни. Той също много от рано започна да говори за общи деца.

Трудно е да се обобщи на база тези няколко примера, но ако трябва да спекулирам, бих казал, че ще може да се разчита за нещата, за които той смята (разбира), че са важни. Т.е. ако детето вдигне 40 градуса температура или пищи от коремни болки - сигурно и преди Вас ще скочи и ще се задейства. Или ако реши, че някакво действие е необходимо. Това само при положение, че не смята, че отглеждането на деца е женска работа, разбира се, тогава не знам.

Но ако детето има примерно задна хрема и кашля без температура и без да се задавя от кашлица примерно - тогава може и да не сметне, че нещата са за спешен лекар, независимо как Вие усещате ситуацията. Или че трябва да си вземе почивка от работа, за да го закара, при положение, че и Вие можете.

Много често си мисля в този форум, че щеше да е супер, ако двойките можеха да направят някаква тренировка за момента, когато ще се появи детето. Примерно ако обичат животни, да си вземат котенце или кученце (по общо съгласие, разбира се). Ако мъжът участва съвестно в грижата по животното (особено ако е коте), ще е старателен и с детенцето. Ако обаче приема животното само като развлечение, но не и като отговорност (играе си с него, но не си променя по никакъв начин стила на живот, за да го нахрани, изведе на разходка, да му изчисти и другите отговорности покрай грижата за животинката), тогава ми се струва много вероятно и грижата за детето да падне основно върху майката...

Апропо - не знам как успявате да обичате човек, на когото нямате доверие, че ще се грижи за Ваше общо дете. Струват ми се малко несъвместими зрялата любов в една връзка и липсата на доверие

Една мъничка тайна: мъжете не са еднорози, а зебри. Пак е интересно животно, но не чак вълшебно. Така че човек трябва да си калибрира изискванията.

Ако една жена ще има дете, трябва да намери силите в себе си. Никакъв мъж няма да може да ти свърши женската работа, колкото и да мрънкаш. Има си задачи за майката, които са трудни, гадни и са си лично твои, колкото и да се включва таткото.

Така че анонимната първо да търси причините в себе си.

Ама вече зависи от типа хора, дали си от тия, дето сами си носят кръста и се радват на помощ или такива, според които за всеки избор друг трябва да поеме трудните страни. Ами сори, но някои неща никой не може да ги поеме върху себе си.

Караници нямате, защото ти не си конфликтна. Пробвай да му се опълчиш някой път и гледай реакция. С някои хора няма много как да се скараш, защото в случай на разногласие се покриват и чакат да отмине настроението, но реално не се стига до разрешаване на въпроса. Той се смита под масата до следващия път.
А това, че си му простила нехайството и незаинтересоваността навремето  - хубаво. Но нищо чудно защо сега се държи по този начин. Значи навремето за цял болничен престой не си му направила проблем, че се е правил на ударен да дойде да те види, а сега за един зъб драматизираш. Така излиза, че неговото поведение си е съвсем наред, тъй като той си следва все същия модел, а при теб има някакво отклонение от правилото: веднъж се сърдиш, друг път не. Хем е объркващо, хем досадно. Как да не махне човек с ръка и да каже: пфф, женски гадни настроения.
На такива хора по-добре да се говори в прав текст. "Искам от теб това и това". Намеци, физиономии, фасони само биха усложнили нещата.

Анонимна, вече няколко човека ти дадохме съвет. Щом харесваш и обичаш този човек, значи единственото, което теб те гложди, са тези редки моменти на "предателство". Те са показателни. Но не, че човекът не те обича, а че явно има проблем в такива ситуации, който е в него. Аз бих поговорила искрено с него за това. Това, което споделяш с нас, се опитай да му го кажеш и на него. Без нападки или обвинения, а какво си почувствала ти. Ако мъжът ти те обича истински, ще се замисли, дори и да не го покаже веднага или да ти даде обещания за вечна помощ и преданост.
Има нещо, което го прави него самия несигурен и го прехвърля върху теб с поведението си.
А гаранции никой не може да ти даде за нищо. Ако имате или нямате деца какъв ще бъде, ако той или ти се разболеете, ако пък не дай си Боже някой от вас срещне нова любов. Твоят случай си е твой, пробваш и виждаш как се развиват нещата. Ако не те устройва, не си щастлива, винаги можеш да си тръгнеш.

Не, това не премахма задръжките ми.
Аз знам, че ще бъде страхотен баща, но го знам само на теория. Няма го това вътрешно убеждение, че ще е така. И честно казано не ми се ражда дете, за да проверя дали това ще е така или не.
Нямам намерение да експериментирам с връзката си, като използвам детето за тази цел. Шансът е 50/50, но дори 99/1 да беше, нямаше да поема риска.

Когато имам дете искам да бъда абсолютно сигурна, по всички параграфи. Засега съм на 100% сигурна само в това, че аз го обичам и че той е отговорен човек. Но има други неща, в които не съм сигурна и затова не съм родила още и докато картинката не ми се изясни напълно, не бих предприела такава стъпка или раздяла.

Благодаря за изказаните мнения, ще ги прочета и препрочитам.

Романтичка, прагматик и нероден Петко, голям зор е това...

Може и да е споменато някъде, но не мога да намеря - на колко години сте ти и той съответно?

С изключение на кърменето, кои са тези "женски" работи? ММ перфектно ми помага (и замества, когато пътувам по работа) в домакинските работи и отглеждането на детето - което на всичкото отгоре не е негово биологично.

Аз съм на 29, той на 31.

Според мен трябва да си наясно искаш ли да създадеш с него семейство или не, времето върви по-бързо за теб, отколкото за него. Колкото и да не ни се иска да е така. А междувременно ти седиш в тая връзка и не даваш възможност други да се случат и не си сигурна в него вече 6 години.
Може да опиташ с разговор, много сериозен и откровен. Ако не станеш по-уверена в него - знаеш.

То като се е омъжвала щом не е била наясно..едно е връзка, друго е брак

Според мен Анонимковата ни пързаля, дано админите проверят дали не иде реч и за фейк профил, тъй като историята й взе да звучи налудничаво малко...

не виждам нищо ненормално в историята
в профила също

То тук не остана тема, в която някой да не изрази съмнение, че всичко е измислица. Дет се вика шанса е 50/50.