Булката, Кармата и Щастливи пътеки - разходка из индийските библиотеки ~Тема 18

Андж   
С удоволствие следя темата,а с още по-голямо чета написаното от теб!

Андж, и аз се присъединявам   

Бандитка също разказваше увлекателно. Като вземем предвид и това, че тя в момента живее в Индия, значи нейните наблюдения са още от по първа ръка. Нека не забравяме това никога. Освен това аз много сериозно се замислям над нещо което от 2 дни почти не ми дава покой. Предполагам че тук ще има и други така досетливи като мен за да отгатнат без да се налага да навлизам в подробности.

Сумитра казва suniye, което означава "слушай". Не казва "съпруже". Калияни е консервативна свекърва и традицията да не се използва личното име като обръщение в семейството се спазва строго. В по-модерните семейства, които не спазват така строго тази традиция, особено при тези, които  живеят отделно от свекърва и свекър, могат да се обръщат един към друг по име, както и чрез "meri jaan" - "мой  живот", "мой дъх", казано както от съпругът към съпругата, така и от нейна страна към него или "meri pyar","mere pyar" - моя любов; "meri priye" - моя любима, "meri biwi" - моя съпруго, "mere patidew" - мой съпруже...
Совата, всеки щат си има свои специфични традиции, обичаи, език. Аз най-добре мога да разказвам за Централна Индия, защото половинът е от там. Има разбира се много общи неща за всички индийци, като например това, че те считат храната за свещена. (тук копвам част от мой предишен пост) Храната трябва да се докосва само с върха на пръстите, в никакъв случай с длани. Къри и сосове не се докосват с ръце, а с чапати, нан и роти (индийския хляб) се загребва храната.
В ресторант храната се сервира с лъжици, някъде и с вилици (при по-официални партита). Салфетки не се използват по време на ядене, но след нахранване измиването на ръцете е задължително (разбира се и преди хранене). Първият, който се е нахранил трябва да изчака всички други да се нахранят и заедно да станат - от уважение към домакините и към храната. Храненето не трябва да е бързо, защото се приема за грубост, бавното хранене се приема като знак, че храната не е вкусна. В някои части на Индия по време на храна не се пие вода, а след нахранване - с цел по-доброто усвояване на храната.

В Индия, във всеки отделен щат дори кухнята е различна. В голям процент индийците не се хранят с месо, защото те смятат,  че не трябва да се консумира храна, добита чрез насилие или смърт на животните...  Консумирането на мляко и масло обаче за тях не е проблем, защото те не са придобити чрез смъртта на кравата.

Аз някои неща бях писала преди година в друга тема, но там спрях да участвам преди около две-три седмици, поради тотално неразбиране на моите коментари за "Малката булка", но ще си позволя да копирам и нещо друго, написано там от мен, във връзка с въпросите ви около Кама Сутра.

Открита дискусия между майка и дъщеря за сексуално възпитание няма. Няма такава дискусия на каквато и да е тема, свързана със секса дори между съпрузи. В Индия хора, които открито дискутират въпроси от тази тема се считат за непочтени.
В първата брачна нощ, минути преди младоженците да останат сами, възрастните членове на семейството провеждат кратък разговор с тях, в който казват на младоженеца да се старае да бъде бърз и да не бъде взискателен, защото в противен случай ще бъде разочарован, а на булката казват да не се старае много, защото съпруга й ще започне да се съмнява дали наистина това е първия й път и уточняват, че сексът в брака е просто начин за създаване на деца.
Жените в Индия смятат, че сексът не е толкова важен. Според тях дома и финансовия статус са достатъчни, за да се поддържа добър брак.
За повечето от тях, сексът е просто част от списъка на задачите в домакинската работа, които трябва да се свършат. За съжаление често, за да се избегне изпълнението на тази задача, се използват извинения като главоболие, умора, стрес…
Има обаче и жени, за които секса е нещо нормално, но те смятат, че причината за тяхното желание за секс е просто хормонална. Чувствата при тях обаче отсъстват....
Различно е положението само при двойките, при които съществува любов, което е рядкост в Индия.
Да се поддържат сексуални контакти преди брака според техните религии (и според християнството е така) е грях. Вярно е, че има и жени, които не уважават тези принципи и традиции, но това е тяхно абсолютно индивидуално решение, нямащо нищо общо с полученото възпитание и традициите им.
Ако някой мъж се ожени за жена, загубила девствеността си преди брака с него, т.е. била е с друг мъж, то ако след сключването на брака съпруга разбере измамата, той има пълното право да анулира брака.

Копирам и друг мой предишен пост, който  дава много интересна информация, за духовните принципи, според които индийците се стараят да живеят.  

Четирите принципа на духовността
Тези принципи помагат да разберем защо индийците са толкова спокойни, търпеливи и толкова позитивно настроени. Според тях, когато се оплакваме, ние сами отнемаме от собствената си енергия и я даваме на този, от когото се оплакваме. А живеейки според тези четири принципа на духовността, ние можем да постигнем саттва – хармония, баланс, мир, чистота, спокойствие, яснота на ума. Да имаме добро физическо здраве, да вземаме по-мъдри и ефективни решения, усилията ни да бъдат насочени в правилната посока, да не изпадаме в депресия, да не изпитваме гняв, да не живеем в непрекъсната вътрешна борба…

Първи принцип:
"Когото срещнете, е правилният."
Никой не идва в живота ни случайно. Всеки, който е около нас, всеки, с когото имаме някакви взаимоотношения идва поради някаква причина - да ни научи на нещо или да ни помогне да променим някаква ситуация в живота си.

Втори принцип:
"Каквото и да се случи, е единственото нещо, което е могло да се случи."
 Абсолютно нищо от това, което сме преживели би могло да се случи по друг начин. Според индийците мисли като: "Ако просто бях направил това по друг начин, след това всичко би било различно..." не само e загуба на време, но това води до болка и отчаяние. Каквото и както се е случило, е единственото нещо, което е могло да се случи и така е трябвало да стане, за да научим урока, за да продължим напред. Всяка една ситуация в живота ни, с която се сблъскваме, е абсолютно перфектна, дори когато тя противоречи на нашето разбиране и нашето его.

Трети принцип:
"Всеки момент, в който започва нещо, е най-подходящият момент."
Всичко започва точно в подходящия момент, нито по-рано, нито по-късно. Когато сме готови за него, за това ново събитие в нашия живот, то е там, готово да започне.

Четвърти принцип:
"Когато нещо е свършило, то наистина е свършило."
Когато нещо в живота ни приключва, това помага на нашата еволюция. Затова, обогатени с опита, по-добре е да го оставим и да продължим напред.

    

На Lora исках да кажа - няма причини да се чувстваме обидени  
Индия не прави изключение... Всеки тип семейство съществува там - тип "Васант и Гена", тип "Сантош и съпругът й", тип "Сандия и Сурадж" ...      

Духовните принципи много ми харесват. Това са принципи, които и аз се опитвам да следвам, макар че не живея в Индия. 

Анжи, много интересно и увлекателно разказваш. За това ще те помоля, ако можеш да споделиш, какво място заемат децата им в личния им живот.
Като гледам по филмите и сериалите, и децата им сякаш са част от някакви правила, догми, традиции. Уж са благословени, ако имат деца /най-вече момче/, а при грешка от страна на детето им, макар и вече пораснало и самостоятелно, със съвсем лека ръка се отказват от него. Вместо да го подкрепят, те го напъждат. 
Ние тук, мило и драго даваме за децата си. Подкрепяме ги във всяко едно отношение, и дори да решат да сторят нещо, което не одобряваме, пак ще застанем зад тях. Та нали са наши деца, наша собствена плът и кръв.
А това, да убия детето си, защото е решило да живее свой собствен живот, а не този който аз съм му предначертал, направо е немислимо за мен. Например, когато двама млади се влюбят и искат да се оженят, но не са подходящи според родителите.
Имам чувството, че те там не приемат децата си като най-важното нещо в живота си, като нас. Разделят се много лесно с тях в различни ситуации, дори ги дават за отглеждане или осиновяване от някой близък или роднина.
Май и децата им са част от напълно планирания им живот, в който нищо и никой няма значение, освен Бог.

Аз май съм от недосетливите, за що иде реч в твоята глава. 

И аз!

