?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 126
  • 20 915
# 16 650
Не позволявай да те третират като "черната овца на фамилията".
 Нищо от онова, което си изредила като причини от страна на майка ти, не е значимо до стпене да определя завишените изисквания спрямо теб и някак негативната й оценка. А ти самата не придавай значимост на чужди оценки. Нека не ти определят усещането за стойност и самооценка. Ще те направи по-стабилна.
Няма да е все така!
Виж целия пост
# 16 651
Детенцето-братовчедче е мъничко, на този етап става само с показване и увличане към правилните действия. Заповедите са за по-големи дечица.
Аз бих взела детенцето и с усмивка да му изиграя как обувчиците обичат да стоят на земята, а не да "ходят" по легълцето. И че леглото обича да му е чистичко. Ще е чудесно, ако тези поставяния на граници и правила са пред бабата и майкат ана малкото дете. Ако възразяват, на бабата се казва спокойно, че това е леглото на кака, в което спи и обувките носят бацили. На неебателната мама на малкото, че това е леглото на каката и тя иска да спи на чисто, ако обича мънЕчкото да ходи с обувки в неговото легълце, няма проблем за теб, но в леглото на твоето дете не се стъпва с обувки.
Много хора с присъщата им скромност и неувереност, позволяват да им се качват на главата, за да не влизат в конфликти. И грешка. По-натам става още по-сложно. Поставяй границите навреме. Който реши да се цупи и дудне, все ще намери за какво.
Виж целия пост
# 16 652
Според мен, ще е все така.
Майка ѝ не смее да каже нищо на снахата, за да не се смразят.
Снахата е, която би трябвало да спазва реда, но след като не ѝ пука и на нея, стават 2:1 и всякакви опити да се постигне друго, са обречени.
Остава на авторката наистина само да ограничава щетите, директно вървейки по дупето на малкото.
Виж целия пост
# 16 653
Пандачина, за съжаление, от опит - нещата няма да се променят. Майка ти няма да забрави и прости, че един вид си я разочаровала, зарази неуспешния си брак, ще е винаги критична към тебе. А към снахата - все ще гледа да се покаже в добра светлина. Дори и след време да се промени, към детето ти - ти едва ли ще забравиш, или простиш.
В нас не е било насочено към мен негативното отношение, но имаме подобен на твоя случай и така си остават нещата. С времето се омекотяват, но никога не станаха напълно нормални отношенията. Някои неща не се прощават, а несправедливост към децата е такова нещо. Не е честно и няма логика, това, което описваш, но се случва.
Виж целия пост
# 16 654
Пандорина, много странно звучи, че никога не си ходила в дома на брат си?
Възможно ли е майка ти да възприема племенницата ти като бебе, а твоето дете като голямо? Често се случва, дори и децата да са с малка разлика. От голямото се иска да е разумно, да помага, да пази малкото. Аз и братовчед ми имаме две години разлика, но на мен баба винаги ми   повтаряше как той е малък, трябва да се грижа за него и т.н.  Не мисля, че ни е деляла, такова и беше мисленето. И аз толкова бях свикнала с това, че имаме доста комична случка, на която и днес се смеем. На по 20 и малко години заминаваме с компания на море и спим в различни квартири. Първата вечер аз съвсем сериозно заявявам, че първо ще изпратим него и следва небивал смях, защото той е 195см и притежава вече черен колан по карате (единственото момче с подобни данни в компанията). Аз съм 164 см и тежа 45 кг, но наистина мислех, че така трябва..... Е и досега се смеем като се сетим.
Виж целия пост
# 16 655
...Не смятам, че мога да си затворя очите за качване с мръсни обувки върху леглото на детето ми. Това не е нормално за мен. Не е нормално и да пуснеш детето да ходи с мръсните обувки вътре, но за това си затварям очите. ...
Ами не си ги затваряй, става дума за елементарна хигиена. Ако другите неща са дрболийки и ти дуднат, просто не прави забежки на възрастните, а повикай детето да го събуеш и питай (между другото) "имате ли пантофки или да извадя едни по-дебели чорапки?" (ако е студено). Не спори, не обсъждай до безкрай какво може и не може, има си неща, които не може! Не коментирай с майка ти "ама за Мимито не може, а за Анито може!", а просто покажи и налагай систематично правилото! Щом майката не приема в къщата й да се ходи с обувки, а при свекървата никой не показва, че е проблем, тя явно не иска да вкарва ред в чужда къща и оставя нещата просто така.

