На моето дете му е много трудно в училище

Не знам за детето на авторката, но моят син страда от загуба на памет... след като в училище са му обяснявали делене и умножение на дроби с 10, 100 и 1000, след като го беше забравил и аз отново го обясних, след като уж го разбра и реши 30-тина задачи, изведнъж забрави и вече половин час не може да си спомни 

Синът ми е в четвърти клас и мисля, че имам какво да споделя по въпроса, тъй като изцяло аз се занимавам с подготовката му за училище и съм напълно запозната с учебния материал. Единствено в първи клас ходеше на занималня, но опитът ни не беше положителен и го спрях.

Първо - математиката. Текстовите задачи в учебника са абсолютно недостатъчни за осмислянето на съответните видове задачи. При нас обикновено дават за домашна задачи от един сборник и мисля, че това е доста полезно. Целия втори клас тези текстови задачи ги решавахме двамата или по-скоро аз - чета, насочвам го с въпроси, накрая обикновено му показвам как се решава. Доста се бях изнервила, защото задачите са няколко типа, смятах, че като му покажа една-две задачи и ще започне сам да ги решава, но не - обяснявам, повтарям цяла година едно и също, а той все не разбрал. Едва в трети клас започна сам да ги осмисля - той чете задачата, разсъждава на глас и я решава, а аз рядко се налага да го насочвам и поправям. При някои деца просто е необходимо повече натрупване, докато осъзнаят и започнат да разбират нещата. Просто трябва голямо търпение от родителя и най-вече индивидуална работа, никакви занимални. Сега е по-добре от другите деца, на тестовете в началото на годината, които са по преговорния материал, само той е с шестици по всички предмети и то без да сме се готвили специално и да преговаряме.
Друго, което е полезно, особено за по-разсеяните деца, е да им се обяснява предварително урока, който ще вземат - така се чувстват по-уверени и спокойни.

Английският - системата, по която се учи в началния курс, не предполага разбиране на граматиката и на начина, по който се образуват изречения, въпроси и т.н., а изисква заучаването и интуитивното възпроизвеждане на езика. Учат се целите изрази, не се обяснява значението и мястото на всяка думичка в него. Много тъпа система - така се учи от децата в детските градини, не би трябвало да се прилага при учениците, но от друга страна няма как - граматиката в английския изпреварва тази по български и е много трудно да бъде обяснена. Децата не знаят още какво е местоимение, какво е спомагателен глагол, какво е време на глагола, а вече го вземат по английски. Така че английският във втори и трети клас просто се учи наизуст. Урокът - наизуст, доколко може, въпроси/отговори - също наизуст и думите се пишат десетина пъти. И тук натрупването и осмислянето идва доста бавно. Едва сега, в четвърти клас, синът ми придоби усета да чете сравнително правилно непознатите думи и запомни правописа на повечето.
Ходенето на курс по английски може и да е забавно на детето, но не му помага по никакъв начин - учат по друга система, учат други думи и най-много съвсем да му се объркат нещата в съзнанието. Завършила съм английска гимназия и имам дългогодишни наблюдения върху българи, говорещи английски - единствените, които се справят добре, са тези, завършили езикова гимназия или ходили на частни уроци, курсовете са абсолютно хвърляне пари на вятъра.
След като майката знае английски, на този етап няма нужда нито от курс, нито от учител, просто сяда се с детето, чете му се и се кара да учи наизуст урока.

Също и по разказвателните предмети - поне определенията и някои по-съществени неща се заучават наизуст. Това не е зазубряне, за децата, които по-трудно се изразяват, точно ученето на текстове наизуст развива речта.

За неписането в учебните тетрадки не се притеснявай толкова - всички са така. Материалът е много и времето не стига. Дори възрастен човек, ако трябва да реши и запише всички задачи в учебника + учебната тетрадка, ще му трябват поне 20 минути. Представи си какво е това за едно дете, за което всичко е съвсем ново, а и 10-15 минути от часа отиват за обяснението на новия урок.

Трябва да се има предвид, че не е необходимо майката да не ходи на работа, за да се занимава с детето. Моят син, например, си поспива и играе след училище и учим двамата от 6 до 8-9ч. вечерта.

 

джи джи, съгласна съм изцяло с теб, освен с мнението ти за курса по английски. Според мен в училище - в нашия случай - по английски нищо не учат, От курса съм доволна.

Моят пише вече трета година "иЗкам". Може две страници без грешка да ми напише, но има ли я тази дума, пише си я винаги така.
Подивявах, като я видех. Вече реших да спра да се тормозя. Нищо не мога да направя. Ако го питаш как се пише- няма да сбърка. Подпуши ли да прави съчинение или преразказ- винаги я бърка.

Алгоритъм за смятане се затвърждава само със задачи. Как е с геометрията? Подозирам, че там нямате проблеми.

Не знам на колко е години и дали са учили представки и наставки. В началото правят само проверка на съгласните в края на думата с озвучаване. Голяма работа, че бъркал "искам". Ако вече са учили морфемен състав, радвай се - детето мисли в тази посока. Все някога ще запомни как се пише.

Ако детето има зрителна памет, четенето помага много за изграждане на добра писмена култура. На един етап му се казва да не следи само развитието на случката, а да обръща внимание на думите с особен правопис, както и на местата, на които има пунктуация.

В трети клас. Още не са учили сродни думи, съответно- правопис на представки и наставки и съм наясно, че не мога да искам правопис правилен там. Но в училище му се е зачертавало като грешка.
Нямаше как да му обясня как да си направи проверка точно там и му казах за представките, че "над, под, пред, зад, през, раз..." се пишат със звучна /той знае добре какво е звучна и беззвучна съгласна/. Показах му, че "от" и "с" правят изключение. Въпреки това нищо чудно да напише "одговор".
За дисграфията писах в темата за трети клас миналата седмица доста подробно- смята се, че децата с този проблем не чуват ясно близките звуци и когато пишат, си ги диктуват погрешно. Затова с него разчитаме основно именно на зрителната памет. Чете всеки ден. Всеки ден и пише, но проблемът му си е наличен и върви трудно.
Може и аз да съм повечко взискателна, както и учителката му, но да бърка една и съща дума три години ме бе изнервило, наистина.
 
При децата с дисграфия е изключително натоварващо това, че част от мисълта им е заета със съсредоточаване върху изписването на графемата и правописа, а друга част- върху сюжета при писане. Много им е изморително.
По съвет на логопедката тренираме специално определени думи. Но пак някои от тях не се правят при писане.

И по геиметрия не е добре. При него не се получава с решаване на много задачи, колкото и да реши, в един момент получава "амнезия", на следващия ден няма проблем, без да се обяснява отново, но след получаването на амнезия, всякаква работа е безмислена...

Ох,момичета,виждам,че и вашите деца имат проблеми и разбирам колко ви е трудно.Как се отнасят учителките на децата ви към техните проблеми?Моят син в петък се прибра с двойка по БЕЛ ЗИП и много плака и дълго не успях да го успокоя.Естествено,че веднага се обадих на учителката и тя каза,че му е написала тази двойка,за да го постресне малко,защото той цял час най-спокойно си гледал през прозореца и нищо не работил в тетрадката.Отворих да погледна и видях,че от две големи страници с упражнения той е написал само едно,но за съжаление погрешно.На въпросите ми защо не е работил отговори,че нищо не успял да разбере.Баща му дойде да го види в събота и също се притесни за двойката, седна с него да попълни упражненията-направиха всичко заедно.От това още повече се притесних,защото учителката му ми каза,че той просто не е свикнал да мисли самостоятелно и реших да го оставям повече време да мисли сам,без наша помощ.За съжаление и това не е много добър вариант,защото рискувам да отиде без домашна по някой предмет,много дълго се бави,а е втора смяна и времето му е ограничено,вечер след училище категорично отказва да учи и напълно го разбирам,но се чудя как да организирам времето преди обяд,за да успява да напише домашните си по всички предмети  почти самостоятелно.

Не,  ако детето има специални образователни затруднения, нищо не се получава само с "много"- решаване на задачи, писане, четене, повтаряне.
Марияна, ходихте ли при специалист и ако сте- какво ви каза?

Не го пиша в скрит текст, а като обща препоръка, т.к. касае всички родители и е обсъждано в темите за СОП- когато детето има проблем, то е добре да се види от съответен специалист, по- навреме, при това и ако се установи причината, веднага следва да се информират учителите. Да са наясно, че блеейки през прозореца, примерно, детето всъщност не е невъзпитано, разсеяно и т.н., а има нужда от специална помощ, изразяваща се най- често в допълнително обяснение на поставените задачи.

Здравейте! Дзвер и rosi81  много съм ви благодарна за инфото . Захващаме се здраво !

Демек децата са два вида - отличници и такива със СОП, няма разсеяни, мудни,мързеливи или по-глупави деца, няма неадекватна учебна програма и т.н. Доколкото разбирам и грозното писане е в тази категория   Много лесно ги слагате диагнозите. Мисля, че в днешно време учителите са достатъчно информирани и могат да преценят кога едно дете има специален образователен проблем. Може да не са наясно как да работят с детето, но биха могли да разпознаят евентуално отклонение и да уведомят родителя. Знам, че непрекъснато работят с психолози, правят им обучения и т.н., даже прекаляват в тази насока. В нашето училище при най-малката издънка пращат децата при училищния психолог. Даже вече и в детските градини като се сбият децата и учителките посрещат родителите със съвет да ги водят на психолог.

Отново го казвам - програмата е трудна и неадекватна /знам една от авторките на програмата по български - университетски преподавател, който никога не е преподавал на деца от началния курс/. Учат се големи глупости, които за много деца е трудно да проумеят на първо слушане и веднага да хванат учебната тетрадка и да се справят сами с новия материал. Особено ако не им е интересен предмета или е скучен преподавателя, става много трудно да се концентрират. Затова не остава друго, освен родителят да обира луфтовете на родното образование - сяда и учи с детето и според детето, обяснява всичко отново /много пъти/ и предварително го запознава с урока, който ще се взема.