Това че някой чрез друг профил си извоюва правото да отговори на въпроса, който бях задала преди време на Бандитка. Ще го кажа направо. Имам съмнения, че Андж и Ресмие са един и същи човек. Замислете се малко и може би ще си дадете сметка, че може и да съм права. Искам само да кажа, че това в никакъв случай не бива да влияе на Андж да продължи да пише в темата, защото след това си изказване аз така или иначе няма повече да се включвам. Нямам сили, пък и Бандитка не пише, така че няма какво толкова да коментирам. Андж, моля те продължавай да разказваш на останалите момичета каквото знаеш. Аз просто изказах съмнението си, а както знаеш, всеки човек има право да се съмнява. Нали така? Знам че след този ми коментар всички вероятно ще ме упрекнете и може би намразите, но исках да си кажа какво мисля.

Аз се сещам...но понеже не съм чела по-старите теми,не мога да кажа със сигурност,но определено има прилика.

А има ли значение кой пише или кой разказва ? Важно е да се отнасяме с уважение един към друг. Всички изпитваме интерес към индийските традиции, обичаи, култура и филми ето защо сме тук. Всички сте ми изключително приятни, момичета и пишете много забавни коментари.

Сега остава и Андж да спре да пише, и само да си коментирате сантиментални моменти. Аман от теории на конспирацията... Не напразно се казва "не прави непоискано добро".

Нали знаеш, че трябва да докажеш това обвинение?!
Знаеш и как става - така, както аз подадох сигнал до администратора на другия форум, в който ти се регистрира с няколко профила, само за да създаваш интриги срещу мен. Но там интригите ти  бяха в друга насока - нямаше как да ме обвиниш в това, че си присвоявам правото на някой друг да разказва за индийските традиции, просто защото Бандитка не беше потребител в този форум. Там непрекъснато създаваше конфликти, заради коментарите ми около сериала "Малката булка". За щастие, всичко все още стои в темите там и всичко може да се прочете...
А истината е, че ти пишеш от профила на Ресмие, както и от профила на bubulina. Задаваше въпроси на Бандитка, на които тя не отговори - това те озлоби достатъчно, че да решиш да я разобличиш. Сега се възползваш от присъствието ми тук (след като се погрижи да напусна другия форум), за да измиеш ръцете си с мен. Защото отдавна доста потребителки се досетиха, че ти и Ресмие сте едно и също лице. Но използваш достатъчно хитри компютърни програми, за да скриваш реалния си IP адрес. Аз обаче не крия моя IP адрес и с едно само запитване до администратора, можеш да получиш отговор. Но пък си достатъчно хитра да не го направиш, защото ще си вкараш автогол. Настрои трите пишещи в другия форум срещу мен, сега се опитваш да направиш същото и тук. Good luck!
По отношение на присъствието на Бандитка - причината да спре да пише, само тя може да ти обясни. Не подценявай хората толкова, че просто един-два поста на Ресмие могат да накарат някого да вземе категорично решение да напусне форума. Място тук има за всеки, запознат с Индия, индийските традиции, индийската култура и т.н.


Ако синът обяви на родителите си, че държи да се ожени за избрано от него момиче, то това си е просто обявяване на война срещу тях. Разбира се, следва гневен  отказ от тяхна страна, последван от  натиск, манипулиране и изнудване.  Роднините също се събират, за да окажат натиск върху сина, като му говорят, че по този начин той руши авторитета и репутацията на семейството, създава лошо име и всичко това ще доведе до негативни социални последици.  Синът е предупреден, че ще бъде лишен от наследство (както в случая на Джагдиш) и често единият от родителите дори инсценира заболяване, за да манипулира сина си да се откаже от  момичето. Ако въпреки това момчето не иска да се откаже, съществуват два варианта - да започне преговори, за да убеди родителите си, че любимата му отговаря на всички необходими изисквания и с нея той със сигурност ще бъде щастлив,  или - да се откаже от момичето, като се съгласи с избора на родителите си и да жертва любовта си, заради семейството си. Ако момчето реши да се бори за любимата си до край (което също включва манипулиране от негова страна) и все пак родителите му отстъпят и приемат неговия избор, то това носи не малък риск за бъдещия живот на младото семейство, защото след това момичето ще трябва да се бори да бъде приета в новото семейство, с почти никаква вероятност да получи традиционното за една снаха отношение от свекърва – като към собствена дъщеря, а и в повечето случаи свекървата се опитва да бъде в постоянна конфронтация с нея… Другият вариант е двамата да се оженят без съгласието на родителите си и да започнат самостоятелен живот, отделно от възрастните, на самостоятелна финансова издръжка, без никаква подкрепа от приятели или роднини. Като при този вариант, съпругът застава твърдо зад съпругата си и я подкрепя във всякаква ситуация…

И малко за аранжираните бракове
Аранжираните бракове се практикуват не само в Индия, но и в Иран, Ирак, Афганистан, Япония, Бангладеш.
Индийското общество отхвърля браковете по любов и традицията на уговорените бракове се спазва стриктно. Не само западната култура не може да разбере тази брачна система, но и в Индия между възрастното и младото поколение съществуват  различни виждания и убеждения по този въпрос. Възрастните много ревниво и упорито защитават тази традиция. Според тях тази система е успешна, гарантира успешен брак, докато браковете по любов се провалят, защото при тях не се вземат под внимание фактори, които уредените бракове разглеждат много внимателно и детайлно - добра репутация на семейството, традиционни ценности, финансов статус на снахата, образование, професия, религиозна, кастова и подкастова принадлежност, навици, начин на живот, здравословно състояние (евентуално наличие на някакви заболявания), цвят на кожата, правилни черти на лицето и т.н., а тези фактори според по-възрастното поколение са важни в дългосрочен план.
Според индийската култура бракът между двама души не е съюз само между тях двамата, но съюз между цели два рода (всичко това Ананди във вчерашната серия обясни това много добре). Също така се приема, че решението за брака на младите трябва да се вземе от родителите, изборът на брачен партньор е тяхно право и задължение, тъй като те са по-мъдри и техният интерес и загриженост за щастието и успешното бъдеще на децата им са по-големи.
Любовта според възрастните няма стойност - тя е временно увлечение, нещо несериозно, измамно и носещо проблеми. Любовта според тях е нетрайна и затова браковете по любов се разпадат бързо. Докато според повечето от младите индийци любовта е тази, заради която човек трябва да се ожени, защото любовта е в синхрон с природата, с природните закони, според които тялото, умът и сърцето избират най-подходящия партньор; потомството, създадено с любов е генетично здраво, а всичко това е невъзможно, заради ограниченията на уредените бракове, които не могат да създадат любов просто с помощта на правила и идеали. Уреденият брак според младите не е нищо повече от един капан. По този начин двамата са обречени да живеят в брак, основан не на взаимни чувства, а на ангажимент.  За много мъже животът продължава с болезнени спомени за любимата, за която са мечтали да се оженят, в копнеж по любовта, а за жените – тъй като след сключване на брак не се приемат обратно в дома на родителите, дилемата е: "живот с този човек, когото аз наистина не харесвам или да остана бездомна и мизерстваща".
Твърде много са случаите, в които младите не са съгласни с избора на родителите си за брачен партньор и тогава родителите оказват натиск върху децата си, силно вярвайки в гледната точка, че "Родителите знаят най-добре” и въз основа на предположението, че ако на младите хора им бъде позволено да изберат сами брачен партньор, те просто ще търсят удоволствие, ще се оставят на привличането от външността, вместо да бъдат достатъчно аналитични и да гледат живота в перспектива. Те вярват, че една връзка между двама души се създава за цял живот и според тях любовта като нещо несериозно и твърде нетрайно, не може да бъде основа на брачния живот. Според тях, връзката между съпругата и съпругът в уреден брак ще се гради цял живот и с времето тя ще става все по-здрава и силна, докато бракът по любов е обречен на провал, защото са убедени, че с времето чувствата стават по-слаби, губят се и тогава връзката между двамата започва да се разпада.

Андж, след този ти коментар направо останах без думи. Нямам какво да добавя, освен да се изсмея. Само за едно си права, че не се обвинява без доказателство. За другото всеки сам може да си направи изводите.

За всички останали. Не познавам лично Сунитра, така че няма начин тя да пише от моя профил, нито пък въпросната Ресмие.

Ето едно изказване на място!

Лелелелеле!   Свят ми се зави ! ... Толкова усукано и сложно стана ! През ум не ми е минавало, че такава заплетена интрига може да се оформи във форум за обсъждане на ... индийски сериали!  Някой ще каже, че това е скучна тема ... но само колко  ще сгреши !