Аз горе-долу така правя нещата, но чорапки в този размер нямам и затова попитах за техни и стана космически въпрос. При това брат ми реагира нормално, но снаха ми веднага подхвана как щяло да се разболее детето (посред лято се развива действието и жилището ни е топло, без климатик и вентилатор, жега е), а майка ми - след нея... Обаче съм си намислила да купя едни чорапки от тези с гумените стъпала, които да стоят вкъщи.
Благодаря за идеите! Simple Smile

Не позволявай да те третират като "черната овца на фамилията".
 Нищо от онова, което си изредила като причини от страна на майка ти, не е значимо до стпене да определя завишените изисквания спрямо теб и някак негативната й оценка. А ти самата не придавай значимост на чужди оценки. Нека не ти определят усещането за стойност и самооценка. Ще те направи по-стабилна.
Няма да е все така!

Опитвам се. Но нещо не ми се получава. Всъщност всички сте прави за едно - не успявам да изкажа нещата по правилния начин или не успявам да си отстоя позицията, всъщност и двете. На детето показвам, демонстрирам, в същото време на достъпен език обяснявам и то разбира, но майката и бабата не искат да разберат. В това е големия проблем - малкото дете разбира неща, които големите хора не искат да разберат и то милото ще се обърка накрая, защото му подаваме противоречиви сигнали за едно и също нещо, а най-естественото за едно малко човече е да послуша майка си, а не леля си. Както и да го говоря или да не го говоря, все ме разбират погрешно. Накрая си помислих, че може би пък те са прави и реших да пиша тук да видя какво ще кажете и вие. Но само се убедих още повече, че не съм аз най-кривата в тази история. Не съм безгрешна, но не съм и толкова грешна колкото ме изкарват.

Благодаря на всички за коментарите! Бяхте ми много полезни! Flowers Tulip
Виж целия пост
# 16 656
Не ви ходила в къщата на брат си, а се сърдиш, че детето му ходи с обувки по леглото?
Виж целия пост
# 16 657
„Вкъщи й разрешаваме, защо тук да не го прави“

На това се отговаря много лесно.
Казваш - У твоето вкъщи може да е разрешено, ама моето вкъщи не.  Laughing

А това за мръсните обувки нямам думи.
Казваш, че е въпрос на елементарна хигиена.
Щорите не са за игра, има си играчки.
Виж целия пост
# 16 658
Не ви ходила в къщата на брат си, а се сърдиш, че детето му ходи с обувки по леглото?
Нещо не те разбирам. Значи щом не е ходила в къщата на брат си, детето му има право да ходи с обувките по леглото на нейното дете в нейната си къща!?
За обувките - директно бих го събула без много-много обяснения на мама, баба и пр.
За другите неща - малко е още, ще се научи.
Виж целия пост
# 16 659
Нямах това предвид. Явно не общуват нормално със семейството на брат си. Поне за мен е странно, че брат й има дом, а тя не е ходила. От едната страна са снаха й, в чийто дом не е ходила и майка ѝ, в чийто дом живее. Чак не си представям, че бабата допуска малкото дете да каля къщата ѝ. Да не говорим, че ходенето с обувки и дърпането на щори са преходни неща, които ще отминат с възрастта. Естествено двойният стандарт дразни, но явно не е свързан с децата, а с някакви отношения между възрастните, които няма да се променят.
Виж целия пост
# 16 660
Стискай зъби и дано се преместите след време.
Виж целия пост
# 16 661
И аз ти пожелавам да се преместите скоро, защото не си е работа този съвместен живот. Но докато това стане - да не ти пука. Двойния стандарт ще продължава, но и ти продължавай да им го напомняш.
Виж целия пост
# 16 662
Има и нещо друго - винаги този, който не живее с теб се явява някакси  по-мил. Вие живеете заедно, до известна степен сте си писнали, знаете се и сте предвидими, докато малкото дете, което е инцидентно у вас е по-интересно, по-сладко и т. н. Така става и с възрастните - ако имат две деца, този който живее с тях и ги гледа е винаги виновен за нещо, въпреки че отнася всички неприятности и капризи, докато този, който е далече е винаги добър и бял. Това, което донесе винаги се харесва и цени
Виж целия пост
# 16 663
Понеже имам племенниче на 1 год и 4 мес. мога да кажа, че когато идват в къщи обувките му са по-чисти от нашите домашни чехли дори. Не вярвам, че на тази крехка възраст родителите да оставят децата да ходят сами в калта. Обикновено като го смъкнат от колата/количката да ходи във входа до асансьора и после на етажната площадка до входната ни врата. Обувките му са по-скоро с декоративна цел. Не го събувам, но и той не напира да се качва никъде. Сяда си на килима и си разпилява играчките или циркулира около нас.
Виж целия пост
# 16 664
Има го и това. Такова малко дете не ходи много, вероятно обувчиците са му чисти. Може и домашните да са му.
За ходенето на гости при брата и снахата - ами ако не са я канили, как да отиде!?
И аз си имам такива уж близки роднини, ми не са ни канили у тях. И в нов дом се местиха, и ремонти правиха, не сме го виждали. Те у нас обаче пътека са направили.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия